Гръцките видове любов
В множеството модерни езици е непокътната единствено една дума за обич. На български, да вземем за пример, има още една сходна: „ любов “. А античните гърци имали цели осем думи – с които определяли разнообразни типове обич!
Самият термин „ обич “ или „ любов “ е повсеместен по своята същина. Можете да обичате освен сътрудник – само че и деца, другари, книги и прочие Какво са разбирали античните гърци под това разбиране и с какви думи са го обозначавали?
Ерос
„ Ерос “ е тип обич, която въплъщава пристрастеността и удоволствието, най-често пораждани от секса. Това още е името на божеството на любовта, безконечен сателит на Афродита. Изобразяват го като красиво момченце с криле. Той е първообразът и на римския му аналог Купидон (Амур).
Ерос не е толкоз просто и обикновено разбиране. В този тип обич гърците влагали и парченце боязън, защото любовната пристрастеност води до загуба на надзор върху себе си. Затова те не виждали нищо съществено и възвишено в Ерос.
Филия
Вторият тип обич е „ филия “. Точен превод на тази дума на други езици не съществува. Най-близките понятия са любов и другарство. Филията включва също качества като благоволение и привличане.
Произходът на тази идея намираме у Платон. Философът считал, че физическото привличане не е наложителна съставка на любовта. Идеалната обич е допустима и без него. Оттук и терминът „ платонична обич “, който не допуска физическо привличане, респективно секс.
Агапе
Третият тип обич е „ агапе “, която може да се пояснява като самоотвержена, безкористна обич, състрадание.
Агапе е допустимо най-близо до библейската обич към близък. Тя се демонстрира още като обич към природата и към Бога.
Сторге
Сторге е любовта, която съществува сред членовете на фамилията – родителската обич към децата, или любовта на децата към техните родители.
Терминът „ сторге “ също може да значи такива типове обич като национализъм или лоялност към избрана група хора, да вземем за пример, към състезателен тим.
Мания
„ Мания “ значи обич, която завладява и напълно подчинява индивида. Когато човек стане доста подвластен от обекта на своята обич, той се трансформира в фанатик. И любовта става фикс идея. За нея са присъщи такива усеща като ревнивост и експанзия.
Людус
Древните гърци смятали людуса за игрива форма на обич. Лек флирт, младежко влюбване и блян към наслаждение – всичко това са прояви на непълноценната обич „ людус “.
Обикновено людусът се възприема като временен стадий. Заедно с ероса той може да се прероди в любов-мания. Ако пък се съчетае със „ сторге “ – да се трансформира в прагматична обич.
Филаутия
Филаутия е любов към самия себе си. Но за разлика от егоизма и нарцисизма, тук не се влага отрицателен колорит.
Гърците разбирали, че с цел да се грижим за другите, първо би трябвало да се научим да се грижим за себе си. Днес вид на този принцип постоянно чуваме, когато получаваме упътвания от стюардесите в самолетите: „ В случай на повреда на първо време се погрижете за себе си, а след това и за другите към вас “.
Аристотел учи, че възприятията ни към другите са продължение на възприятията към самите нас. Така, че няма нищо неприятно в това да обичате себе си. Това води до саморазвитие, към грижи да се поддържате в добра форма, към упоритости в разнообразни области.
Единствената заплаха е филаутията да не се изроди в ненужно самосъжаление. Това ви лишава от сили за развиване.
Прагма
„ Прагма “ е обич, учредена на взаимното схващане и дълготрайните общи ползи. Това е обич, която към този момент е по-зряла. За нея са присъщи взаимни отстъпки и приемливост. В това положение сътрудниците дружно построяват дълготрайни връзки.
Така прагмата се заражда от самобитно обединяване на людуса (игриво привличане, удоволствие) и сторге (семейна непосредственост, привързаност). Тук няма ерос като пристрастеност.
Прагмата – това е и класическата обич на съпрузите след доста години брак, когато към момента има доста общо сред тях, с изключение на децата.
–
