В природен парк за диви животни в Германия млад котешки

В естествен парк за диви животни в Германия млад котешки лемур направи нещо самоуверено: той се хвърли върху възрастен женски гривест лемур и стартира нежно да я удря и да я хваща. Вместо да постави завършек на тези лудории, по-големият и по-силен лемур просто се прекатурна по тил, сподели умерено изражение с отворена уста и остави дребното да се бори с нея.

Игривата битка, която последва сред тези два разнообразни типа, притегли вниманието на откривателите. В отчет, оповестен през февруари в списание Frontiers in Ecology and Evolution, те документират четири случая на това „ рядко “ и „ евентуално рисковано държание “, което учените назовават „ междувидова игра “.

Защо животните си играят

Животните, които живеят в групи, обичат да си играят. Учените не престават да спорят за точната цел на това, само че множеството са съгласни, че то играе решаваща роля в метода, по който младите животни основават обществени връзки, учат се едно от друго и развиват физическа съгласуваност.

Не е изненада, че доста животни, живеещи в групи, се занимават със обществени игри – най-често под формата на игриви битки. Това, което обаче озадачава откривателите, са случаите, в които тези игри минават границите сред типовете, заяви Popular Science.

Рискова езикова преграда

Социалните игри нормално се случват в границите на еднакъв тип, където животните споделят еднакъв „ език “ и схващат по кое време играта става прекомерно груба. Междувидовите игри са рискови, тъй като неправилното пояснение на сигналите елементарно може да прерасне в експанзия.

„ Би било съдбовна неточност да продължаваш да провокираш колегата си в игривата битка, когато той към този момент не демонстрира интерес – събитие, което евентуално ще докара до същинска експанзия и риск от физическа или обществена щета. Тези опасности са постоянно срещани при игрите сред представители на еднакъв тип, само че евентуално стават още по-проблематични, когато стартираме да преглеждаме игрите сред разнообразни типове “, съобщи доктор Хедър Дж. Б. Брукс, експерт по държание на животните и постдокторант в Университета на Колорадо, Боулдър, която е направила обзор на отчета за лемурите.

Несъответствието в размера или физическите качества усилва риска. Ако едното животно има остри зъби, нокти или рога, а другото не, рискът играта да приключи зле е по-голям. Тогава за какво – при всички тези явни опасности – въобще се случва междувидова игра?

Познатата среда предизвиква играта

Животните, отглеждани от хора, живеят по-близо едно до друго, в сравнение с в дивата природа. „ Близкото общуване разрешава на животните да се усещат по-удобно едно с друго и евентуално също по този начин да придобият по-голяма убеденост в способността си да разчитат вярно сигналите за игра на другия субект “, сподели Брукс.

Взаимодействието сред двата типа лемури е явен образец за това. Котешките лемури и гривестите лемури не живеят дружно в дивата природа. Но когато го вършат, в парк за диви животни, те могат да развият задоволително взаимно схващане, с цел да си играят дружно.

Същата динамичност се демонстрира и в семействата, където разнообразни типове домашни любимци живеят в едно и също пространство, уточни Брукс. Много котки и кучета са станали другари, когато порастват дружно, а има и още по-необичайни комбинации — като този случай с куче и космат змей.

Затворената среда също по този начин отстранява напрежението, което държи дивите животни заети – като търсенето на храна или избягването на хищници.

„ При животните в плен доста от потребностите им са задоволени, тъй че те могат да се окажат с остатък от сила, която да изразходват посредством игра “, изясни Брукс.

Младите животни са по-склонни да търсят странни сътрудници за игра

В дивата природа младите животни са по-игриви от възрастните, означи Брукс, „ тъй като потребностите им се задоволяват от родителските грижи “. Така че, до момента в който майката почива, бебето търси някого, с който да си играе – даже в случай че този някой е от различен тип.

Например, в Националния парк Гомбе Стрийм Джейн Гудол забелязала повтаряща се връзка сред младо шимпанзе на име Фердинанд и млад зелен павиан. Макар тези две животни да имат повече общи черти спрямо други двойки, като да вземем за пример куче и космат змей, „ шимпанзетата са хищници на зелените павиани в зрелост, тъй че въпреки всичко съществува спомагателен риск “, съобщи Брукс. „ Младите животни, които нямат достъп до човеци на същата възраст от личния си тип, може да са по-склонни към междувидова игра “, добави тя.

Изследванията демонстрират, че от време на време младите животни се двоумят по-малко да се приближат до възрастен от различен тип спрямо възрастен от личния си тип за обществена игра. Звучи необичайно, само че в действителност е интелигентен ход. Когато личната обществена група на животното е прекомерно конкурентна или нападателна, сътрудник от различен тип е по-привлекателна алтернатива. Може да има по-малко драма.

Докладът за лемурите илюстрира това добре: младите котешки лемури са започвали да играят с възрастните гривести лемури, даже когато в близост е имало други котешки лемури.

Преценка или просто развлечение?

В доста случаи на междувидова игра вземат участие животни, които нормално са хищници и плячка. Играта сред хищници и плячка може да има практическа цел – да помогне на всяко животно да реши опциите на другото.

„ Играта сред хищници и плячка може да помогне на индивидите да опознаят границите на своя конкурент, което ще им бъде от изгода при лов или при отбягване на хищници по-късно в живота “, изясни Брукс. Но тя счита, че може да има даже по-просто пояснение за междувидовата игра: това е тръпката.

„ Много животни, в това число и хората, наподобява се любуват да тестват физическите си граници по способи, които могат да доведат до пострадвания или нещо по-лошо. За хората знаем, че тези провокации постоянно ни дават прилив на адреналин, който прави играта вълнуваща. Вероятно е същото и при животните “, сподели тя. Може би просто е по-забавно да си играеш с павиан, в сравнение с с следващото шимпанзе.