В предходното издание на предаването Офанзива“ гост беше един от

В предходното издание на предаването „ Офанзива “ посетител беше един от инструкторите в Специализирания отряд за битка с тероризма – Стоян Саладинов. След излъчването с екипа се свърза някогашният пълководец в елитното поделение Манол Иванов, който изиска да внесе изясненост по част от изнесените изказвания и да показа своята позиция, основана на дългогодишния му опит.

Манол Иванов е бил пълководец на Трети отряд в СОБТ, а под негово управление са служили имена, които по-късно стават необятно известни – Ангел Христов, Пламен Галев и Златомир Иванов, прочут като Златко Баретата.

Създаден през 1979 година, Специализираният отряд за битка с тероризма се утвърждава като едно от най-елитните полицейски формирования в България. Неговите чиновници се намесват в най-рисковите обстановки, където други структури нямат потенциал да работят.

Иванов е част от отряда в продължение на 13 години, като последователно се издига до командирска позиция. Началото на кариерата му в СОБТ слага основите на присъединяване в едни от най-напрегнатите интервенции в новата история на страната.

Един от най-драматичните случаи, които той си спомня, е от юли 1987 година, когато трима въоръжени нападатели правят офанзива с гранати пред хотел „ Интернационал “ в курорта „ Златни пясъци “ и отвличат две деца.

„ Бяха отвлекли две деца, откакто демонстративно бяха взривили граната пред хотел в „ Златни пясъци “. Бяха се барикадирали в една „ Лада “, а нас ни подвигнаха със самолета на Добри Джуров. В рамките на два дни търсехме способи да бъдат обезвредени. Те се придвижваха към турската граница. Преди границата направихме подправено контролно-пропусквателен пункт и нашите началници преговаряха с тях. В един миг обаче те се усетиха. През цялото време синът беше с граната в ръка, с изваден шплент. При заповед за неутрализиране снайперистите простреляха водача. Колата се удари в бронетранспортьора, взриви се, а двете деца, които бяха на задната седалка, изхвърчаха през задния прозорец. На едното дете кракът беше съвсем откъснат. Знам, че едното дете е оживяло, само че не знам какво се е случило с него през годините “, спомня си Манол Иванов.

Според Иванов, след политическите промени в страната настава сериозен спад в изискванията за работа в отряда. Материалната база остарява, а неналичието на задоволително запаси и мотивация води до овакантяване на готови фрагменти.

Той акцентира, че това е оказало въздействие върху цялостното развиване на структурата в годините на прехода.

Сред хората, служили под негово управление, са и фигури, които по-късно се свързват с престъпния контингент. Иванов обаче прави ясно разграничаване сред службата им в СОБТ и последвалите им житейски избори.

По думите му, до момента в който са били част от отряда, той е имал цялостно доверие в тях като експерти. Какво се е случило по-късно, съгласно него, е персонална отговорност на всеки един от тях.

Един от най-сериозните провали в работата на Специализирания отряд за битка с тероризма остава нещастието, разиграла се в столичния квартал „ Белите брези “. През 1994 година баретите подполковник Марин Чанев, Георги Георгиев – Индианеца, и Христо Билев охраняват среща сред висши полицейски чиновници и дясната ръка на Иво Карамански – Иван Иванов. По подаден сигнал на място е изпратен екип от тогавашното поделение за битка с всеобщите вълнения. Стига се до престрелка, при която умират Марин Чанев и Георги Георгиев – Индианеца. Именно този случай предизвика и острата реакция на Манол Иванов против изказванията на някогашния му сътрудник Стоян Саладинов.

„ Не желаеме обществото да остава с усещането, че СОБТ е углавен отряд. Никога не е било разрешавано на чиновниците да държат униформите си у дома – те се съхраняват в поделението. Никой чиновник не си е разрешавал да прави частни акции отвън службата или да вика който и да било, с цел да бъдат наказвани престъпни лица или да се влияе върху тях, както твърди Саладинов. Това са нелепости. Той в никакъв случай не е бил на образование в чужбина. Също по този начин, когато сме ходили на акции, не сме уведомили околните си къде отиваме – те просто знаеха, че сме на работа. Всички тези лъжи не са потребни и не се одобряват добре. Може за някого да наподобява маловажно какво тъкмо е споделил Саладинов, само че ние сме затворена професионална общественост – не търсим медийна популярност, само че държим на истината и морала “, сподели Манол Иванов.

„ За мен да си барета от СОБТ е чест и достолепие, тъй като там служат същинските мъже “, заключи той.