Георги Господинов: Вкарват ни в свят, в който всяка лъжа се представя за истина
В предходния ни диалог ми разказахте, че сте написали " Времеубежище " като предизвестие против " вируса на предишното и на национализма ". Сега, в края на 2022 година, какво предизвестие бихте отправили? Какво Ви плаши - с изключение на упоменатия вирус, чиито ужасяващи последствия продължаваме да следим в Украйна?
Едно от най-тревожните неща е размиването на границата сред истина и замяна. Опитът е да бъдем вкарани в свят, в който нищо няма значение, всичко е възможно, всяка неистина може да се показа за истина, всяка интрига надвива над разсъдъка. Това е замяна, която прекатурва полезности, трупани с епохи, пренаписва не просто предишното, а предопределя и бъдещето. По-точно казано - стъпва върху едно пренаписано минало, с цел да строи своите учредения, да оправдава бъдещите си експанзии и безчестия. Ясен образец е нападението на Русия над Украйна. Владимир Путин не просто желае да върне Русия в предишното, някъде към Втората международна, само че той желае да върне, да завлече със себе си и цяла Европа, в случай че може и целия свят там, на територията на това катастрофично минало.
Всяка война е предшествана и последвана от думи. Дори когато бомбардировките спрат, пропагандата и подправянето ще продължат. Затова използването на думите и връщането към разсъдъка ще бъдат все по-важна борба в идващите дни.
Все по-често приказваме за отмалялост - до неотдавна от пандемията, в този момент от войната, а в България и от политическата неустановеност и чувството за безвремие. Вие чувствате ли се изтощен от българската реалност?
Неудобно е да се оплакваме от личната си българска отмалялост по време, в което напълно покрай нас има война, дами и деца стоят на студено и мрачно, крият се в бомбоубежища. Трябва да си доста мощен, с цел да не се поддадеш на отмалялост и обезсърчение там. Спрямо тях ние нямаме право на отмалялост. Но като човек, занимавал се с времето в последния си разказ, мога да потвърдя, че чувството за безвремие, за някакъв времеви вакуум е доста мощно.
Много създатели споделят, че когато са щастливи, са безполезни - и че в действителност проблемите, тревогата и неудовлетворението най-силно ги стимулират да заловен писалката или четката. И при Вас ли е по този начин?
Щастието по този начин или другояче е непостижимо, най-малко в дълготрайна вероятност. Ние сме нетрайни същества с предупреден край, само че с взор и фантазия оттатък края. Не имам вяра доста на легендата, че би трябвало безусловно да си трагичен, обичай и потиснат, с цел да пишеш или рисуваш. По-скоро съзнанието за личната ти смъртност и последователност пораждат тази нужда да оставиш нещо, да забавиш времето, да съхраниш посредством думи това, което си отива, изтича през пръстите ти. Писането е опит за закъснение и за търсене на смисъл в безсмислието. И опит да схванеш най-малко малко света, в който си попаднал.
Станахме очевидци на митинги в голям брой страни тази година, в това число в такива страни като Китай и Иран. Коя идея Ви впечатли най-вече?
Протестът на дамите в Иран е нещо, което същински ме впечатли. Смел и съдбоносен акт, който към този момент реализира първите си победи с премахването на така наречен нравствена полиция. Наскоро имах едно четене в Мюнхен и там се появи ирански студент. Той носеше писмо, преведено на български, с което търсеше поддръжка, искаше да надпиша романа си в отбрана на иранските дами. Такива младежи, търсещи поддръжка, съм виждал и на други четения. Тези хора към момента имат вяра и в силата на думите.
Научихте ли нова дума през 2022 година и в случай че да - коя е тя?
През 2022-а си върнахме още веднъж думата леговище. От една страна в смисъла на бомбоубежище, а от друга - по-добрата страна - в смисъла на леговище за бягащи от войната, приютяване, нов дом. Това е моята дума на годината.
А коя си пожелавате да е думата на идната година?
Мир. Не съм очаквал, че тази дума ще стане още веднъж толкоз нужна. Но да - това е думата.
Още по темата
Едно от най-тревожните неща е размиването на границата сред истина и замяна. Опитът е да бъдем вкарани в свят, в който нищо няма значение, всичко е възможно, всяка неистина може да се показа за истина, всяка интрига надвива над разсъдъка. Това е замяна, която прекатурва полезности, трупани с епохи, пренаписва не просто предишното, а предопределя и бъдещето. По-точно казано - стъпва върху едно пренаписано минало, с цел да строи своите учредения, да оправдава бъдещите си експанзии и безчестия. Ясен образец е нападението на Русия над Украйна. Владимир Путин не просто желае да върне Русия в предишното, някъде към Втората международна, само че той желае да върне, да завлече със себе си и цяла Европа, в случай че може и целия свят там, на територията на това катастрофично минало.
Всяка война е предшествана и последвана от думи. Дори когато бомбардировките спрат, пропагандата и подправянето ще продължат. Затова използването на думите и връщането към разсъдъка ще бъдат все по-важна борба в идващите дни.
Все по-често приказваме за отмалялост - до неотдавна от пандемията, в този момент от войната, а в България и от политическата неустановеност и чувството за безвремие. Вие чувствате ли се изтощен от българската реалност?
Неудобно е да се оплакваме от личната си българска отмалялост по време, в което напълно покрай нас има война, дами и деца стоят на студено и мрачно, крият се в бомбоубежища. Трябва да си доста мощен, с цел да не се поддадеш на отмалялост и обезсърчение там. Спрямо тях ние нямаме право на отмалялост. Но като човек, занимавал се с времето в последния си разказ, мога да потвърдя, че чувството за безвремие, за някакъв времеви вакуум е доста мощно.
Много създатели споделят, че когато са щастливи, са безполезни - и че в действителност проблемите, тревогата и неудовлетворението най-силно ги стимулират да заловен писалката или четката. И при Вас ли е по този начин?
Щастието по този начин или другояче е непостижимо, най-малко в дълготрайна вероятност. Ние сме нетрайни същества с предупреден край, само че с взор и фантазия оттатък края. Не имам вяра доста на легендата, че би трябвало безусловно да си трагичен, обичай и потиснат, с цел да пишеш или рисуваш. По-скоро съзнанието за личната ти смъртност и последователност пораждат тази нужда да оставиш нещо, да забавиш времето, да съхраниш посредством думи това, което си отива, изтича през пръстите ти. Писането е опит за закъснение и за търсене на смисъл в безсмислието. И опит да схванеш най-малко малко света, в който си попаднал.
Станахме очевидци на митинги в голям брой страни тази година, в това число в такива страни като Китай и Иран. Коя идея Ви впечатли най-вече?
Протестът на дамите в Иран е нещо, което същински ме впечатли. Смел и съдбоносен акт, който към този момент реализира първите си победи с премахването на така наречен нравствена полиция. Наскоро имах едно четене в Мюнхен и там се появи ирански студент. Той носеше писмо, преведено на български, с което търсеше поддръжка, искаше да надпиша романа си в отбрана на иранските дами. Такива младежи, търсещи поддръжка, съм виждал и на други четения. Тези хора към момента имат вяра и в силата на думите.
Научихте ли нова дума през 2022 година и в случай че да - коя е тя?
През 2022-а си върнахме още веднъж думата леговище. От една страна в смисъла на бомбоубежище, а от друга - по-добрата страна - в смисъла на леговище за бягащи от войната, приютяване, нов дом. Това е моята дума на годината.
А коя си пожелавате да е думата на идната година?
Мир. Не съм очаквал, че тази дума ще стане още веднъж толкоз нужна. Но да - това е думата.
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ