Проф. Александрова: Вирусът Западен Нил не се предава от човек на човек
В природата вирусът Западен Нил се поддържа в цикъл на предаване сред птици и комари, сподели тя
Вирусът Западен Нил е пренасян от комари зоонозен вирус, който е необятно публикуван в целия свят и се среща в Африка, Америка, Европа, Близкия изток, Австралия и Азия. Ендемичен е в страните от Средиземноморския басейн и Централна Европа, само че не се предава от човек на човек, сподели пред БТА проф. доктор Радостина Александрова от Института по пробна морфология, патология и антропология с музей при Българската академия на науките (БАН).
Проф. Александрова е вирусолог и биолог, и изясни, че в природата вирусът Западен Нил се поддържа в цикъл на предаване сред птици и комари. В него вземат участие над 60 типа комари, в това число добре познатите в Европа комари от рода Culex, както и над 300 типа птици. Освен това, инфектираните комари предават инфекцията на потомството си (от възрастни към яйца) и по този начин вирусът остава в популацията им. Бозайници, в това число хора и коне, също може да бъдат инфектирани. Те обаче са " задънена улица " за вируса, тъй като не могат да продължаг предаването му. Причината е, че с цел да може комарът да се болести при хранене с кръв, вирусът би трябвало да участва в кръвта на гостоприемника (виремия) и то в задоволително огромно количество. Това се случва при птиците, само че не и при хората и конете. Ето за какво за разпространяването на вируса Западен Нил от значително значение е миграцията на птиците. За разлика от това, движещата мощ при други пренасяни от комари вируси (например денга и зика) е дейното напредване на хората, защото индивидът също е източник на болест за комарите.
Вирусът Западен Нил не се предава от човек на човек
Предполага се, че вирусът Западен Нил произлиза от Африка и съгласно филогенетичните разбори се е появил през XVI-XVII век. За пръв път е изолиран в Уганда през 1937 година, в провинция Западен Нил, откъдето идва името му. Първоначално се е считало, че вирусът предизвиква редки и леки болести при хората. Проучвания в Израел и Египет през 1951 година разкриват, че е много по-широко публикуван от предстоящото (по-късно този вид на вируса е избран като линия 1а). В Европа наличието на вируса е намерено за пръв път в Албания през 1958 година и Франция през 1962 година, сподели проф. Радостина Александрова.
През идващите десетилетия обстановката към вируса Западен Нил на Стария континент е много " безгрижна ", изясни вирусологът. До 1996 година, когато в Румъния поражда огнище с 393 случая при хора (286 са в Букурещ), 17 от които губят живота си (4,3%). Историята се повтаря три години по-късно в Русия, където през 1999 година провокирано от вирус Западен Нил заболяване е потвърдено при 480 души, смъртните случаи са 40 (8,2%). Също през 1999 година, само че от другата страна на земното кълбо, вирусът Западен Нил е потвърден за първи път в Ню Йорк. През август и септември 59 души са настанени в болница с енцефалит и менингит, междинната им възраст е 71 години - най-младият е на 5 години, а най-възрастният на 95. Седем от тях не съумяват да се преборят. Веднъж стъпил в Съединени американски щати, вирусът бързо се популяризира, до 2003 година доближава Калифорния и не стопира дотук. По данни на Центъра за надзор на болесттите в Съединени американски щати (CDC), сред 1999 година и 2021 година в страната са докладвани над 55 000 случая на западнонилска тресчица, от които повече от 7500 са довели до невроинвазивно заболяване и над 2500 са били с летален излаз, сподели проф. Александрова.
Тя изясни, че са познати най-малко девет линии (варианта) на вируса. В Европа са разпознати няколко, като линии 1а и 2 са главните, които са виновни за инфекциите при хората.
По-нататъшни огнища на вируса Западен Нил пораждат при започване на нашия век заради разпространяването на линия 1.
Промяна настъпи през 2004 година с откриването на линия 2 в ястреб (Accipiter gentilis) със гибелен енцефалит в Унгария. Тази линия се популяризира бързо в други южноевропейски страни и провокира видимо огнище с огромен брой случаи при хора в Гърция през 2010 година, напомни вирусологът.
Най-мащабното огнище на вируса Западен Нил в Европа е през 2018 година
По данни на Европейския център за надзор на болесттите (ECDC) най-мащабното огнище на вируса Западен Нил в Европа досега е през 2018 година, когато са докладвани 2083 случая - броят им доста надвишава този от предходните седем години, взети дружно (общо 1832). Засегнати са 11 страни от ЕС/ЕИП (включително България), изключително Италия, Гърция и Румъния, както и Сърбия, Израел, Турция и Косово. Смъртните случаи са 180 и са в Гърция (47), Италия (46), Румъния (43), Сърбия (35), Косово (3), Турция (3), България (2), Чехия (1) и Унгария (1). През 2019 година вирусът се популяризира на север и води до регистрирането на първите локално добити инфекции при хора в Германия, а година по-късно и в Холандия, сподели проф. Радостина Александрова..
Тя заяви, че през 2022 година случаите на западнонилска тресчица при хора в Европа са 1340, 104 са приключили със гибел. Повечето от тях още веднъж са в Гърция, Италия и Румъния.
През предходната година в Европа са докладвани общо 728 случая на зараза с вируса Западен Нил при хора, от които 709 са били локално добити и 19 са били свързани с пътешестване. България също е докладвала за един импортиран случай. Смъртните случаи през 2023 година са 67 и са регистрирани в Италия (29), Гърция (23), Румъния (12) и Испания (3).
От началото на 2024 година до 21 август 2024 година девет страни в Европа са съобщили за случаи на заразяване с вируса Западен Нил при хора. Това са Австрия, Хърватия, Франция, Гърция, Унгария, Италия, Румъния, Сърбия и Испания.
Повечето случаи в Европа са регистрирани през юли, август и септември, само че първите случаи постоянно са през май, а последните през ноември или декември.
Какво знаем за разпространяването на вируса в България?
В страната ни са регистрирани единични случаи на западнонилска тресчица при хора, в това число по два случая през 2012 година, 2015 година и 2016 година, един случай през 2017 година, 15 случая през 2018 година, пет случая през 2019 година Първият лабораторно доказан случай на невроинвазивна болест, провокирана с вируса Западен Нил при човек у нас е през 2015 година Проучване на експертите от Националния център по заразни и паразитни заболявания (НЦЗПБ), оповестено през 2019 година, откри съществуване на антитела (от клас ИгГ) против вируса Западен Нил в серума на здрави хора, живеещи в разнообразни елементи на България, най-много в областите Плевен, Варна, Силистра и Ямбол. Положителни са били 22 от общо 1830 изследвани проби, което демонстрира, че вирусът непрестанно циркулира в страната. През 2023 година България е докладвала единствено един импортиран случай на западнонилска тресчица, макар че през този интервал са потвърдени няколко огнища при птици, сподели проф. Радостина Александрова.
Тя посочи, че всички случаи на западнонилска тресчица при хора, както и огнищата при птици и еднокопитни животни (каквито са конете), подлежат на оповестяване по специфичен ред към европейските институции.
Инкубационният интервал е сред два и шест дни, само че може да доближи и до две седмици
Според обява в One Health от 16 февруари 2023 година според от географския район и климатичния сюжет се чака до петкратно нарастване на риска от вируса Западен Нил в Европа за интервала 2040-2060 година спрямо 2000-2020 г.
Има данни, че климатичните условия напролет са значим " предходник " на евентуалните огнища от вируса Западен Нил по-късно през годината, изясни проф. Радостина Александрова.
По думите й измененията в потреблението на земята също оказват въздействие върху циркулацията на комарите. Установено е да вземем за пример, че напояваните обработваеми земи и мощно фрагментираните гори благоприятстват за огнищата на западнонилска тресчица в Европа.
Инкубационният интервал на вируса е сред два и шест дни, само че може да доближи до две седчици. В 75-80% от случаите инфекцията при хората е безсимптомна, а в останалите протича като грипоподобно заболяване, с нараснала температура, главоболие, изнемощялост, болки в мускулите и ставите, и очите, повръщане, диария, обрив, а лимфните възли се усилват. Това е така наречен западнонилска тресчица. В по-малко от 1% от случаите (1 от 150 инфектирани с вируса) се развива по-тежка - неврологична (невроинвазивна) форма на болестта. При нея настава инфектиране на мозъка и/или обвивките му (енцефалит, менингит, менингоенцефалит) и тя може да е животозастрашаваща. Симптомите на тежката инфекция може да включват главоболие, висока температура, вдървеност на врата, мускулна уязвимост, дезориентация, тремор, гърчове, парализа и кома, изясни вирусологът.
Напреднала възраст, имуносупресия, тумори в мозъка, високо кръвно налягане, болести на бъбреците и кръвта, диабет, корист с алкохол и някои генетични фактори може да покачат риска от тежко протичане, сподели проф. Александрова.
Тя изясни, че съществува опция вирусът да се съобщи при кръвопреливане или трансплантация на тъкани и органи. По данни на CDC рискът това да се случи е невисок. Въпреки това, хората, които са били диагностицирани с вируса Западен Нил, не трябва да подаряват кръв и костен мозък в продължение на 120 дни след инфекцията. В някои страни (например в Съединени американски щати от 2003 г.) дарената кръв се изследва за вируса Западен Нил.
Смята се, че множеството хора, инфектирани с вируса Западен Нил, развиват пожизнен имунитет против наново заболяване. Възможно е равнището на отбрана да не е задоволително добре изразено или да отслабне във времето заради нарушавания в имунния отговор, свързани с някои съпътстващи болести или с банкет на избрани медикаменти, сподели вирусологът.
Проф. Александрова изясни, че характерно лекуване и ваксина за хора против вируса на западнонилската тресчица няма. Прилага се симптоматична терапия. През 2021 година обява заяви за основани моноклонални антитела против вируса, които предотвратяват леталния излаз при модел на тежка зараза в мишка. От 2002 година е налична ваксина против вируса Западен Нил при коне.
Трябва да се вземат ограничения за ограничение популацията на комарите
Основният метод за ограничение на инфекциите с вируса Западен Нил при хора са свързани с ограниченията за ограничение на популацията на комарите, сподели проф. Радостина Александрова. Тя означи, че " макар дребния си размер, комарът е приет за най-смъртоносното животно на планетата, защото популяризира болести, като малария, денга, зика, жълта тресчица, западнонилска тресчица ".
Способността на комарите да привикват към някои от употребяваните към тях химикали накара учените да потърсят и други решения. Сред тях са въвеждане на характерни гени в мъжките екземпляри, които пречат на " дъщерите им " да доближат до зрелост и да дадат поколение; заразяване на комари с бактерията Волбахия, която е патогенна за инсекти, само че не и за хора, животни и растения, и не разрешава на яйцата на комарите да се излюпят; стерилизиране на мъжки човеци посредством облъчване. Една от аргументите тези тактики да са ориентирани към мъжките комари е израз на спомагателни ограничения за сигурност, защото женските са тези, които пият кръв и влизат в контакт с хората. През последните няколко години такива способи, създадени против комара Aedеs aegypti (преносител на заболявания, като жълта тресчица, денга, чикунгуня и зика), са приложени в редица страни по света. Сред тях са Индия, Бразилия, Сингапур, Тайланд, Мексико, Австралия, Пуерто Рико. Технологиите са " гъвкави " и когато въвеждането на съзнателно променените комари в региона бъде прекъснато, популацията на естествените комари последователно ще се възвърне, разясни вирусологът от Българска академия на науките.
* * *
Професор Радостина Александрова е български биолог с професионални ползи в региона на клетъчната и молекулярната биология, вирусологията, имунологията, пробната онкология и онкофармакологията, тъканното инженерство (костното тъканно моделиране) и патобиохимията.
През 1991 година Радостина Александрова е приключила с отличие специалността " Биохимия и микробиология " (днес " Молекулярна биология " ) в Биологическия факултет на Софийския университет " Св. Климент Охридски ", със специализация по " Вирусология ". Тя е лекар по вирусология и професор по морфология.
Проф. Радостина Александрова работи в Института по пробна морфология, патология и антропология с музей при Българската академия на науките (ИЕМПАМ-БАН). Специализирала е в Словакия, Унгария и Дания. Член е на публицистичните колегии на няколко български и интернационалните научни списания, на Съюза на учените в България, на Българското анатомично сдружение.
Вирусът Западен Нил е пренасян от комари зоонозен вирус, който е необятно публикуван в целия свят и се среща в Африка, Америка, Европа, Близкия изток, Австралия и Азия. Ендемичен е в страните от Средиземноморския басейн и Централна Европа, само че не се предава от човек на човек, сподели пред БТА проф. доктор Радостина Александрова от Института по пробна морфология, патология и антропология с музей при Българската академия на науките (БАН).
Проф. Александрова е вирусолог и биолог, и изясни, че в природата вирусът Западен Нил се поддържа в цикъл на предаване сред птици и комари. В него вземат участие над 60 типа комари, в това число добре познатите в Европа комари от рода Culex, както и над 300 типа птици. Освен това, инфектираните комари предават инфекцията на потомството си (от възрастни към яйца) и по този начин вирусът остава в популацията им. Бозайници, в това число хора и коне, също може да бъдат инфектирани. Те обаче са " задънена улица " за вируса, тъй като не могат да продължаг предаването му. Причината е, че с цел да може комарът да се болести при хранене с кръв, вирусът би трябвало да участва в кръвта на гостоприемника (виремия) и то в задоволително огромно количество. Това се случва при птиците, само че не и при хората и конете. Ето за какво за разпространяването на вируса Западен Нил от значително значение е миграцията на птиците. За разлика от това, движещата мощ при други пренасяни от комари вируси (например денга и зика) е дейното напредване на хората, защото индивидът също е източник на болест за комарите.
Вирусът Западен Нил не се предава от човек на човек
Предполага се, че вирусът Западен Нил произлиза от Африка и съгласно филогенетичните разбори се е появил през XVI-XVII век. За пръв път е изолиран в Уганда през 1937 година, в провинция Западен Нил, откъдето идва името му. Първоначално се е считало, че вирусът предизвиква редки и леки болести при хората. Проучвания в Израел и Египет през 1951 година разкриват, че е много по-широко публикуван от предстоящото (по-късно този вид на вируса е избран като линия 1а). В Европа наличието на вируса е намерено за пръв път в Албания през 1958 година и Франция през 1962 година, сподели проф. Радостина Александрова.
През идващите десетилетия обстановката към вируса Западен Нил на Стария континент е много " безгрижна ", изясни вирусологът. До 1996 година, когато в Румъния поражда огнище с 393 случая при хора (286 са в Букурещ), 17 от които губят живота си (4,3%). Историята се повтаря три години по-късно в Русия, където през 1999 година провокирано от вирус Западен Нил заболяване е потвърдено при 480 души, смъртните случаи са 40 (8,2%). Също през 1999 година, само че от другата страна на земното кълбо, вирусът Западен Нил е потвърден за първи път в Ню Йорк. През август и септември 59 души са настанени в болница с енцефалит и менингит, междинната им възраст е 71 години - най-младият е на 5 години, а най-възрастният на 95. Седем от тях не съумяват да се преборят. Веднъж стъпил в Съединени американски щати, вирусът бързо се популяризира, до 2003 година доближава Калифорния и не стопира дотук. По данни на Центъра за надзор на болесттите в Съединени американски щати (CDC), сред 1999 година и 2021 година в страната са докладвани над 55 000 случая на западнонилска тресчица, от които повече от 7500 са довели до невроинвазивно заболяване и над 2500 са били с летален излаз, сподели проф. Александрова.
Тя изясни, че са познати най-малко девет линии (варианта) на вируса. В Европа са разпознати няколко, като линии 1а и 2 са главните, които са виновни за инфекциите при хората.
По-нататъшни огнища на вируса Западен Нил пораждат при започване на нашия век заради разпространяването на линия 1.
Промяна настъпи през 2004 година с откриването на линия 2 в ястреб (Accipiter gentilis) със гибелен енцефалит в Унгария. Тази линия се популяризира бързо в други южноевропейски страни и провокира видимо огнище с огромен брой случаи при хора в Гърция през 2010 година, напомни вирусологът.
Най-мащабното огнище на вируса Западен Нил в Европа е през 2018 година
По данни на Европейския център за надзор на болесттите (ECDC) най-мащабното огнище на вируса Западен Нил в Европа досега е през 2018 година, когато са докладвани 2083 случая - броят им доста надвишава този от предходните седем години, взети дружно (общо 1832). Засегнати са 11 страни от ЕС/ЕИП (включително България), изключително Италия, Гърция и Румъния, както и Сърбия, Израел, Турция и Косово. Смъртните случаи са 180 и са в Гърция (47), Италия (46), Румъния (43), Сърбия (35), Косово (3), Турция (3), България (2), Чехия (1) и Унгария (1). През 2019 година вирусът се популяризира на север и води до регистрирането на първите локално добити инфекции при хора в Германия, а година по-късно и в Холандия, сподели проф. Радостина Александрова..
Тя заяви, че през 2022 година случаите на западнонилска тресчица при хора в Европа са 1340, 104 са приключили със гибел. Повечето от тях още веднъж са в Гърция, Италия и Румъния.
През предходната година в Европа са докладвани общо 728 случая на зараза с вируса Западен Нил при хора, от които 709 са били локално добити и 19 са били свързани с пътешестване. България също е докладвала за един импортиран случай. Смъртните случаи през 2023 година са 67 и са регистрирани в Италия (29), Гърция (23), Румъния (12) и Испания (3).
От началото на 2024 година до 21 август 2024 година девет страни в Европа са съобщили за случаи на заразяване с вируса Западен Нил при хора. Това са Австрия, Хърватия, Франция, Гърция, Унгария, Италия, Румъния, Сърбия и Испания.
Повечето случаи в Европа са регистрирани през юли, август и септември, само че първите случаи постоянно са през май, а последните през ноември или декември.
Какво знаем за разпространяването на вируса в България?
В страната ни са регистрирани единични случаи на западнонилска тресчица при хора, в това число по два случая през 2012 година, 2015 година и 2016 година, един случай през 2017 година, 15 случая през 2018 година, пет случая през 2019 година Първият лабораторно доказан случай на невроинвазивна болест, провокирана с вируса Западен Нил при човек у нас е през 2015 година Проучване на експертите от Националния център по заразни и паразитни заболявания (НЦЗПБ), оповестено през 2019 година, откри съществуване на антитела (от клас ИгГ) против вируса Западен Нил в серума на здрави хора, живеещи в разнообразни елементи на България, най-много в областите Плевен, Варна, Силистра и Ямбол. Положителни са били 22 от общо 1830 изследвани проби, което демонстрира, че вирусът непрестанно циркулира в страната. През 2023 година България е докладвала единствено един импортиран случай на западнонилска тресчица, макар че през този интервал са потвърдени няколко огнища при птици, сподели проф. Радостина Александрова.
Тя посочи, че всички случаи на западнонилска тресчица при хора, както и огнищата при птици и еднокопитни животни (каквито са конете), подлежат на оповестяване по специфичен ред към европейските институции.
Инкубационният интервал е сред два и шест дни, само че може да доближи и до две седмици
Според обява в One Health от 16 февруари 2023 година според от географския район и климатичния сюжет се чака до петкратно нарастване на риска от вируса Западен Нил в Европа за интервала 2040-2060 година спрямо 2000-2020 г.
Има данни, че климатичните условия напролет са значим " предходник " на евентуалните огнища от вируса Западен Нил по-късно през годината, изясни проф. Радостина Александрова.
По думите й измененията в потреблението на земята също оказват въздействие върху циркулацията на комарите. Установено е да вземем за пример, че напояваните обработваеми земи и мощно фрагментираните гори благоприятстват за огнищата на западнонилска тресчица в Европа.
Инкубационният интервал на вируса е сред два и шест дни, само че може да доближи до две седчици. В 75-80% от случаите инфекцията при хората е безсимптомна, а в останалите протича като грипоподобно заболяване, с нараснала температура, главоболие, изнемощялост, болки в мускулите и ставите, и очите, повръщане, диария, обрив, а лимфните възли се усилват. Това е така наречен западнонилска тресчица. В по-малко от 1% от случаите (1 от 150 инфектирани с вируса) се развива по-тежка - неврологична (невроинвазивна) форма на болестта. При нея настава инфектиране на мозъка и/или обвивките му (енцефалит, менингит, менингоенцефалит) и тя може да е животозастрашаваща. Симптомите на тежката инфекция може да включват главоболие, висока температура, вдървеност на врата, мускулна уязвимост, дезориентация, тремор, гърчове, парализа и кома, изясни вирусологът.
Напреднала възраст, имуносупресия, тумори в мозъка, високо кръвно налягане, болести на бъбреците и кръвта, диабет, корист с алкохол и някои генетични фактори може да покачат риска от тежко протичане, сподели проф. Александрова.
Тя изясни, че съществува опция вирусът да се съобщи при кръвопреливане или трансплантация на тъкани и органи. По данни на CDC рискът това да се случи е невисок. Въпреки това, хората, които са били диагностицирани с вируса Западен Нил, не трябва да подаряват кръв и костен мозък в продължение на 120 дни след инфекцията. В някои страни (например в Съединени американски щати от 2003 г.) дарената кръв се изследва за вируса Западен Нил.
Смята се, че множеството хора, инфектирани с вируса Западен Нил, развиват пожизнен имунитет против наново заболяване. Възможно е равнището на отбрана да не е задоволително добре изразено или да отслабне във времето заради нарушавания в имунния отговор, свързани с някои съпътстващи болести или с банкет на избрани медикаменти, сподели вирусологът.
Проф. Александрова изясни, че характерно лекуване и ваксина за хора против вируса на западнонилската тресчица няма. Прилага се симптоматична терапия. През 2021 година обява заяви за основани моноклонални антитела против вируса, които предотвратяват леталния излаз при модел на тежка зараза в мишка. От 2002 година е налична ваксина против вируса Западен Нил при коне.
Трябва да се вземат ограничения за ограничение популацията на комарите
Основният метод за ограничение на инфекциите с вируса Западен Нил при хора са свързани с ограниченията за ограничение на популацията на комарите, сподели проф. Радостина Александрова. Тя означи, че " макар дребния си размер, комарът е приет за най-смъртоносното животно на планетата, защото популяризира болести, като малария, денга, зика, жълта тресчица, западнонилска тресчица ".
Способността на комарите да привикват към някои от употребяваните към тях химикали накара учените да потърсят и други решения. Сред тях са въвеждане на характерни гени в мъжките екземпляри, които пречат на " дъщерите им " да доближат до зрелост и да дадат поколение; заразяване на комари с бактерията Волбахия, която е патогенна за инсекти, само че не и за хора, животни и растения, и не разрешава на яйцата на комарите да се излюпят; стерилизиране на мъжки човеци посредством облъчване. Една от аргументите тези тактики да са ориентирани към мъжките комари е израз на спомагателни ограничения за сигурност, защото женските са тези, които пият кръв и влизат в контакт с хората. През последните няколко години такива способи, създадени против комара Aedеs aegypti (преносител на заболявания, като жълта тресчица, денга, чикунгуня и зика), са приложени в редица страни по света. Сред тях са Индия, Бразилия, Сингапур, Тайланд, Мексико, Австралия, Пуерто Рико. Технологиите са " гъвкави " и когато въвеждането на съзнателно променените комари в региона бъде прекъснато, популацията на естествените комари последователно ще се възвърне, разясни вирусологът от Българска академия на науките.
* * *
Професор Радостина Александрова е български биолог с професионални ползи в региона на клетъчната и молекулярната биология, вирусологията, имунологията, пробната онкология и онкофармакологията, тъканното инженерство (костното тъканно моделиране) и патобиохимията.
През 1991 година Радостина Александрова е приключила с отличие специалността " Биохимия и микробиология " (днес " Молекулярна биология " ) в Биологическия факултет на Софийския университет " Св. Климент Охридски ", със специализация по " Вирусология ". Тя е лекар по вирусология и професор по морфология.
Проф. Радостина Александрова работи в Института по пробна морфология, патология и антропология с музей при Българската академия на науките (ИЕМПАМ-БАН). Специализирала е в Словакия, Унгария и Дания. Член е на публицистичните колегии на няколко български и интернационалните научни списания, на Съюза на учените в България, на Българското анатомично сдружение.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ