"Президент на републиката" – сбърканата институция
В предходен разбор показах, че превръщането на България в президентска република ще постави завършек на демокрацията, или най-малко на това, което някой фешън назовават „ демократичната народна власт “ – термин с който надълбоко не съм склонен, тъй като „ нелибералното ръководство “, при което властта е всесилна, правата на другите малцинства са лимитирани и върховенството на закона е сложено под подозрение, даже да се легитимира посредством избори и да е подкрепяно от болшинството, не би трябвало да се назовава народна власт. Но това е друга тематика, оповестиха от Faktor.bg.
От казаното нагоре за институцията „ Президент на републиката “, напълно не следва, че методът, по който тя е конституирана през днешния ден у нас е изключително логичен. Напротив. По в този момент настоящата конституция имаме една изцяло сбъркана институция. Начинът на избиране на президента не подхожда освен на неговите пълномощия, само че и на дилемите, които той по конституция е предназначен да извършва. Промяна наложително би трябвало да има, само че не към „ президентска република “.
Да стартираме нашия разбор на институцията с метода, по който се избира президента - директно от народа, на два тура. Досега нито един президент не бе определен на първия тур. Следователно можем да заключим, че българският народ е от една страна надълбоко разграничен, само че и задоволително здравомислещ, с цел да не бъде заслепен от която и да е персона. На втория тур обаче, постоянно се изправят представители на двете най-големи политически сили. Досега няма нито едно изключение то този модел. (Когато през 2006 Национална движение „Симеон Втори" се срина, а ГЕРБ още не се беше появил, за малко Атака на процедура беше втората политическа сила).
На балотажите, гласувалите за отпадналите претенденти нормално бяха вътрешно разграничени сред отношението си към огромните партии и метода, по който „ стоят “ претендентите. Желю Желев
Д-р Желю Митев Желев (3 март 1935 година - 30 януари 2015 г.) е роден в с.... към профила нямаше никакъв късмет да бъде определен, в случай че през 1991 година от Българска социалистическа партия вместо Велко Вълканов бяха издигнали обикновено изглеждаш претендент и Румен Радев 
Румен Георгиев Радев е български боен, генерал-майор от запаса. Бивш... към профила нямаше късмет против претендент от ГЕРБ с по-приветлива персона от тази на Цецка Цачева 
Цецка Цачева Данговска е министър на правораздаването. Родена е на 24 май... към профила.
Така или другояче, определеният директно от народа, на два тура претендент няма по какъв начин да въплъщава единството на нацията. Казано по различен метод, единствено фигура, която разделя нацията има късмет да бъде завоюва президентски избори по настоящия правилник. Макар опирайки се на институционалния си, фундамент множеството президенти да успяваха през по-голямата част от мандатите си да поддържат релативно висок рейтинг, постоянно имаше значими публични групи, които извънредно недолюбваха всеки президент. Всички досегашни държавни глави бяха „ разделители на нацията “, въпреки да правеха това по друг метод.
Можем да групираме петте директно определени президенти като „ президенти играчи “ – Желю Желев и Георги Първанов
Георги Седефчов Първанов е президент на България през интервала 2002-2011... към профила, „ президенти водачи “ – Петър Стоянов и Росен Плевнелиев 
Росен Асенов Плевнелиев е президент на Република България и някогашен министър на... към профила и очертаващият към този момент като „ президент на Българска социалистическа партия “ Румен Радев.
"Президентите играчи " бяха уверени, че защото са определени директно от народа, имат по-голям престиж от съответните министър председатели и от водачите на издигналите ги партии. Виждаха се в правото си да сглобяват обединения, да дават упътвания и служат като „ коректив “. На „ Боянските ливади “ президентът Желев упрекна държавното управление на Съюз на демократичните сили, което водеше неравна борба за да реформира всички пластове на пост-комуничтическото общество, че било „ оповестило война на всички “. С дейностите си той действително разцепи парламентарната група на Съюз на демократичните сили и обезпечи невероятния смокинов лист, който разреши на Ахмет Доган да сформира съдружно държавно управление с Българска социалистическа партия. Реформите в България бяха замразени, проведената престъпност избуя и естественият резултат – връщането на Българска социалистическа партия на власт не закъсня. Георги Първанов също се впусна в акуширане на обединения.
На изборите през 2005 две партии – Българска социалистическа партия и Атака построиха акцията си върху офанзиви на „ неолибералния модел ", прилаган (според тях) както от държавното управление на ОДС (1997-2001), по този начин и от това на Национална движение „Симеон Втори" и Движение за права и свободи. Българска социалистическа партия излезе преди всичко, а Атака прескочи четирипроцентовата преграда. Но даже дружно те нямаха парламентарно болшинство. Повече хора бяха дали своят вот за партиите подкрепяли предходните две сякаш "неолиберални " ръководства – Национална движение „Симеон Втори", Движение за права и свободи и трите обединения произлизащи от разпадналото се ОДС. Ако изборите в България бяха не "конкурс за хубост и сладкодумство ", а механизъм за поддръжка на политики, точно тези пет парламентарни групи, чиито предизборни стратегии бяха сходни, щяха да излъчат държавно управление през 2005, а Българска социалистическа партия и Атака щяха дружно да образуват „ умерена “ и „ последна “ съпротива.
Е да, но не. Под егидата на Георги Първанов бе съединена Тройната коалиция от Българска социалистическа партия, Национална движение „Симеон Втори" и Движение за права и свободи. Предизборните стратегии на тези партии бяха несъвместими. Крайният резултат от Тройната коалиция беше усилване на цинизма измежду гласоподавателите. Независимо за каква стратегия гласоподават те, „ тези горе “ си вършат каквото желаят. Президентът Първанов направи доста старания да шикалкави – срещна се няколко пъти с Владимир Путин
Владимир Путин - съветски политик. Роден на 7 октомври 1952 година в Ленинград,... към профила – с връзки и без връзки, стана тръбач на съветските планове известни като „ огромния шлем “ и даже когато президентът Буш посети България, с цел да благодари за българската помощ в извънредно спорната война в Ирак, Георги Първанов, ни в чеп, ни в ръкав изтърси, че бил другар с „ Джордж “, само че и с „ Владимир “. От другарството с „ Владимир “ и от задвижването на съветските планове, несъмнено не последва отваряне на съветския пазар за български артикули. Но със своите „ игрички “ президентът спомогна за неуспеха на опитите на Сергей Станишев 
Сергей Дмитриевич Станишев e ръководител на Националния съвет на Българска социалистическа партия,... към профила да модернизира Българска социалистическа партия.
Президентите „ водачи “ също не съумяха да създадат кой знае какъв брой. През по-голямата част от мандатите си Петър Стоянов и Росен Плевнелиев се съобразяваха с конституционните си пълномощия, не се опитваха да моделират политическите сили и да сглобяват обединения. (Когато Петър Стоянов, в края на мандата си, се опита да „ играе “ с изказването за „ разгромените авари “, той обрече възможностите си за преизбиране). Стратегията им бе да употребяват висотата на своя пост, с цел да показват генералната посока на развиване на България – надалеч от пост-комунистическата „ кочина “ и към консолидиране в фамилията на модерните западни общества. Само че това неотложно им навлече ненавистта на значима част от българското общество.
На тези, които си мислят, че „ социализЪмът “ е бил нещо хубаво, че офицерите от Държавна сигурност служели на България, че не би трябвало да „ се дръвчим “ на Русия, без значение дали тя безобразничи и се отнася подмолно с нас (защото „ съветският народ “, а не „ западняците “ ни били близки), че не би трябвало да „ се слагаме “ на американците (без да осъзнават, че построяването на стратегически връзки със Съединени американски щати е от основно значение за българската сигурност), че би трябвало „ да развиваме нуклеарна енергетика “, тъй като възобновимите източници, както и санирането на отвратителните панелни комплекси са „ далавери “, която би трябвало за се спрат, че хората с друга полова ориентировка не трябва да показват обществено своите усеща, че в заведенията би трябвало да може да се пуши (или най-малко да има отделения за пушачи)...Излишно е да споделям, че до момента в който в България има значима група с сходни разбирания не са вероятни нито национално помиряване, нито народен разцвет.
Уви президентите Стоянов и Плевнелиев не съумяха да маргинализрат тази обществена група. Същевременно задачата им да „ въплъщават единството на народа “ не им разреши да се трансфорат в действителни водачи на смяната. Именно особеностите на президентската институция не разрешиха на Петър Стоянов вместо неразбираемото: „ Кажи си Иване “ да каже: „ Иване, разрешаваш на някогашни комунисти и на всевъзможни шмекери да получават благосъстоятелност посредством приватизацията, а не създаваш механизъм правоимащите на обезщетителните записи да придобият благосъстоятелност.
Допускаш Русия да овладее структорообразуващи предприятия в българската стопанска система, само че не съумя да привлечеш нито един стабилен западен вложител “. По същия метод Росен Плевнелиев с право сне доверието си от държавното управление на Пламен Орешарски
Доц. доктор ик. Пламен Василев Орешарски е български финансист, учител и... към профила, когато подкрепящото го болшинство избра Делян Пеевски 
Делян Пеевски е роден на 27 юли 1980 година Завършил е гимназия в София и право... към профила за началник на ДАНС, само че условията на институцията не му разрешиха да оглави битката против модела КОЙ. Колкото до президента Радев, всичко, което можем да кажем за него до момента е, че се изявява като президент на Българска социалистическа партия.
Още преди да смъкна генералската си униформа, той си разреши, в унисон с позицията на Българска социалистическа партия, да подлага на критика решение на Министерския съвет и на Народното събрание. В естествена страна, щеше да бъде компрометиран и уволнен. Вместо това, необятни пластове от обществото одобриха постъпката му като „ угриженост за авиацията “. Загриженост, която изчезна, откакто назначеното от него служебно държавно управление провали плановете за нейната рационализация. По мотив и без мотив президентът Радев се обявяваше за унищожаване на глобите против (някои от ръководителите на) Русия, без да изясни дали Русия е нарушила интернационалното право и дали толерирането на сходни нарушавания на следващия ден няма да се трансфорат в опасност за българската национална сигурност. И до момента в който, за нейна чест, неразривно свързаната с Българска социалистическа партия Илияна Йотова се опълчи на позицията на своята партия във връзка ратификацията на Истанбулската спогодба, „ безпартийният “ президент Радев на процедура повтори мнението на Нинова. Същевременно изиска точно той да назначава ръководителя на органа за битка с корупцията...
От всичко казано до момента е ясно, че директно определеният президент не може да бъде нито обединител на нацията, нито неин лидер, а опитите на президента да бъде състезател, могат да доведат единствено до провали и произшествия
Когато президентът работи като представител на една политическа мощ, заплахите пред националната сигурност също нарастват.
Какво може да се направи?
Президентът може да бъде обединител на нацията, единствено в случай че не бъде избиран директно, а от Народното събрание и то с най-малко ¾ болшинство, при скрито гласоподаване. Кандидатурите би трябвало да бъдат издигани от публични организации, събрали задоволителен брой подписи – като партиите нямат право публично да поддържат обособените кандидатури. При сходен механизъм, жанр "конклав " за президент ще могат да бъдат избирани персони, които в действителност да въплъщават единството на нацията и да са еднообразно допустими за всички политически сили. Вероятно по този начин ще бъдат избирани подобаващи за поста честни възрастни хора, които не биха могли да завоюват в акция. Само на по този начин определен президент ще може да се разпореди пълномощието на „ основен кадровик “. Той ще може да назначава освен ръководители на органи и организации, само че и основния прокурор (в една мощно децентрализирана прокуратура), основните секретари на министерствата (за да се подсигурява, че обособените министри няма да кадруват, оттатък назначения от тях политически кабинет) и други основни назначения в професионалната администрация.
Само по този начин определеният президент ще стои надалеч от политическите боричкания и от ежедневното ръководство на страната. Но той би трябвало да има повече права, когато страната изпадне в рецесия. В случай, че той „ смъкна доверието си “ от обещано болшинство, би трябвало да има правото да уволнява държавното управление, да назначава служебно държавно управление и да свика нови парламентарни избори.
Демокрацията изисква „ инспекции “ и „ салда “. Президентът не би трябвало да е „ безотговорен “. Затова, в случай че Народното събрание реши, че президентът нарушава конституцията, то би трябвало да може да провокира „ импийчмънт “ с по-малко болшинство от нужното за неговото избиране. Примерно 3/5. Но трябват и механизми, че и болшинствата няма да работят безконтролно. Тук идва ролята на вицепрезидента.
В тази рамка на избор, откакто бъде определен президентът би трябвало да назначава еднолично своя вицепрезидент, както и да има правото да го уволнява, когато откри за добре. Така че ако болшинството с 2/5 осъществен припрян импийчмънт на президента, назначеният от него вицепрезидент ще може да разпусне Народното събрания и да насрочи избори. Власт стопира власт. Това е същината на демокрацията. Само по този начин ще можем да се сдобием с отговорно ръководство.
Дебатите към по този начин нужните конституционни промени в България предстоят. Популистите може да оферират лесни привидно решения, само че в случай че желаеме да станем страна от Първия свят, би трябвало да бъдем деликатни, рационални, да проведем логичен спор за промени в конституцията и да се вслушваме в другите оферти. Защото, в случай че оставим нещата както са, модернизацията на обществото ще продължи да куца. Вземем ли прибързани решения, вместо да изпишем вежди, може да извадим очи!
От казаното нагоре за институцията „ Президент на републиката “, напълно не следва, че методът, по който тя е конституирана през днешния ден у нас е изключително логичен. Напротив. По в този момент настоящата конституция имаме една изцяло сбъркана институция. Начинът на избиране на президента не подхожда освен на неговите пълномощия, само че и на дилемите, които той по конституция е предназначен да извършва. Промяна наложително би трябвало да има, само че не към „ президентска република “.
Да стартираме нашия разбор на институцията с метода, по който се избира президента - директно от народа, на два тура. Досега нито един президент не бе определен на първия тур. Следователно можем да заключим, че българският народ е от една страна надълбоко разграничен, само че и задоволително здравомислещ, с цел да не бъде заслепен от която и да е персона. На втория тур обаче, постоянно се изправят представители на двете най-големи политически сили. Досега няма нито едно изключение то този модел. (Когато през 2006 Национална движение „Симеон Втори" се срина, а ГЕРБ още не се беше появил, за малко Атака на процедура беше втората политическа сила).
На балотажите, гласувалите за отпадналите претенденти нормално бяха вътрешно разграничени сред отношението си към огромните партии и метода, по който „ стоят “ претендентите. Желю Желев
Д-р Желю Митев Желев (3 март 1935 година - 30 януари 2015 г.) е роден в с.... към профила нямаше никакъв късмет да бъде определен, в случай че през 1991 година от Българска социалистическа партия вместо Велко Вълканов бяха издигнали обикновено изглеждаш претендент и Румен Радев Румен Георгиев Радев е български боен, генерал-майор от запаса. Бивш... към профила нямаше късмет против претендент от ГЕРБ с по-приветлива персона от тази на Цецка Цачева Цецка Цачева Данговска е министър на правораздаването. Родена е на 24 май... към профила. Така или другояче, определеният директно от народа, на два тура претендент няма по какъв начин да въплъщава единството на нацията. Казано по различен метод, единствено фигура, която разделя нацията има късмет да бъде завоюва президентски избори по настоящия правилник. Макар опирайки се на институционалния си, фундамент множеството президенти да успяваха през по-голямата част от мандатите си да поддържат релативно висок рейтинг, постоянно имаше значими публични групи, които извънредно недолюбваха всеки президент. Всички досегашни държавни глави бяха „ разделители на нацията “, въпреки да правеха това по друг метод.
Можем да групираме петте директно определени президенти като „ президенти играчи “ – Желю Желев и Георги Първанов
Георги Седефчов Първанов е президент на България през интервала 2002-2011... към профила, „ президенти водачи “ – Петър Стоянов и Росен Плевнелиев Росен Асенов Плевнелиев е президент на Република България и някогашен министър на... към профила и очертаващият към този момент като „ президент на Българска социалистическа партия “ Румен Радев. "Президентите играчи " бяха уверени, че защото са определени директно от народа, имат по-голям престиж от съответните министър председатели и от водачите на издигналите ги партии. Виждаха се в правото си да сглобяват обединения, да дават упътвания и служат като „ коректив “. На „ Боянските ливади “ президентът Желев упрекна държавното управление на Съюз на демократичните сили, което водеше неравна борба за да реформира всички пластове на пост-комуничтическото общество, че било „ оповестило война на всички “. С дейностите си той действително разцепи парламентарната група на Съюз на демократичните сили и обезпечи невероятния смокинов лист, който разреши на Ахмет Доган да сформира съдружно държавно управление с Българска социалистическа партия. Реформите в България бяха замразени, проведената престъпност избуя и естественият резултат – връщането на Българска социалистическа партия на власт не закъсня. Георги Първанов също се впусна в акуширане на обединения.
На изборите през 2005 две партии – Българска социалистическа партия и Атака построиха акцията си върху офанзиви на „ неолибералния модел ", прилаган (според тях) както от държавното управление на ОДС (1997-2001), по този начин и от това на Национална движение „Симеон Втори" и Движение за права и свободи. Българска социалистическа партия излезе преди всичко, а Атака прескочи четирипроцентовата преграда. Но даже дружно те нямаха парламентарно болшинство. Повече хора бяха дали своят вот за партиите подкрепяли предходните две сякаш "неолиберални " ръководства – Национална движение „Симеон Втори", Движение за права и свободи и трите обединения произлизащи от разпадналото се ОДС. Ако изборите в България бяха не "конкурс за хубост и сладкодумство ", а механизъм за поддръжка на политики, точно тези пет парламентарни групи, чиито предизборни стратегии бяха сходни, щяха да излъчат държавно управление през 2005, а Българска социалистическа партия и Атака щяха дружно да образуват „ умерена “ и „ последна “ съпротива.
Е да, но не. Под егидата на Георги Първанов бе съединена Тройната коалиция от Българска социалистическа партия, Национална движение „Симеон Втори" и Движение за права и свободи. Предизборните стратегии на тези партии бяха несъвместими. Крайният резултат от Тройната коалиция беше усилване на цинизма измежду гласоподавателите. Независимо за каква стратегия гласоподават те, „ тези горе “ си вършат каквото желаят. Президентът Първанов направи доста старания да шикалкави – срещна се няколко пъти с Владимир Путин
Владимир Путин - съветски политик. Роден на 7 октомври 1952 година в Ленинград,... към профила – с връзки и без връзки, стана тръбач на съветските планове известни като „ огромния шлем “ и даже когато президентът Буш посети България, с цел да благодари за българската помощ в извънредно спорната война в Ирак, Георги Първанов, ни в чеп, ни в ръкав изтърси, че бил другар с „ Джордж “, само че и с „ Владимир “. От другарството с „ Владимир “ и от задвижването на съветските планове, несъмнено не последва отваряне на съветския пазар за български артикули. Но със своите „ игрички “ президентът спомогна за неуспеха на опитите на Сергей Станишев Сергей Дмитриевич Станишев e ръководител на Националния съвет на Българска социалистическа партия,... към профила да модернизира Българска социалистическа партия. Президентите „ водачи “ също не съумяха да създадат кой знае какъв брой. През по-голямата част от мандатите си Петър Стоянов и Росен Плевнелиев се съобразяваха с конституционните си пълномощия, не се опитваха да моделират политическите сили и да сглобяват обединения. (Когато Петър Стоянов, в края на мандата си, се опита да „ играе “ с изказването за „ разгромените авари “, той обрече възможностите си за преизбиране). Стратегията им бе да употребяват висотата на своя пост, с цел да показват генералната посока на развиване на България – надалеч от пост-комунистическата „ кочина “ и към консолидиране в фамилията на модерните западни общества. Само че това неотложно им навлече ненавистта на значима част от българското общество.
На тези, които си мислят, че „ социализЪмът “ е бил нещо хубаво, че офицерите от Държавна сигурност служели на България, че не би трябвало да „ се дръвчим “ на Русия, без значение дали тя безобразничи и се отнася подмолно с нас (защото „ съветският народ “, а не „ западняците “ ни били близки), че не би трябвало да „ се слагаме “ на американците (без да осъзнават, че построяването на стратегически връзки със Съединени американски щати е от основно значение за българската сигурност), че би трябвало „ да развиваме нуклеарна енергетика “, тъй като възобновимите източници, както и санирането на отвратителните панелни комплекси са „ далавери “, която би трябвало за се спрат, че хората с друга полова ориентировка не трябва да показват обществено своите усеща, че в заведенията би трябвало да може да се пуши (или най-малко да има отделения за пушачи)...Излишно е да споделям, че до момента в който в България има значима група с сходни разбирания не са вероятни нито национално помиряване, нито народен разцвет.
Уви президентите Стоянов и Плевнелиев не съумяха да маргинализрат тази обществена група. Същевременно задачата им да „ въплъщават единството на народа “ не им разреши да се трансфорат в действителни водачи на смяната. Именно особеностите на президентската институция не разрешиха на Петър Стоянов вместо неразбираемото: „ Кажи си Иване “ да каже: „ Иване, разрешаваш на някогашни комунисти и на всевъзможни шмекери да получават благосъстоятелност посредством приватизацията, а не създаваш механизъм правоимащите на обезщетителните записи да придобият благосъстоятелност.
Допускаш Русия да овладее структорообразуващи предприятия в българската стопанска система, само че не съумя да привлечеш нито един стабилен западен вложител “. По същия метод Росен Плевнелиев с право сне доверието си от държавното управление на Пламен Орешарски
Доц. доктор ик. Пламен Василев Орешарски е български финансист, учител и... към профила, когато подкрепящото го болшинство избра Делян Пеевски Делян Пеевски е роден на 27 юли 1980 година Завършил е гимназия в София и право... към профила за началник на ДАНС, само че условията на институцията не му разрешиха да оглави битката против модела КОЙ. Колкото до президента Радев, всичко, което можем да кажем за него до момента е, че се изявява като президент на Българска социалистическа партия. Още преди да смъкна генералската си униформа, той си разреши, в унисон с позицията на Българска социалистическа партия, да подлага на критика решение на Министерския съвет и на Народното събрание. В естествена страна, щеше да бъде компрометиран и уволнен. Вместо това, необятни пластове от обществото одобриха постъпката му като „ угриженост за авиацията “. Загриженост, която изчезна, откакто назначеното от него служебно държавно управление провали плановете за нейната рационализация. По мотив и без мотив президентът Радев се обявяваше за унищожаване на глобите против (някои от ръководителите на) Русия, без да изясни дали Русия е нарушила интернационалното право и дали толерирането на сходни нарушавания на следващия ден няма да се трансфорат в опасност за българската национална сигурност. И до момента в който, за нейна чест, неразривно свързаната с Българска социалистическа партия Илияна Йотова се опълчи на позицията на своята партия във връзка ратификацията на Истанбулската спогодба, „ безпартийният “ президент Радев на процедура повтори мнението на Нинова. Същевременно изиска точно той да назначава ръководителя на органа за битка с корупцията...
От всичко казано до момента е ясно, че директно определеният президент не може да бъде нито обединител на нацията, нито неин лидер, а опитите на президента да бъде състезател, могат да доведат единствено до провали и произшествия
Когато президентът работи като представител на една политическа мощ, заплахите пред националната сигурност също нарастват.
Какво може да се направи?
Президентът може да бъде обединител на нацията, единствено в случай че не бъде избиран директно, а от Народното събрание и то с най-малко ¾ болшинство, при скрито гласоподаване. Кандидатурите би трябвало да бъдат издигани от публични организации, събрали задоволителен брой подписи – като партиите нямат право публично да поддържат обособените кандидатури. При сходен механизъм, жанр "конклав " за президент ще могат да бъдат избирани персони, които в действителност да въплъщават единството на нацията и да са еднообразно допустими за всички политически сили. Вероятно по този начин ще бъдат избирани подобаващи за поста честни възрастни хора, които не биха могли да завоюват в акция. Само на по този начин определен президент ще може да се разпореди пълномощието на „ основен кадровик “. Той ще може да назначава освен ръководители на органи и организации, само че и основния прокурор (в една мощно децентрализирана прокуратура), основните секретари на министерствата (за да се подсигурява, че обособените министри няма да кадруват, оттатък назначения от тях политически кабинет) и други основни назначения в професионалната администрация.
Само по този начин определеният президент ще стои надалеч от политическите боричкания и от ежедневното ръководство на страната. Но той би трябвало да има повече права, когато страната изпадне в рецесия. В случай, че той „ смъкна доверието си “ от обещано болшинство, би трябвало да има правото да уволнява държавното управление, да назначава служебно държавно управление и да свика нови парламентарни избори.
Демокрацията изисква „ инспекции “ и „ салда “. Президентът не би трябвало да е „ безотговорен “. Затова, в случай че Народното събрание реши, че президентът нарушава конституцията, то би трябвало да може да провокира „ импийчмънт “ с по-малко болшинство от нужното за неговото избиране. Примерно 3/5. Но трябват и механизми, че и болшинствата няма да работят безконтролно. Тук идва ролята на вицепрезидента.
В тази рамка на избор, откакто бъде определен президентът би трябвало да назначава еднолично своя вицепрезидент, както и да има правото да го уволнява, когато откри за добре. Така че ако болшинството с 2/5 осъществен припрян импийчмънт на президента, назначеният от него вицепрезидент ще може да разпусне Народното събрания и да насрочи избори. Власт стопира власт. Това е същината на демокрацията. Само по този начин ще можем да се сдобием с отговорно ръководство.
Дебатите към по този начин нужните конституционни промени в България предстоят. Популистите може да оферират лесни привидно решения, само че в случай че желаеме да станем страна от Първия свят, би трябвало да бъдем деликатни, рационални, да проведем логичен спор за промени в конституцията и да се вслушваме в другите оферти. Защото, в случай че оставим нещата както са, модернизацията на обществото ще продължи да куца. Вземем ли прибързани решения, вместо да изпишем вежди, може да извадим очи!
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ