Митрофанова навръх 24 май: Руския и българският народ говорят практически на един език
В приветственото обръщение във връзка 24 май съветският дипломат в България Елеонора Митрофанова съобщи, че " съветският и българският нации не престават да приказват на практика един език. ", съобщи News.bg
Според нея славянската книжовност е играла основна роля в запазването на знанията и полезностите на славяните, като езикът е създавал мироглед и хрумвания за положително и зло. Руският и българският нации не престават да приказват на практика на един език, което укрепва взаимното съгласие и връзката сред тях. Наследството на светите братя да бъде ентусиазъм за справяне с провокациите и убеденост във опцията да се реализира велика цел.
Представяме без редакторска интервенция целия текст на поздравлението:
Скъпи другари,
Поздравявам ви с нашия общ празник - Деня на cветите братя Кирил и Методий, на българската писменост, култура, просвета и славянската словесност, който в Русия се уважава като Ден на славянската книжовност и просвета.
Православието, духовността, служението на Отечеството, милосърдието, справедливостта са нравствени константи за народите на страните ни. Катализаторът за образуването на тази система от обичайни полезности е било основаването на славянска книжовност, която е направила допустимо предаването от потомство на потомство на изпитани във времето познания, убеждения и ориентири на личен, понятен за славяните език.
Известно е, че вярата и езиковата среда значително дефинират мирогледа на човек, неговите хрумвания за положително и зло, вярно и неправилно. Затова ни е елементарно да се разберем - в последна сметка, в случай че извадим политическата конюнктура и сложността на сегашния миг, съветският и българският нации не престават да приказват на практика на един език.
Силата на народа е в неговата история и опита на предците - в това отношение България има с какво да се гордее. Нека наследството на светите братя Кирил и Методий и техните възпитаници - светите Седмочисленици - продължава да дава чувство за опора, да оказва помощ за справяне с провокациите и да вдъхва убеденост, че в името на една велика цел всички трудности са преодолими.
Честит празник, цветущ Ден на славянската книжовност и просвета!
Говорим ли на един език с руснаците?
В течение на епохи, най-много през интервала на българското Възраждане, българският и руският език са си оказвали взаимно въздействие. Първоначално старобългарският оказва въздействие върху староруския и по този метод възниква руската редакция на старобългарския език, от която по-късно се развива църковнославянският език. По време на Възраждането първо църковнославянският (но в съветски вариант) оказва мощно въздействие върху българските книжовници, като приготвя почва за следващо съветско въздействие.
Процесът на нахлуване на съветски заемки в българския език е протекъл комплицирано и многостранно, заради което огромна част от думите са асимилирани съгласно фонетичните особености на българския език (например усърден, вм. усерден).
Руското въздействие върху българския език в региона на лексиката се постанова основно по литературен, а не по вербален път, макар че има редки случаи на устни заемки (например хазяин от хозяин).
В този развой обаче навлизат и редица ненужни думи, които си имат живи сходства в български, да вземем за пример: съблюдавам (спазвам), обезателен (задължителен), давление (натиск), осторожен (предпазлив), вмешателство (намеса) и така нататък
От църковнославянски и съветски в български навлизат и много :
съществителни, да вземем за пример: благоденствие, местопроизшествие, местопрестъпление, словосъчетание, местоимение, езикознание и т.н.;прилагателни, да вземем за пример: първоначален, самоуверен, благоразумен и тъй наречените
По образеца на комплицираните думи, заети от съветски, в български се образуват независимо нови комплицирани думи като: ветропоказател, бързопис, денонощие, високоговорител и прочие
Чрез съветско ходатайство в български навлизат голям брой думи от интернационалната лексика, да вземем за пример: конституция, революция, плюс, минус, режисьор, музика, варваризъм, полюс, автор, ревизор и тъй наречените
Руският език се образува върху основата на старовеликоруския език, обособил се около 14-15 век от староруския език. Важна роля в този развой има усилването на политическото въздействие на Московското княжество, към което се образува съветската страна. До края на 17 век официален език в страната остава старобългарският в неговата руска редакция, което става причина за по-силното старобългарско въздействие върху съветския, в сравнение с върху останалите източнославянски езици.
Руската азбука е кирилицата. Тя съвсем съответствува с българската, само че съветската има три букви повече – Ё ё , Ы ы и Э э . Руската писменост произлиза от античната кирилица, претърпяла така наречен гражданска промяна на цар Петър I през 1708 г. Последната смяна на писмеността е от 1918 г.
В съветския език има шест падежа: именителен, родителен, дателен, винителен, творителен и предложен. Има три наклонения – повелително (пиши, пишите), изявително (пишу, пишет) и условно (писал бы). За разлика от българския, в съветския език няма преизказно наклонение; неговата роля се поема от предишното време. В съветския език има единствено три глаголни времена – настоящо, минало и бъдеще:
На четирите минали времена в българския език подхожда едно-единствено минало време в съветския. Основното предишното време на глаголите в съветския език подхожда на българското минало деятелно причестяване. В взаимозависимост от подтекста на изречението глагола може да се преведе в другите времена на български език.
Залог в съветския език няма, само че съществуват т.нар. неопределено лични и безлични изречения. Синтаксисът е доста непосредствен до този на останалите славянски езици, в това число българският.
. От всичките 4 типа деепричастия единствено тези от посредствен тип имат прецизен аналог с деепричастията в българския език. (читать – читая – четейки).
Според нея славянската книжовност е играла основна роля в запазването на знанията и полезностите на славяните, като езикът е създавал мироглед и хрумвания за положително и зло. Руският и българският нации не престават да приказват на практика на един език, което укрепва взаимното съгласие и връзката сред тях. Наследството на светите братя да бъде ентусиазъм за справяне с провокациите и убеденост във опцията да се реализира велика цел.
Представяме без редакторска интервенция целия текст на поздравлението:
Скъпи другари,
Поздравявам ви с нашия общ празник - Деня на cветите братя Кирил и Методий, на българската писменост, култура, просвета и славянската словесност, който в Русия се уважава като Ден на славянската книжовност и просвета.
Православието, духовността, служението на Отечеството, милосърдието, справедливостта са нравствени константи за народите на страните ни. Катализаторът за образуването на тази система от обичайни полезности е било основаването на славянска книжовност, която е направила допустимо предаването от потомство на потомство на изпитани във времето познания, убеждения и ориентири на личен, понятен за славяните език.
Известно е, че вярата и езиковата среда значително дефинират мирогледа на човек, неговите хрумвания за положително и зло, вярно и неправилно. Затова ни е елементарно да се разберем - в последна сметка, в случай че извадим политическата конюнктура и сложността на сегашния миг, съветският и българският нации не престават да приказват на практика на един език.
Силата на народа е в неговата история и опита на предците - в това отношение България има с какво да се гордее. Нека наследството на светите братя Кирил и Методий и техните възпитаници - светите Седмочисленици - продължава да дава чувство за опора, да оказва помощ за справяне с провокациите и да вдъхва убеденост, че в името на една велика цел всички трудности са преодолими.
Честит празник, цветущ Ден на славянската книжовност и просвета!
Говорим ли на един език с руснаците?
В течение на епохи, най-много през интервала на българското Възраждане, българският и руският език са си оказвали взаимно въздействие. Първоначално старобългарският оказва въздействие върху староруския и по този метод възниква руската редакция на старобългарския език, от която по-късно се развива църковнославянският език. По време на Възраждането първо църковнославянският (но в съветски вариант) оказва мощно въздействие върху българските книжовници, като приготвя почва за следващо съветско въздействие.
Процесът на нахлуване на съветски заемки в българския език е протекъл комплицирано и многостранно, заради което огромна част от думите са асимилирани съгласно фонетичните особености на българския език (например усърден, вм. усерден).
Руското въздействие върху българския език в региона на лексиката се постанова основно по литературен, а не по вербален път, макар че има редки случаи на устни заемки (например хазяин от хозяин).
В този развой обаче навлизат и редица ненужни думи, които си имат живи сходства в български, да вземем за пример: съблюдавам (спазвам), обезателен (задължителен), давление (натиск), осторожен (предпазлив), вмешателство (намеса) и така нататък
От църковнославянски и съветски в български навлизат и много :
съществителни, да вземем за пример: благоденствие, местопроизшествие, местопрестъпление, словосъчетание, местоимение, езикознание и т.н.;прилагателни, да вземем за пример: първоначален, самоуверен, благоразумен и тъй наречените
По образеца на комплицираните думи, заети от съветски, в български се образуват независимо нови комплицирани думи като: ветропоказател, бързопис, денонощие, високоговорител и прочие
Чрез съветско ходатайство в български навлизат голям брой думи от интернационалната лексика, да вземем за пример: конституция, революция, плюс, минус, режисьор, музика, варваризъм, полюс, автор, ревизор и тъй наречените
Руският език се образува върху основата на старовеликоруския език, обособил се около 14-15 век от староруския език. Важна роля в този развой има усилването на политическото въздействие на Московското княжество, към което се образува съветската страна. До края на 17 век официален език в страната остава старобългарският в неговата руска редакция, което става причина за по-силното старобългарско въздействие върху съветския, в сравнение с върху останалите източнославянски езици.
Руската азбука е кирилицата. Тя съвсем съответствува с българската, само че съветската има три букви повече – Ё ё , Ы ы и Э э . Руската писменост произлиза от античната кирилица, претърпяла така наречен гражданска промяна на цар Петър I през 1708 г. Последната смяна на писмеността е от 1918 г.
В съветския език има шест падежа: именителен, родителен, дателен, винителен, творителен и предложен. Има три наклонения – повелително (пиши, пишите), изявително (пишу, пишет) и условно (писал бы). За разлика от българския, в съветския език няма преизказно наклонение; неговата роля се поема от предишното време. В съветския език има единствено три глаголни времена – настоящо, минало и бъдеще:
На четирите минали времена в българския език подхожда едно-единствено минало време в съветския. Основното предишното време на глаголите в съветския език подхожда на българското минало деятелно причестяване. В взаимозависимост от подтекста на изречението глагола може да се преведе в другите времена на български език.
Залог в съветския език няма, само че съществуват т.нар. неопределено лични и безлични изречения. Синтаксисът е доста непосредствен до този на останалите славянски езици, в това число българският.
. От всичките 4 типа деепричастия единствено тези от посредствен тип имат прецизен аналог с деепричастията в българския език. (читать – читая – четейки).
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ