12 големи празника, които отбелязва Руската православна църква
В православието има доста празници, отдадени на локални светци и събития.
Тези, които сме подбрали, обаче, означават събития в живота на Христос или са отдадени на Богородица и се считат за най-важните и най-масово празнувани от руснаците.
Основният набожен празник в православния календар е Великден, който отбелязва Възкръсването на Христос. В Русия той се празнува даже по-тържествено от Коледа. Датите на православния и католическия Великден доста рядко се падат на един и същи ден (тук обясняваме ).
Руснаците обичат Великден по доста други аргументи, с изключение на Христос – празникът бележи и края на сложните и дълги пости и началото на същинската пролет (тогава нормално са първите топли дни в годината). Празникът е белязан и от мощни ритуални обичаи – хората боядисват яйца и ги украсяват по доста изобретателни способи, пекат и готвят десерти с извара, наречени (така се назовава и Великден на руски). На Велика събота хората се редят пред църквите, с цел да бъдат осветени яйцата и козунаците им, а по-късно, в неделя сутринта, ги ядат.
Освен Великден, Руската православна черква отбелязва още 12 значими празника.
1. Рождество Богородично
Раждането на Дева Мария. Горен откъс от изображение на светец Савва, XVI-XVII в.Псковски музей/Свободни източници
Рождението на Дева Мария, майката на Исус Христос, нормално се отбелязва на 21 септември. В същото време, 9 месеца преди този ден, на 9 декември, се отбелязва Зачатието на св. Анна (православната религия има икона, отдадена на двата дни). Дълго време св. Анна и св. Йоаким нямали деца, а зачатието се случило, когато посетили светите земи на Йерусалим.
2. Въведение Богородично
Друг празник, отдаден на живота на Богородица, който чества Въведението на Пресвета Богородица в храма. Родителите на Дева Мария я водят в храма в Йерусалим, с цел да благодарят на Бог, че ги е дарил с дете.
3. Коледа
Рождество Господне. Андрей Рубльов, XV век, Благовещенски събор, МоскваСвободни източници
За разлика от българите и от католиците, православните християни в Русия означават този празник на 7 януари. Тази разлика е обвързвана с смяната на календара в страната след Революцията през 1917 година. Дълги години по-късно Колега се чества скрито, защото руските управляващи не разрешават религията и всички религиозни празници. Вместо това, те се пробват да компенсират с всеобщи общонародни тържества за Нова година.
В модерна Русия Коледа към момента се отбелязва безшумно, нормално в стеснен фамилен и другарски кръг и даже без дарове (които се раздават в навечерието на Нова година). Тъй като е част от дългите новогодишни празници, този ден е почивен – нормално, обаче, скоро след Коледа, стартират работните дни, тъй че хората, изтощени от празниците, се пробват да си починат.
Богоявление
На 19 януари в Русия се чества всеобщо Кръщение Господне. Времето по това време на годината нормално е доста сурово и даже има афоризъм – „богоявленски мраз“. Според традицията, през нощта преди Богоявление и през целя ден хората се потапят в ледена дупка, наречена „Йордан“, която е във формата на Светия кръст. Този акт символизира Кръщението на Христос и наподобява необичайно, като се има поради, че Исус е живял в доста топла част на света!
Сретение Господне
Празникът, обвързван с представянето на Исус Христос на Бога, се отбелязва на 15 февруари и нормално на този ден в православните църкви се правят огромни служби, а камбаните бият мощно. Днес този празник не се празнува доста всеобщо в Русия. Вярващите или вървят на черква, или просто загатват този ден (и се пробват да не правят тежка работа). В Стара Русия обаче това бил огромен ден и хората свързвали някои събития с този зимен празник, като споделят „това се случи на Сретение Господне“ или „седмица преди Сретение Господне“. Все още можете да чуете тези думи от някои възрастни хора в Русия.
Благовещение
Благовещение в съветското изкуство, XIV век, Третяковска галерияСвободни източници
Този празник отбелязва Възвестяването на Дева Мария, когато ангелът Гавраил ѝ споделя, че ще има бебе, заченато непорочно, и че това ще е Божият наследник. Един от обичаните съветски празници се отбелязва на 7 април. Има доста икони и църкви, отдадени на този свети ден в Русия.
Кръстовден
Свети Константин и Елена показват Светия кръст, преди 1870 година, Василий СазоновСвободни източници
Православните християни празнуват Кръстовден на 27 септември. Празникът бележи намирането на Светия кръст. Според легендата той е открит от майката на император Константин Велики, императрица Елена, към 300 година. Тя инициира археологически проучвания и по този начин е открита пещерата, където е заровен Христос, в нея откриват три кръста. След като допира един от тези кръстове, болна жена оздравява и той е избран като Кръста Христов. Празникът бележи и посвещението на църквата „Възкресение Христово“ в Йерусалим. Руските вярващи нормално вършат среднощно бдение (което значи, че не спят, а се молят цяла нощ) и съблюдават непоколебим пост през целия ден.
Петдесетница
Света Троица, Андрей Рубльов, Третяковска галерияСвободни източници
В Русия назоваваме този ден „Света Троица“. Петдесетница значи, че той се празнува на 50-ия ден след Великден (или на 8-ата неделя след Великден). Затова денят се пада на друга дата всяка година. През 2022 той ще се означи на 12 юни, защото Великден е на 24 април. Света Троица е един от най-почитаните облици в Русия и известната икона, дело на средновековния иконописец Андрей Рубльов, е една от най-популярните в Русия.
Върбова Неделя (Цветница)
Неделята преди Великден е отдадена на триумфалното влизане на Христос в Йерусалим. В литургичните книги на Руската православна черква седмицата преди Великден се назовава Седмица на цветята. На запад назовават този ден „Палмова неделя“, само че в по-голямата част от Русия няма палми, по тази причина техните клончета са заместени от елементарна върба. На този ден руснаците нормално украсяват домовете си с върбови клончета.
Възнесение Господне
Велики Новгород, антична съветска православна икона, рисувана върху дървена дъска. Възнесение, 1542 годинаLegion Media
Четиридесет дни след Възкресение Христово, Исус физически напуща земята и се издига в Рая. Този ден постоянно се отбелязва на 40-ия ден след Великден. Въпреки че той се счита за по-голям от църковните представители, руснаците обичат да честват неделята след Великден. Народното име на този ден е „Красная горка“ („Червена планина“) и той празнува явяването на Христос пред деятел Тома на осмия ден след възкръсването му. Руснаците нормално вървят на гробища и оставят там козунак и яйца, останали след празника.
Преображение Господне
Празникът Преображение бележи момента, в който апостолите Петър, Яков и Йоан се молят в планината и Христос им се явява и им приказва. Този празник се отбелязва на 19 август и се назовава „Ябълков празник на Спасителя“ или просто „Ябълков спас“ в съветската национална традиция. Обикновено това е първият ден, в който ябълките могат да се берат и да се ядат, и славянските селяни в предишното провеждат огромни тържества.
Успение Богородично
Смъртта на Дева Мария, 1392 година, Теофан Гръцки, Третяковска галерияСвободни източници
На 29 август Руската православна черква отбелязва Успение Богородично. Това не е тъжно събитие, тъй като християните имат вяра, че Мария е умряла умерено, без да страда. Много постоянно катедралите и манастирите се кръщават на това удивително събитие. На съветските икони нормално са изобразени всички апостоли, събрани за погребението на Богородица и Исус, който държи душата на Мария. Руската православна черква обаче не празнува Успение Богородично, както католиците.
създател: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА
източник: bg.rbth.com
Тези, които сме подбрали, обаче, означават събития в живота на Христос или са отдадени на Богородица и се считат за най-важните и най-масово празнувани от руснаците.
Основният набожен празник в православния календар е Великден, който отбелязва Възкръсването на Христос. В Русия той се празнува даже по-тържествено от Коледа. Датите на православния и католическия Великден доста рядко се падат на един и същи ден (тук обясняваме ).
Руснаците обичат Великден по доста други аргументи, с изключение на Христос – празникът бележи и края на сложните и дълги пости и началото на същинската пролет (тогава нормално са първите топли дни в годината). Празникът е белязан и от мощни ритуални обичаи – хората боядисват яйца и ги украсяват по доста изобретателни способи, пекат и готвят десерти с извара, наречени (така се назовава и Великден на руски). На Велика събота хората се редят пред църквите, с цел да бъдат осветени яйцата и козунаците им, а по-късно, в неделя сутринта, ги ядат.
Освен Великден, Руската православна черква отбелязва още 12 значими празника.
1. Рождество Богородично
Раждането на Дева Мария. Горен откъс от изображение на светец Савва, XVI-XVII в.Псковски музей/Свободни източници
Рождението на Дева Мария, майката на Исус Христос, нормално се отбелязва на 21 септември. В същото време, 9 месеца преди този ден, на 9 декември, се отбелязва Зачатието на св. Анна (православната религия има икона, отдадена на двата дни). Дълго време св. Анна и св. Йоаким нямали деца, а зачатието се случило, когато посетили светите земи на Йерусалим.
2. Въведение Богородично
Друг празник, отдаден на живота на Богородица, който чества Въведението на Пресвета Богородица в храма. Родителите на Дева Мария я водят в храма в Йерусалим, с цел да благодарят на Бог, че ги е дарил с дете.
3. Коледа
Рождество Господне. Андрей Рубльов, XV век, Благовещенски събор, МоскваСвободни източници
За разлика от българите и от католиците, православните християни в Русия означават този празник на 7 януари. Тази разлика е обвързвана с смяната на календара в страната след Революцията през 1917 година. Дълги години по-късно Колега се чества скрито, защото руските управляващи не разрешават религията и всички религиозни празници. Вместо това, те се пробват да компенсират с всеобщи общонародни тържества за Нова година.
В модерна Русия Коледа към момента се отбелязва безшумно, нормално в стеснен фамилен и другарски кръг и даже без дарове (които се раздават в навечерието на Нова година). Тъй като е част от дългите новогодишни празници, този ден е почивен – нормално, обаче, скоро след Коледа, стартират работните дни, тъй че хората, изтощени от празниците, се пробват да си починат.
Богоявление
На 19 януари в Русия се чества всеобщо Кръщение Господне. Времето по това време на годината нормално е доста сурово и даже има афоризъм – „богоявленски мраз“. Според традицията, през нощта преди Богоявление и през целя ден хората се потапят в ледена дупка, наречена „Йордан“, която е във формата на Светия кръст. Този акт символизира Кръщението на Христос и наподобява необичайно, като се има поради, че Исус е живял в доста топла част на света!
Сретение Господне
Празникът, обвързван с представянето на Исус Христос на Бога, се отбелязва на 15 февруари и нормално на този ден в православните църкви се правят огромни служби, а камбаните бият мощно. Днес този празник не се празнува доста всеобщо в Русия. Вярващите или вървят на черква, или просто загатват този ден (и се пробват да не правят тежка работа). В Стара Русия обаче това бил огромен ден и хората свързвали някои събития с този зимен празник, като споделят „това се случи на Сретение Господне“ или „седмица преди Сретение Господне“. Все още можете да чуете тези думи от някои възрастни хора в Русия.
Благовещение
Благовещение в съветското изкуство, XIV век, Третяковска галерияСвободни източници
Този празник отбелязва Възвестяването на Дева Мария, когато ангелът Гавраил ѝ споделя, че ще има бебе, заченато непорочно, и че това ще е Божият наследник. Един от обичаните съветски празници се отбелязва на 7 април. Има доста икони и църкви, отдадени на този свети ден в Русия.
Кръстовден
Свети Константин и Елена показват Светия кръст, преди 1870 година, Василий СазоновСвободни източници
Православните християни празнуват Кръстовден на 27 септември. Празникът бележи намирането на Светия кръст. Според легендата той е открит от майката на император Константин Велики, императрица Елена, към 300 година. Тя инициира археологически проучвания и по този начин е открита пещерата, където е заровен Христос, в нея откриват три кръста. След като допира един от тези кръстове, болна жена оздравява и той е избран като Кръста Христов. Празникът бележи и посвещението на църквата „Възкресение Христово“ в Йерусалим. Руските вярващи нормално вършат среднощно бдение (което значи, че не спят, а се молят цяла нощ) и съблюдават непоколебим пост през целия ден.
Петдесетница
Света Троица, Андрей Рубльов, Третяковска галерияСвободни източници
В Русия назоваваме този ден „Света Троица“. Петдесетница значи, че той се празнува на 50-ия ден след Великден (или на 8-ата неделя след Великден). Затова денят се пада на друга дата всяка година. През 2022 той ще се означи на 12 юни, защото Великден е на 24 април. Света Троица е един от най-почитаните облици в Русия и известната икона, дело на средновековния иконописец Андрей Рубльов, е една от най-популярните в Русия.
Върбова Неделя (Цветница)
Неделята преди Великден е отдадена на триумфалното влизане на Христос в Йерусалим. В литургичните книги на Руската православна черква седмицата преди Великден се назовава Седмица на цветята. На запад назовават този ден „Палмова неделя“, само че в по-голямата част от Русия няма палми, по тази причина техните клончета са заместени от елементарна върба. На този ден руснаците нормално украсяват домовете си с върбови клончета.
Възнесение Господне
Велики Новгород, антична съветска православна икона, рисувана върху дървена дъска. Възнесение, 1542 годинаLegion Media
Четиридесет дни след Възкресение Христово, Исус физически напуща земята и се издига в Рая. Този ден постоянно се отбелязва на 40-ия ден след Великден. Въпреки че той се счита за по-голям от църковните представители, руснаците обичат да честват неделята след Великден. Народното име на този ден е „Красная горка“ („Червена планина“) и той празнува явяването на Христос пред деятел Тома на осмия ден след възкръсването му. Руснаците нормално вървят на гробища и оставят там козунак и яйца, останали след празника.
Преображение Господне
Празникът Преображение бележи момента, в който апостолите Петър, Яков и Йоан се молят в планината и Христос им се явява и им приказва. Този празник се отбелязва на 19 август и се назовава „Ябълков празник на Спасителя“ или просто „Ябълков спас“ в съветската национална традиция. Обикновено това е първият ден, в който ябълките могат да се берат и да се ядат, и славянските селяни в предишното провеждат огромни тържества.
Успение Богородично
Смъртта на Дева Мария, 1392 година, Теофан Гръцки, Третяковска галерияСвободни източници
На 29 август Руската православна черква отбелязва Успение Богородично. Това не е тъжно събитие, тъй като християните имат вяра, че Мария е умряла умерено, без да страда. Много постоянно катедралите и манастирите се кръщават на това удивително събитие. На съветските икони нормално са изобразени всички апостоли, събрани за погребението на Богородица и Исус, който държи душата на Мария. Руската православна черква обаче не празнува Успение Богородично, както католиците.
създател: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ