„Спаси ни всичките”. Как в унгарското село почитат паметта на съветски офицер
В Прага беше демонтиран паметникът на маршал Конев, в Полша всеобщо се унищожават паметниците на руските воини.
На фона на всеобщата нервност от последните години в Източна Европа се изгуби едно известие – в малко унгарско село с парите на локалните поданици е повдигнат монумент на незнаен руски офицер.
До село Нагибарачка от Будапеща се пътува два часа и половина. Малко селце покрай границата със Сърбия, с население 2300 души. Вървиш по основната улица – нищо удивително: виждаш остарели и нови къщи. В центъра се намира остаряла черква, реставрирана както би трябвало: за това не се пестят средства. Именно тук на 13 ноември 1944 година се случва събитие, което тогавашните поданици на Нагибарачка ще помнят цялостен живот. В селото влезнали югославски партизани, само че техният отряд скоро бил обстрелян от ненадейно появили се в небето немски самолети. Разгневените бунтовници обвинили локалните унгарци, че те са подали радиосигнал на Луфтвафе. Унгария тогава публично е съдружник на нацистка Германия. Всички поданици (2000 души), в това число старците и децата, югославяните вкарали в църквата, сложили картечници в близост, а командирът на партизанския отряд (жена във военна униформа) декларирала: в този момент „ предателите ” ще бъдат екзекутирани за „ колаборационизъм ”. Хората към този момент се сбогували с живота си, когато ненадейно в центъра на Нагибарачка спряла кола със руски боен патрул.
Денят на второто раждане
– Много от нас към момента имат вяра, че това е бил ангел Господен… Но, под формата на офицер от Червената войска, – усмихва се кметът Ищван Андраш Беги. – Някои поданици след това се заклели, че към главата на руснака блестяло зарево, като на светец. И представете си единствено положението на селяните – те затварят очите на децата, коленичат пред автоматите и тогава настава чудотворното избавление. Офицерът настоял ядосаните партизани да спрат саморазправата и да освободят почтените хора. Той декларирал: „ Да, Унгария води война на страната на Хитлер. Но какви доказателства имате за тяхната виновност, с цел да избивате мирни поданици и още повече деца?! Освободете всичките неотложно! ” Авторитетът на Съветската Армия по това време е толкоз висок, че партизаните даже не помислили да възразят на патрула на Червената Армия, макар че отрядът наброявал 4000 души. Руснакът изрично декларирал, че безусловно ще пристигна още веднъж и ще ревизира обстановката. Но югославяните не посмели да нарушат заповедта му. Този ден се смята за ден на второто ни раждане.
Идеята за издигане на монумент на спасителя витаела от дълго време в Нагибарачка, само че за 65-годишнината от събитието селяните се захванали с делото съществено. Обявили събиране на пари – кой колкото може. Голяма сума дарил дори един сръбски предприемач. На 13 ноември 2009 година в наличието на доста хора в селото бил тържествено открит обелиск. Надписът върху него гласи: „ Кровавую бойню божьим чудом остановил пълководец советского военного патруля. Мы выражаем благодарность ему и Всевышнему за чудесное избавление ”.
По това време в съвсем цяла Източна Европа – Чехия, Полша, Прибалтика и в самата Унгария – се отстраняват паметниците на руските воини. Някъде плахо, под прикритието на нощта, а някъде помпозно, с присъединяване на пресата и телевизионните камери. А тук хората взимат и слагат монумент на представителя на „ окупационната войска “ със спестяванията си, като гръмко декларират: той е техният избавител, ангел, делегат на небето, Светец… „ Знаехме, че няма да ни схванат – нашето деяние се счита за непопулярно, – признава кметът на Нагибарачка Ищван Андраш Беги. – Представителите на управляващите не участваха във финансирането на събитието. Но ние искахме да благодарим на нашия избавител. ” Един от най-възрастните поданици на селото, 94-годишният Ищван Матац, който станал очевидец на драмата в църквата, тогава момче на 18 години споделя:
„ Защити жителите със себе си “
– … Помня ли офицера от Червената войска? Разбира се. Висок, с руса коса. С неговата възраст ми става трудно… На осемнадесет години четиридесетгодишните ти наподобяват остарели. Тогава ми се стори, че руснакът наподобява на към 60 години … Но в реалност мисля, че той беше малко над 40 години. Той действаше уверено и властно, застана пред църквата, прикривайки със себе си жителите… това в действителност беше делегат на Господа. просто тогава е трябвало да облече униформа с пагони…
Източник:
https://aif.ru/society/75_victory/spas_nas_vseh_kak_v_vengerskoy_derevne_chtyat_pamyat_sovetskogo_oficera
На фона на всеобщата нервност от последните години в Източна Европа се изгуби едно известие – в малко унгарско село с парите на локалните поданици е повдигнат монумент на незнаен руски офицер.
До село Нагибарачка от Будапеща се пътува два часа и половина. Малко селце покрай границата със Сърбия, с население 2300 души. Вървиш по основната улица – нищо удивително: виждаш остарели и нови къщи. В центъра се намира остаряла черква, реставрирана както би трябвало: за това не се пестят средства. Именно тук на 13 ноември 1944 година се случва събитие, което тогавашните поданици на Нагибарачка ще помнят цялостен живот. В селото влезнали югославски партизани, само че техният отряд скоро бил обстрелян от ненадейно появили се в небето немски самолети. Разгневените бунтовници обвинили локалните унгарци, че те са подали радиосигнал на Луфтвафе. Унгария тогава публично е съдружник на нацистка Германия. Всички поданици (2000 души), в това число старците и децата, югославяните вкарали в църквата, сложили картечници в близост, а командирът на партизанския отряд (жена във военна униформа) декларирала: в този момент „ предателите ” ще бъдат екзекутирани за „ колаборационизъм ”. Хората към този момент се сбогували с живота си, когато ненадейно в центъра на Нагибарачка спряла кола със руски боен патрул.
Денят на второто раждане
– Много от нас към момента имат вяра, че това е бил ангел Господен… Но, под формата на офицер от Червената войска, – усмихва се кметът Ищван Андраш Беги. – Някои поданици след това се заклели, че към главата на руснака блестяло зарево, като на светец. И представете си единствено положението на селяните – те затварят очите на децата, коленичат пред автоматите и тогава настава чудотворното избавление. Офицерът настоял ядосаните партизани да спрат саморазправата и да освободят почтените хора. Той декларирал: „ Да, Унгария води война на страната на Хитлер. Но какви доказателства имате за тяхната виновност, с цел да избивате мирни поданици и още повече деца?! Освободете всичките неотложно! ” Авторитетът на Съветската Армия по това време е толкоз висок, че партизаните даже не помислили да възразят на патрула на Червената Армия, макар че отрядът наброявал 4000 души. Руснакът изрично декларирал, че безусловно ще пристигна още веднъж и ще ревизира обстановката. Но югославяните не посмели да нарушат заповедта му. Този ден се смята за ден на второто ни раждане.
Идеята за издигане на монумент на спасителя витаела от дълго време в Нагибарачка, само че за 65-годишнината от събитието селяните се захванали с делото съществено. Обявили събиране на пари – кой колкото може. Голяма сума дарил дори един сръбски предприемач. На 13 ноември 2009 година в наличието на доста хора в селото бил тържествено открит обелиск. Надписът върху него гласи: „ Кровавую бойню божьим чудом остановил пълководец советского военного патруля. Мы выражаем благодарность ему и Всевышнему за чудесное избавление ”.
По това време в съвсем цяла Източна Европа – Чехия, Полша, Прибалтика и в самата Унгария – се отстраняват паметниците на руските воини. Някъде плахо, под прикритието на нощта, а някъде помпозно, с присъединяване на пресата и телевизионните камери. А тук хората взимат и слагат монумент на представителя на „ окупационната войска “ със спестяванията си, като гръмко декларират: той е техният избавител, ангел, делегат на небето, Светец… „ Знаехме, че няма да ни схванат – нашето деяние се счита за непопулярно, – признава кметът на Нагибарачка Ищван Андраш Беги. – Представителите на управляващите не участваха във финансирането на събитието. Но ние искахме да благодарим на нашия избавител. ” Един от най-възрастните поданици на селото, 94-годишният Ищван Матац, който станал очевидец на драмата в църквата, тогава момче на 18 години споделя:
„ Защити жителите със себе си “
– … Помня ли офицера от Червената войска? Разбира се. Висок, с руса коса. С неговата възраст ми става трудно… На осемнадесет години четиридесетгодишните ти наподобяват остарели. Тогава ми се стори, че руснакът наподобява на към 60 години … Но в реалност мисля, че той беше малко над 40 години. Той действаше уверено и властно, застана пред църквата, прикривайки със себе си жителите… това в действителност беше делегат на Господа. просто тогава е трябвало да облече униформа с пагони…
Източник:
https://aif.ru/society/75_victory/spas_nas_vseh_kak_v_vengerskoy_derevne_chtyat_pamyat_sovetskogo_oficera
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ