В празничния 15 септември г-жа Петранка Петрова, едно от най-младите

В празничния 15 септември госпожа Петранка Петрова, едно от най-младите попълнения в екипа на СУ „ Св. Св. Кирил и Методий “, показа пред Фрог за пътя към учителската специалност. Колко е мъчно да си преподавател през днешния ден и кой е най-ценният урок, който желае да съобщи на учениците си, четете в диалога ни с младата учителка:

 

Какво стимулира младеж като Вас да се захване с учителската специалност?

 

Като ученичка в никакъв случай не съм си представяла, че ще стана преподавател, само че ме влечеше географията. Точно това желаех да изучавам като висше обучение. По стичане на събитията или орис записах Педагогика на образованието по география и история, което предвещаваше да стана преподавател по обучение. Когато се осъзнах в живота и съумях да премисля пубертетските си години, разбрах, че тогава ми е липсвал преподавател, който да ми обърне внимание, с цел да мога по-рано да потегли в вярна посока. Това ме стимулира да стана преподавател и по специалност, с цел да мога в миналото и някъде да оставя добра диря в развиването най-малко на едно дете.

 

Трудно ли е да се работи с днешните деца?

 

Безспорно да се работи с днешните деца не е лека задача. Това мнение споделяме освен ние, младите учители, само че и тези, които имат доста стаж в сферата. Аз обаче съм сигурна, че след 20 години днешните деца ще наподобяват доста по-добри от бъдещите. Предизвикателство е да се работи с днешните деца, тъй като както споделяме, те са се родили с таблет в ръка –  нещо, което ние не сме познавали до преди няколко години. При тях мъчно се задържа вниманието единствено с обичайни способи. Винаги би трябвало да са ангажирани персонално в часа, с цел да има взаимоотношение. Колкото по-бързо опознаеш дадения клас, толкоз по-лесно успяваш да намериш способи и способи, с цел да ги ангажираш и да задържаш задоволително дълго вниманието им.

 

Онлайн или присъствено образование?

 

Винаги и единствено присъствено образование.

 

Защо?

 

Социалният, живият контакт е извънредно значим в образованието, тъй като в класната стая всички виждаме едно и също. С един взор проследяваш дали даден възпитаник внимава, с какво се разсейва и можеш да реагираш навреме. При онлайн образованието има доста подводни камъни, които ние учители не можем да забележим. Когато ученикът е с включена камера, ти знаеш, че той е пред компютъра, само че не можеш да схванеш какво гледа – дали бялата дъска, или някоя игра, дали гледа споделения от учителя екран, или някой видеоклип от интернет. Тази година моите възпитаници ще са седми клас и им следва външно оценяване, за което ние би трябвало да се приготвяме още по-сериозно през цялата година. Това може да се случи единствено присъствено. Аз работя в учебното заведение в Криводол. При нас има доста възпитаници, които живеят по селата, където постоянно гасне токът, губи се интернетът и просветителният развой се накъсва. Като прибавим и тяхната липса на внимание, картинката става доста трагична.

 

Кой е най-важният урок, на който желаете да научите учениците си?

 

Най-важният урок, който желая да преподам на моите възпитаници е това по какъв начин да бъдат положителни – положителни другари, положителни съседи, положителни жители, положителни хора.

 

Какво е посланието Ви към учениците в деня, в който прекрачват учебния предел?

 

Посланието ми към всички възпитаници, освен към моите, е да бъдат малко по-смирени, с цел да съумеят да извлекат най-хубавото от най-спокойните и свободни години в живота си.

 

Интервю на Веселка Иванова