Време ли е за покупка на 3D принтер? Ултимативен наръчник, част VI
В предходното издание разгледахме разнообразни модели 3D принтери ориентирани към разнообразни бюджетни благоприятни условия. В идващите два материала, ще обърнем внимание на софтуерната част, а точно – 3D моделите или шаблоните, по които се прави самото печатане и софтура за отрязване, който служи като мост сред 3D модела и принтера. По-долу ще обърнем внимание на 3D моделите.
Прочетете още: Новите технологии трансформират CAD/CAM решенията
Какво съставляват 3 D моделите?
Модел за 3D принтиране е файл, който 3D принтера може да чете и интерпретира. Използва се, с цел да каже на 3D принтера къде да насочи дюзата и по този начин да бъде изваян физическия обект. На процедура, файла с модела съдържа геометричната информация, която би трябвало да бъде предадена на софтуера за отрязване (нарича се по този начин, тъй като нарязва 3D модела на тънки хоризонтални пластове, по които се реализира печата).
Кои са най-често употребяваните файлови формати за 3 D принтиране?
В момента съществуват десетина файлови формати за 3D принтиране, само че най-често употребяваните са четири и те са следните:
– STL (STereoLithography) . Това е най-популярният формат, който всички принадлежности за отрязване поддържат и надлежно се поддържа от всички 3D принтери.
– OBJ (OBJect). Следващият по известност формат, който се поддържа от всички огромни марки. Интересното при него е, че за разлика от STL може да съдържа цветни и текстурни профили, което ще го трансформира във водещ формат, когато навлязат на пазара многоцветните 3D принтери.
– PLY (Po L Ygon File Format) . Това е файловият формат прочут и като " Polygon ", който в началото е бил употребен за съхраняването на 3D сканирани обекти.
– 3MF. Нов формат създаден от Microsoft, Autodesk, HP и Shapeways. Все още не е ясно дали ще бъде необятно публикуван и усвоен от пазара.
Откъде да стартираме, в случай че желаеме да създадем 3D модел за печатане?
За начало, ще желаете да си свалите и инсталирате програмен продукт за 3D моделиране. Макар, че има голям брой платени решения в тази тенденция, няма да е належащо да купувате сходни стратегии, защото съществуват задоволително безвъзмездни, които са идеални за начинаещите консуматори. Такива образци са FreeCAD, 3D Slash, SketchUp и TinkerCAD.
Започнете с простички модели, като геометрични фигури, а по-късно пробвайте да експериментирате и с по-комплексни обекти.
Как да редактираме подготвени 3 D модели?
Можете да модифицирате към този момент подготвени 3D модели, като импортнете файла в 3D моделинг стратегия (от горепосочените). Оттам насетне можете да нанесете каквито промени пожелаете.
Редно е да споменем, че има специфични принадлежности за редактирането на STL файлове, които не могат да се нарекат пълнокръвни CAD стратегии, само че са доста по-лесни за приложимост. FreeCAD и SketchUp са такива принадлежности, само че към тях би трябвало да прибавим и MeshMixer, SculptGL и MeshLab.
Откъде да намерим безвъзмездни 3 D модели?
Ако не желаете да се занимавате със основаването на триизмерни модели или търсите безвъзмездни такива, които да редактирате по свое убеждение, то Thingiverse е най-големият и известен уебсайт за тази цел. Не единствено, че всеки може да преглежда и смъква файловете изцяло гратис, само че и всеки може да се причисли към голямата общественост и да качва своите персонални творения.
За да сме справедливи, ще споменем още няколко платформи за шерване на 3D файлове, измежду които са MyMiniFactory, Dremel Idea Builder, NIH 3D Print Exchange, GrabCAD и Sketchfab.
Някои 3 D модели не могат да бъдат изпълнени. Защо се получава по този начин?
Има няколко фундаментални условия, които 3D модела би трябвало да покрива, с цел да бъде осъществен на процедура. Те са напълно разумни, защото от програмен продукт, би трябвало да произлезе нещо материално. За образец, в случай че стените на обекта са прекомерно тънки или геометричната конструкция е физически неустойчива, то модела няма да бъде отпечатан.
От техническа позиция, модела би трябвало да бъде постоянен и категоричен. Това значи, че не е редно да има доста дупки в мрежата на 3D модела. В случая под " дупки " разбирайте " изчезнала информация ", която 3D принтера няма да знае по какъв начин да интерпретира и надлежно осъществя.
Не-колекторна геометрия е различен симптом за проблеми с 3D модела. Не-колекторни ръбове са тези, които не споделят общ ъгъл. При такива дизайни, дебелината на стената излиза, че е нулева.
За всеобщо благополучие, съществуват редица принадлежности, които могат да засичат и поправят сходни (но и доста други) неточности. Някои от тях са Autodesk Meshmixer, MeshFix, Open3mod, Ansys SpaceClaim и Trinckle. Всичките са безвъзмездни и работят с известните 3D файлови разширения.
Следва продължение...
Прочетете още: Новите технологии трансформират CAD/CAM решенията
Какво съставляват 3 D моделите?
Модел за 3D принтиране е файл, който 3D принтера може да чете и интерпретира. Използва се, с цел да каже на 3D принтера къде да насочи дюзата и по този начин да бъде изваян физическия обект. На процедура, файла с модела съдържа геометричната информация, която би трябвало да бъде предадена на софтуера за отрязване (нарича се по този начин, тъй като нарязва 3D модела на тънки хоризонтални пластове, по които се реализира печата).
Кои са най-често употребяваните файлови формати за 3 D принтиране?
В момента съществуват десетина файлови формати за 3D принтиране, само че най-често употребяваните са четири и те са следните:
– STL (STereoLithography) . Това е най-популярният формат, който всички принадлежности за отрязване поддържат и надлежно се поддържа от всички 3D принтери.
– OBJ (OBJect). Следващият по известност формат, който се поддържа от всички огромни марки. Интересното при него е, че за разлика от STL може да съдържа цветни и текстурни профили, което ще го трансформира във водещ формат, когато навлязат на пазара многоцветните 3D принтери.
– PLY (Po L Ygon File Format) . Това е файловият формат прочут и като " Polygon ", който в началото е бил употребен за съхраняването на 3D сканирани обекти.
– 3MF. Нов формат създаден от Microsoft, Autodesk, HP и Shapeways. Все още не е ясно дали ще бъде необятно публикуван и усвоен от пазара.
Откъде да стартираме, в случай че желаеме да създадем 3D модел за печатане?
За начало, ще желаете да си свалите и инсталирате програмен продукт за 3D моделиране. Макар, че има голям брой платени решения в тази тенденция, няма да е належащо да купувате сходни стратегии, защото съществуват задоволително безвъзмездни, които са идеални за начинаещите консуматори. Такива образци са FreeCAD, 3D Slash, SketchUp и TinkerCAD.
Започнете с простички модели, като геометрични фигури, а по-късно пробвайте да експериментирате и с по-комплексни обекти.
Как да редактираме подготвени 3 D модели?
Можете да модифицирате към този момент подготвени 3D модели, като импортнете файла в 3D моделинг стратегия (от горепосочените). Оттам насетне можете да нанесете каквито промени пожелаете.
Редно е да споменем, че има специфични принадлежности за редактирането на STL файлове, които не могат да се нарекат пълнокръвни CAD стратегии, само че са доста по-лесни за приложимост. FreeCAD и SketchUp са такива принадлежности, само че към тях би трябвало да прибавим и MeshMixer, SculptGL и MeshLab.
Откъде да намерим безвъзмездни 3 D модели?
Ако не желаете да се занимавате със основаването на триизмерни модели или търсите безвъзмездни такива, които да редактирате по свое убеждение, то Thingiverse е най-големият и известен уебсайт за тази цел. Не единствено, че всеки може да преглежда и смъква файловете изцяло гратис, само че и всеки може да се причисли към голямата общественост и да качва своите персонални творения.
За да сме справедливи, ще споменем още няколко платформи за шерване на 3D файлове, измежду които са MyMiniFactory, Dremel Idea Builder, NIH 3D Print Exchange, GrabCAD и Sketchfab.
Някои 3 D модели не могат да бъдат изпълнени. Защо се получава по този начин?
Има няколко фундаментални условия, които 3D модела би трябвало да покрива, с цел да бъде осъществен на процедура. Те са напълно разумни, защото от програмен продукт, би трябвало да произлезе нещо материално. За образец, в случай че стените на обекта са прекомерно тънки или геометричната конструкция е физически неустойчива, то модела няма да бъде отпечатан.
От техническа позиция, модела би трябвало да бъде постоянен и категоричен. Това значи, че не е редно да има доста дупки в мрежата на 3D модела. В случая под " дупки " разбирайте " изчезнала информация ", която 3D принтера няма да знае по какъв начин да интерпретира и надлежно осъществя.
Не-колекторна геометрия е различен симптом за проблеми с 3D модела. Не-колекторни ръбове са тези, които не споделят общ ъгъл. При такива дизайни, дебелината на стената излиза, че е нулева.
За всеобщо благополучие, съществуват редица принадлежности, които могат да засичат и поправят сходни (но и доста други) неточности. Някои от тях са Autodesk Meshmixer, MeshFix, Open3mod, Ansys SpaceClaim и Trinckle. Всичките са безвъзмездни и работят с известните 3D файлови разширения.
Следва продължение...
Източник: pcworld.bg
КОМЕНТАРИ