В предложението за въвеждане на единна минимална работна заплата в

В предлагането за въвеждане на единна минимална работна заплата в Европейски Съюз се постановат няколко ориентира - да се дефинира идентична кошница от услуги и артикули в Европейски Съюз и по отношение на нея да се дефинира съотношението на минималната заплата. Цели се да се дефинира и междинната работна заплата, само че това не прави работа освен за България, а и за цяла Източна Европа. Това сподели ръководителят на КНСБ Пламен Димитров в ефира на bTV.

„ Има 6 страни в Европейски Съюз, в които няма единна минимална заплата, нито часова ставка. В тях живеят половината от трудещите се в Европейски Съюз. Безработицата там е с 40% по-ниска. В тях хората живеят по-добре. Доходите в тези страни са с 60% по-високи. Това съобщи ръководителят на УС на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев.

Димитров не се съгласи с тези изказвания.

Велев посочи, че Европейска комисия не цели установяване на минимална работна заплата идентична за всички, нито за обособени страни. „ Това е отклонение на вниманието на вниманието на страните в Европейски Съюз, в това време ни изнасилват със зелената договорка, която ще направи приходите по-отдалечени от потребностите “, добави представителят на бизнеса.

„ Целта на Европейска комисия е определяне на по-справедливи заплати в съюза “, счита Димитров. „ Трябва да кажем истините. 25 страни в Европейски Съюз има открити минимални работни заплати. Няма страни без такива. Там където мислим, че няма, те са контрактувано по браншови организации “, акцентира ръководителят на КНСБ.

„ Няма елементарен метод да живеем по-добре, с цел да стане това, би трябвало да работим повече “, съобщи Васил Велев. „ Това се назовава адекватност “, добави Велев.

Пламен Димитров сподели още, че тези механизми би трябвало да се договорят групово.