Георги Каприев: Понеже не можем и не искаме да излъчваме лидери, имаме вождове
В предаването „ Лице в лице “ гостува философът проф. Георги Каприев, който разяснява това, което назовава „ краткотрайни български разломи “, и историческите аргументи за политическото развиване на страната.
„ Аз желая да тегля една резолюция, да покажа общия резултат от българските разломи. Крайният резултат е от нашите разломявания, че тъй като не можем, пък и не желаеме да излъчваме водачи, имаме вождове. Това е непрекъснатата ни процедура, която стартира, може би, 1872 година през януари, само че през 1879 година тя е конституционно отвъртена. Через Търновската конституция. “
По думите му още в ранния парламентарен интервал се оформя резистентен политически модел. „ Там има един доста сериозен конфликт сред юридически и по всякакъв начин образовани хора и крайни популисти. Печелят популистите. “
Проф. Каприев уточни, че вместо да се развива учебен метод към политическото присъединяване, се залага на доверие към всеобщата мъдрост. „ Вместо да се вкара някакъв учебен сенс и да стартира едно политическо ограмотяване на българите, се позоваваме на националната мъдрост, на политическата зрялост на българите и на техния либерализъм. “
Той направи връзка и с историческата конструкция на локалното самоуправление. „ Повечето наши обитаеми места са самоуправляващи се общности по време на Османската империя. Както страната е била мащеха по това време, по този начин и в този момент си остава мащеха. “
Според него това води до дълготраен обществен модел. „ Вторият резултат от този гилитаризъм — всеки става за всичко. “ Той добави, че неналичието на наследена аристокрация също има значение: „ Белята е още от там, по този начин наречената средновековна България, където няма родова аристокрация. “
Проф. Каприев цитира и Славейков: „ Ние българите всички сме или князе, или плебеи. “
По отношение на понятието „ подготвеност “ той съобщи: „ Думата „ подготвеност “ в българската история е доста рядко използвана, въпреки че слушам тези дни да се използва, съгласно мен малко неопределено. “ По думите му тя е имала по-ясно значение в предишното: „ В интервала 1934–1943 година тази дума е означавала нещо. “
В актуалния подтекст той разяснява политическата приложимост на понятието „ народ “: „ Днес е сведено до най-необразованите, неоправданите, безимотните, безпомощните хора. “
Проф. Каприев разкритикува и отношението към образованието и културата. „ Това, което не слушам и от новите властващи, са думите обучение и просвета. Те са и други. А това е брутална неточност. “
Според него съществува целеустремено поддържане на незнание: „ Това се прави от политиците, с цел да имат дисциплиниран електорат. “
Като образец за просветителни дефицити той уточни: „ Цяла група студенти не знаеха кой е Добри Чинтулов. Цялата група. Студенти. “
„ Тотално, безусловно, компактно незнание. Това е, което се създава през днешния ден от нашето обучение “, добави той.
По отношение на актуалната културна политика той съобщи: „ Културата е антропологически основна, общочовешка… като не я натрупваш, няма да знаеш кой е Добри Чинтулов. “
За политическата система проф. Каприев сподели: „ Когато имате водач, това е яркият човек. На всички билбордове — вождът. А другите би трябвало да бъдат манипулирани. “
В умозаключение той заключи: „ Невежеството е обезпечено, само че умишлено се прави. Повервайте ми, това е умишлено. За страдание. “
