Законите на хаоса в природата – единственият справедлив модел
В природата няма нищо инцидентно и в случай че до този миг сте считали нещо друго, в идващите редове ще променим тази концепция. Всичко от насекомите до по-едрите бозайници, употребява своите инстинкти за оцеляване и отбрана, само че учените следят една особена наклонност – нищо научено не работи в безспорна естетика. Режи Фериер и неговите сътрудници от „ Екол нормал супериор “ са открили, че птици като виолетовия бекас и даже гълъби и гугутки в парка, са по-скоро подчинени на теорията на хаоса, в сравнение с други закономерности.
И това не е оригиналност, през 70-те години на предишния век ще открием, че Робърт Мей е почнал да следи безредните и динамични процеси на някои популации в пустинята.
Без значение дали човек желае да го одобри или не, хаосът е част от природата. Една забавна доктрина по отношение на тъкмо това допускане е, че хаосът може да има даже адаптивни качества.
Учените от дълго време се пробват да схванат дали хаосът има място в природата и постоянно вършат образци, употребявайки безредно защитно държание против инцидентно такова или от време на време поредно. За задачата е належащо да се прегледат много човеци, които се стремят да оцеляват във въпросната среда. Мнозина свеждат животинския свят до едно главно предписание – храна и оцеляване. Понякога даже чифтосването остава надалеч на 3-то място, защото се дефинира от предходните две. Животинската пирамида на Маслоу несъмнено не е доста приятна.
Фериер вижда безредното държание и пред научния свят дава образец с планинския гарван, който няма изключително поведенчески черти, в негова отбрана е елементарно да бъде по този начин, той има и доста малко врагове. След като равнището на опасност е минимално, държанието на птицата е много предсказуемо в придвижванията.
Останалите употребяват справедливия безпорядък за оцеляване. Уилям Шафер от университета в Аризона ще уточни, че хаосът е главно оръжие за оцеляване на индивида. Той понижава рисковете на даден тип да изчезне, като отстранява факторите, които отстраняват една популация от дълбоки разтърсвания. Шафер вижда, че една популация или тип, подложена на висоти и спадове в следствие попада под опасността да изчезне вечно.
Единственото противопоставяне на всичко това е хаосът и тъкмо той свежда заплахите до най-малко. Хаосът не е другар на нито една популация, в противен случай, той също взима своя налог и в избрани интервали като епидемии и катаклизми ще помогне за унищожаването на един тип и спасяването на различен, а за какво не и за основаването на нов тип. Преди милиони години, всяка смяна на климата води до изгубване на едни типове и основаването на нови, както и до еволюирането на други, които да се оправят с температурните съмнения.
При разбор на месец по месец за случаите на дребна шарка в огромен брой американски и европейски градове, учените доближават до математически модел, който демонстрира някаква форма на безпорядък, посочващ даже съмнения в епидемиологичните условия. Ако едно огнище на зараза бъде овладяно, друго автоматизирано се появява. Същото се случва и в природата, животните и микробите са принудени да се трансформират, с цел да оцеляват на изискванията на околната среда.
По думите на Реджи Фериер и Ричард Мейчид, хаосът е изискването за общуване сред несъвместими типове в една еко система, осигурявайки баланс за цялата хранителна верига в природата. Когато Жан Шалин стартира да изследва по този начин наречените полевки – тип дребни степни гризачи, не подозира, че в последните 5 милиона години са се появили най-малко 52 нови типа, които са еволюирали от главния. Сред тях има 34, които към този момент са изчезнали. Допускането в този случай е за инцидентно изгубване, безспорен детерминизъм – т.е. някакъв нечовечен външен фактор, който ги унищожава или безпорядък.
От наученото излиза наяве, че човек има опция да улови трендовете на хаоса, само че единствено за къси шпации. Единственият работещ модел, пренасящ се даже върху бизнес промишлеността и света на вложенията, на практика се обвързва в търсенето на прилики сред един интервал с сегашния. Логично е, че хаосът не обича да бъде проследяван или опознаван, той е още един инцидентен фактор, който може да се насочи в една или друга посока, само че постоянно със блян да извади най-хубавото от природата. И както се случва в природата, по този начин и в човешката цивилизация, оцеляват най-бързо адаптиращите се.
Що се отнася до хаоса в човешкото тяло, той също не може да бъде пренебрегнат. Преди години, самият Алън Уотс твърди, че в случай че човек види тялото си под микроскоп, незабавно ще забележи и гневната война в организма ни. Въпреки неспирните борби, една наша интервенция ще се отрази върху здравето ни. За образец ще дадем сърдечния темп, в случай че там липсва някаква безредица, то човек може да се замисли за по-сериозно заболяване.
Звучи необичайно, само че мнозина одобряват теорията, че хаосът мое да е симптом за положително здраве, а не противоположното. Той показва адаптиране и еластичност в средата, в която се намираме. Тоест, в случай че сърцето ни не е напълно във всекидневната работа и има някакви леки разминавания, когато се наложи да го активираме и натоварим внезапно, то автоматизирано ще се приспособява и приготви за други сходни изяви.
Странно или не, съмненията в сърдечния темп не могат да ни разочароват в нито един миг и тъкмо затова ще открием задоволително забавни и даже вълнуващи фактори. Единственият проблем е, че установяването на хаоса в човешкото тяло ще изисква и много съществени калкулации, а това от една страна дава много положителни шансове и на нови технологии като изкуствения разсъдък.
Не се изненадвайте от обстоятелствата, нищо не е напълно или толкоз семпло, колкото наподобява на пръв взор. Човекът, природата и най-малките човеци, са обречени да употребяват хаоса за оцеляване, възстановяване и даже създаване на нови привички. Ако при индивидът се изисква безпорядък за предсказание на удобни или неподходящи събития, то в природата се приказва за оцеляване.
