Стихотворение: Primavera
В „ Primavera “ очарованието на Луиз Глюк както от пасторални подиуми, по този начин и от опустошението на загубата се слива във привидение за пролетта някъде, може би в поле, където „ някой е нарисувал картина на слънцето. Никой не е подписал изображението; жестът е неизвестен, както поетът си показва, че всяко изпитание ще бъде на края на света. И въпреки всичко „ художникът има намерение празнично въодушевление “. Начинът на недоволство на Глюк беше нейният автограф и наподобява уместно, че едно от нейните стихотворения е мотив за края на тази колона след девет години. Списанието е надълбоко задължено на своите редактори за лирика – Наташа Третуей, Матю Запрудър, Терънс Хейс, Рита Доув, Наоми Шибаб Най, Реджиналд Дуейн Бетс, Виктория Чанг и Ан Бойер – за работата им по организирането на тази колона и прославянето на динамичността на живота и езика.
Primavera
От Луиз Глюк
