Eвропа не е тръмпоустойчива и държавите ѝ са отговорни за това
В приемането на 15% американски мита върху европейския импорт мнозина видяха “предаване ” на Европа пред американския напън, “васално ” послушание, отстъпчивост и слабохарактерност.
В медиите, обичайни и “социални ”, (сякаш обичайните са асоциални – б.а.) имаше остри рецензии към Европейската комисия, даже апели за оставка на председателката ѝ Урсула фон дер Лайен за това, че не е водила борбата до дъно, че не е употребила мощните средства за комерсиална отбрана на Европейски Съюз, като плануваните ответни мита и инструмента за отбрана от насила със възбраните му за импорт, изключването от публични поръчки и прочие
Тези реакции бяха прибързани и прочувствени. От хора, които не си показват добре алтернативата на комерсиалното съглашение – комерсиалната война и следствията ѝ – нови милиони безработни в Европа, изключително в индустриалните ѝ сили като Германия, само че и в производители на европейски разкош, жанр на живот и храни и питиета като Франция и Италия.
Остро реагиращите, в гнева си, не видяха и друго, че малко след оповестяването на договорката Доналд Тръмп “зави ” в европейска посока в говоренето си по две водещи международни тематики – Украйна и Газа. Той редуцира периода на ултиматума си за мир към Владимир Путин с от 50 на 10-12 дни и сподели на Израел, че би трябвало спре да предизвиква апетит в Газа.
Разбира се, Тръмп не изпусна опцията да трансформира договорката с европейците в персонален медиен триумф. Фон дер Лайен, с която той до момента отхвърляше да се срещне, му долетя на крайници в неговото голф имение в Шотландия - и то, в неделя, с цел да признае, че приема изискванията му. Америка желае, Европа се подчинява. Това е обликът. Това е фрагментът. Това е саундбайтът. Това е заглавието. Това е тласъкът, на който някои като френския министър-председател Франсоа Байру, реагираха като кучето на Павлов и мнозина у нас ги последваха. Това е America First, това е MAGA, това е шоуто, което идва отръки на Тръмп. Но то е краткосрочно.
Както днес истинските индикатори за триумф на настоящия американски президент ще бъдат Украйна, Газа и търговията. И там триумфът му още е надалеч от обезпечен. Докато европейците са бегачи на дълго разстояние и имат тактика – т.е. пресметнали са (поне в Брюксел и в Берлин), че 15% мито е по-малко зло от комерсиална война, която отново би приключила с договаряния, само че с доста по-лоша стартова позиция за Европейски Съюз.
Обявената в Търнбъри договорка е рамкова, предстоят още договаряния по елементи като квотите за търговия с метали, възможни нулеви мита за алкохола. Как ще завършат те, не е ясно. Но е ясно, че контрактуваните към този момент мита оскъпяват с 15% европейските артикули за американския консуматор.
Ако Путин пренебрегне ултиматума да спре войната против Украйна, Тръмп ще има проблем да наложи наказателни 100-процентови мита на страни като Индия и Китай, за това че не престават да купуват съветски петрол.
Що се отнася до Газа, Тръмп не е споделил нищо повече на Нетаняху от това да даде на палестинците нещо да ядат, едвам не умират от апетит. Едва ли би рискувал връзките с основния съдружник на Съединени американски щати в Близкия изток, а това напълно не води към мир и решение с две страни.
Що се отнася до готовите за комерсиална война французи, чийто министър председател назова деня на съглашението със Съединени американски щати “мрачен ”, можем да кажем, че желанието е похвално, стига да бъде съчетано с можене. Но с какво тъкмо може Европа да се опълчи на Съединени американски щати – най-силната страна в света?
Със суровинна база? Европа разчита главно на импорт, изключително на енергоносители.С предимство в науката и технологиите? Съединени американски щати бие тук Европа във всички области, с изключение на в безвъглеродните технологии.С световни компании- “еднорози ”? Европейските са доста по-малко от американските и с лимитирано въздействие.С политическо единение или военна мощност? Това са двата съществени недостига на Европа.
Когато Европа се пробва да работи като мощ, първо би трябвало сама да дефинира какво тъкмо е: страна или организация? Самата тя не е единомислеща по въпроса. И това проличава при всяка рецесия, при всеки сложен върпрос, който би трябвало да реши.
Най-лесно е да се подлагат на критика Европейската комисия и нейният водач – институционалното „ момче за пердах “ на континента. Но зад слабостта на Комисията се крие същинският проблем: разпокъсаните ползи и политическа отпадналост на страните членки. Искат от нея разнообразни и постоянно спорни неща, след това ѝ трансферират виновността за личните си неуспехи.
Франция, да вземем за пример, упорства за комерсиална война със Съединени американски щати – само че дали е подготвена да я води и да заплати цената ѝ? С население, привикнало към обществени придобивки, със едва и непопулярно ръководство, тя мъчно би издържала на следствията. А същата Франция постоянно се опълчва на съглашения за свободна търговия, като това с Меркосур.
Данните приказват ясно: немският експорт за Съединени американски щати през миналата година е над три пъти по-голям от френския – $175,6 млрд против $55,5 милиарда Нима ръководител на Европейската комисия от немски генезис, член на партията на настоящия канцлер, би рискувала немските работни места в името на френска позиция?
Споразумението от 27 юли е трезво самопризнание: Европа е стопански и политически уязвима. Тя не е тръмпоустойчива, а отговорността за това е на първо място в националните държавни управления – не в тези, които те са показали да ги съставляват, само че не са овластили действително.
Текстът е в началото оповестен в на създателя.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
В медиите, обичайни и “социални ”, (сякаш обичайните са асоциални – б.а.) имаше остри рецензии към Европейската комисия, даже апели за оставка на председателката ѝ Урсула фон дер Лайен за това, че не е водила борбата до дъно, че не е употребила мощните средства за комерсиална отбрана на Европейски Съюз, като плануваните ответни мита и инструмента за отбрана от насила със възбраните му за импорт, изключването от публични поръчки и прочие
Тези реакции бяха прибързани и прочувствени. От хора, които не си показват добре алтернативата на комерсиалното съглашение – комерсиалната война и следствията ѝ – нови милиони безработни в Европа, изключително в индустриалните ѝ сили като Германия, само че и в производители на европейски разкош, жанр на живот и храни и питиета като Франция и Италия.
Остро реагиращите, в гнева си, не видяха и друго, че малко след оповестяването на договорката Доналд Тръмп “зави ” в европейска посока в говоренето си по две водещи международни тематики – Украйна и Газа. Той редуцира периода на ултиматума си за мир към Владимир Путин с от 50 на 10-12 дни и сподели на Израел, че би трябвало спре да предизвиква апетит в Газа.
Разбира се, Тръмп не изпусна опцията да трансформира договорката с европейците в персонален медиен триумф. Фон дер Лайен, с която той до момента отхвърляше да се срещне, му долетя на крайници в неговото голф имение в Шотландия - и то, в неделя, с цел да признае, че приема изискванията му. Америка желае, Европа се подчинява. Това е обликът. Това е фрагментът. Това е саундбайтът. Това е заглавието. Това е тласъкът, на който някои като френския министър-председател Франсоа Байру, реагираха като кучето на Павлов и мнозина у нас ги последваха. Това е America First, това е MAGA, това е шоуто, което идва отръки на Тръмп. Но то е краткосрочно.
Както днес истинските индикатори за триумф на настоящия американски президент ще бъдат Украйна, Газа и търговията. И там триумфът му още е надалеч от обезпечен. Докато европейците са бегачи на дълго разстояние и имат тактика – т.е. пресметнали са (поне в Брюксел и в Берлин), че 15% мито е по-малко зло от комерсиална война, която отново би приключила с договаряния, само че с доста по-лоша стартова позиция за Европейски Съюз.
Обявената в Търнбъри договорка е рамкова, предстоят още договаряния по елементи като квотите за търговия с метали, възможни нулеви мита за алкохола. Как ще завършат те, не е ясно. Но е ясно, че контрактуваните към този момент мита оскъпяват с 15% европейските артикули за американския консуматор.
Ако Путин пренебрегне ултиматума да спре войната против Украйна, Тръмп ще има проблем да наложи наказателни 100-процентови мита на страни като Индия и Китай, за това че не престават да купуват съветски петрол.
Що се отнася до Газа, Тръмп не е споделил нищо повече на Нетаняху от това да даде на палестинците нещо да ядат, едвам не умират от апетит. Едва ли би рискувал връзките с основния съдружник на Съединени американски щати в Близкия изток, а това напълно не води към мир и решение с две страни.
Що се отнася до готовите за комерсиална война французи, чийто министър председател назова деня на съглашението със Съединени американски щати “мрачен ”, можем да кажем, че желанието е похвално, стига да бъде съчетано с можене. Но с какво тъкмо може Европа да се опълчи на Съединени американски щати – най-силната страна в света?
Със суровинна база? Европа разчита главно на импорт, изключително на енергоносители.С предимство в науката и технологиите? Съединени американски щати бие тук Европа във всички области, с изключение на в безвъглеродните технологии.С световни компании- “еднорози ”? Европейските са доста по-малко от американските и с лимитирано въздействие.С политическо единение или военна мощност? Това са двата съществени недостига на Европа.
Когато Европа се пробва да работи като мощ, първо би трябвало сама да дефинира какво тъкмо е: страна или организация? Самата тя не е единомислеща по въпроса. И това проличава при всяка рецесия, при всеки сложен върпрос, който би трябвало да реши.
Най-лесно е да се подлагат на критика Европейската комисия и нейният водач – институционалното „ момче за пердах “ на континента. Но зад слабостта на Комисията се крие същинският проблем: разпокъсаните ползи и политическа отпадналост на страните членки. Искат от нея разнообразни и постоянно спорни неща, след това ѝ трансферират виновността за личните си неуспехи.
Франция, да вземем за пример, упорства за комерсиална война със Съединени американски щати – само че дали е подготвена да я води и да заплати цената ѝ? С население, привикнало към обществени придобивки, със едва и непопулярно ръководство, тя мъчно би издържала на следствията. А същата Франция постоянно се опълчва на съглашения за свободна търговия, като това с Меркосур.
Данните приказват ясно: немският експорт за Съединени американски щати през миналата година е над три пъти по-голям от френския – $175,6 млрд против $55,5 милиарда Нима ръководител на Европейската комисия от немски генезис, член на партията на настоящия канцлер, би рискувала немските работни места в името на френска позиция?
Споразумението от 27 юли е трезво самопризнание: Европа е стопански и политически уязвима. Тя не е тръмпоустойчива, а отговорността за това е на първо място в националните държавни управления – не в тези, които те са показали да ги съставляват, само че не са овластили действително.
Текстът е в началото оповестен в на създателя.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ