Хората могат повече, отколкото си мислят: Украинка прави окопни свещи, а кучетата ѝ лекуват завърнали се от фронта
В последно време светът е все по-зает с огромните сили, с систематизиране на новите им функции и със комплицирани геополитически игри, в които непроменяемо е объркано името на Украйна. Светът сякаш не помни, че ходът на войната тежи на плещите на елементарни украинци, които се показват единствено с дребни имена, само че са способни на огромни каузи. Не е нужно да участваш в сражения, с цел да се превърнеш в воин. Можеш да го постигнеш безшумно и настойчиво, даже от вкъщи си. Така твърди Анастасия от Киев, с която се срещнаха и разговаряха Милен Атанасов и операторът Миглена Гайдарова.
Анастасия. Живее в един от западните квартали на Киев, в непретенциозен апартамент със брачен партньор, две дъщери, едната от които осиновена, и три кучета, едно от които изоставено и избавено. Пред жилището ѝ са струпани кашони със стотици окопни свещи, които са изключително скъпи за украинските бойци на фронта.
Българска национална телевизия, Милен Атанасов: Как ви хрумна концепцията да изработвате тези свещи?
Анастасия: Запитах се по какъв начин и с какво мога да оказа помощ... За окопните свещи се нуждаехме от консервни кутии. Започнахме да ги събираме. След това ги занесохме на един човек, който умееше да създава свещи и той ни научи по какъв начин се вършат. Когато схванаха, че вършим окопни свещи, хората започнаха да ни оферират парафин от изгорели свещи. Все повече и повече хора се ангажират в това. И по този начин започнахме да вършим окопни свещи в нашето жилище.
- А по какъв начин бойците употребяват тези свещи?
- Топлят се и си сушат облеклата. Тази свещ да вземем за пример може да гори близо два часа. Иначе има и по-големи свещи, които горят по пет часа.
Изглеждат примитивно, само че оказват помощ доста на хората в окопите, където температурите нощем падат до минус 15 градуса.
Българска национална телевизия, Милен Атанасов: Значи слагате поставка, навивате парче картон и заливате с парафин. Това ли е технологията?
Анастасия: " Много хора в Украйна подготвят такива свещи, тъй като в действителност има потребност от тях. От една страна, това е доста елементарен развой, само че когато режете частите картон дълго време, това е изтощително за ръцете. Освен това металната кутия, в която се налива парафина, би трябвало да е доста добре почистена. Много е значимо, тъй като не трябва да остават миризми и налепи... Ако има доста пушек от свещта, това може да е рисково за нашите бойци. Не единствено за тяхното здраве. Димът може да издаде местоположението им. "
Анастасия е икономист по обучение. Работи отдалечено от вкъщи си. Заедно със брачна половинка си посвещават вечерите, от време на време и нощите на окопните свещи. Почивните дни също. Е, не всички. Защото един път седмично тя и кучетата ѝ оказват помощ и на бойци, които се възвръщат от раните си - физически и душевен.
Българска национална телевизия, Милен Атанасов: Разкажете ми за вашите три кучета. Каква е тяхната история?
Анастасия: " Те имат разнообразни истории, тъй като пристигнаха у нас към този момент пораснали, не като дребни кученца. Последното е овчарка. Предишните й притежатели са били медицински служащи. Напуснали са жилището си край Киев и са били принудени да я оставят. Съпругът ми, който доста обича кучета, прибрал овчарката. Отделихме й време, с цел да я обучим и с цел да й помогнем да се приспособява. Имаме също и две хъскита отпреди. И по време на образованието на кучетата се срещнахме с хора, които оказват помощ на нашите бойци /10:28/ и започнахме да вървим с тях покрай един рехабилитационен център. Получихме предложение да поддържаме бойците, като им разрешаваме да се разхождат и да играят с кучетата. В живота, когато се опиташ да окажеш помощ по някакъв метод, самият живот също те поддържа. Хората от центъра поддържаха нашата самодейност и кучетата ни към този момент вземат участие в специфична терапия. Стана по този начин, че експерти, които работят с животни при лечения от подобен вид в други страни, в този момент идват при нас, не с цел да ни споделят опита си, а с цел да се учат от нас, от украинците по какъв начин да работят с кучета за възстановяване на положението на бойците. "
- Смятате ли, че държанието на бойците се трансформира? Какво е вашето мнение за резултата от лечението с кучета?
- Наблюдаваме усъвършенствания във фината им моторика, в прочувственото им положение. Кучетата по природа са такива - отдават позитивната си сила. Затова и сеансите при лечението с тях са лимитирани до 45 минути, защото животните се изтощават. Ние работим взаимно с психолози и дружно създаваме самостоятелен проект за терапия за всеки потърпевш боец. "
Специален принос в лечението има едното от хъскитата, което е сляпо, само че се ориентира отлично по слух и подушване.
" Да, кучето оказва помощ доста при лечението. Особено на хора с пострадвания на лицето. При такива контузии с частична или цялостна загуба на зрението, това куче се оказва скъп асистент. Общуването с него може да промени живота на потърпевшите, да им върне насладата от живота. Вече имаме опит с хора с сходни контузии. Някои от тях след няколко сеанса добиват задоволително самочувствие, с цел да се върнат вкъщи си, да продължат напред ", споделя Анастасия.
Българска национална телевизия, Милен Атанасов: А по какъв начин войната промени вашия живот?
Анастасия: " Целият ми живот отпреди войната се промени. Със фамилията ми обичахме да вървим на планина. Но към този момент не е допустимо да пътуваме. Войната продължава отдавна. Имам поради, че тя е почнала доста преди 2022 година. И в окупираните територии живеят хора, които не бих споделила, че са трансформирали разбиранията си, само че към този момент не знаят кое е вярно и кое не. Например моят брачен партньор има дядо, който е от Олешки, Херсонска област. Той е живял две години под окупация. Сега той е в Киев и ние се грижим за него, тъй като е доста възрастен. Той си спомня времената от Втората международна война. Районът, където е живял, е бил три години под окупация. Но тогава е можел да върви на учебно заведение, да върви до магазина, да поддържа връзка с хората. 08.50 А в този момент това, което се случи през 2022-ра е извънредно. Защото няма ток, няма медикаменти, хората са тероризирани по улиците, нахлуват в домовете им. И хората са принудени да напущат къщите си. Все повече се тормозя, че хората, които остават в окупираните територии, ще би трябвало да ги изоставен, тъй като животът им е в заплаха. "
- Мислили ли сте какво ви сподели войната, на какво ви научи?
- Войната ми сподели, че мога повече, че е допустимо да работя повече. Показа ми, че съм родолюбец. Не бих споделила, че съм била такава преди. Но в този момент съм наясно. Аз съм тук, аз съм в Киев, в Украйна и не желая да напущам страната си. Хората могат повече, в сравнение с си мислят.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Анастасия. Живее в един от западните квартали на Киев, в непретенциозен апартамент със брачен партньор, две дъщери, едната от които осиновена, и три кучета, едно от които изоставено и избавено. Пред жилището ѝ са струпани кашони със стотици окопни свещи, които са изключително скъпи за украинските бойци на фронта.
Българска национална телевизия, Милен Атанасов: Как ви хрумна концепцията да изработвате тези свещи?
Анастасия: Запитах се по какъв начин и с какво мога да оказа помощ... За окопните свещи се нуждаехме от консервни кутии. Започнахме да ги събираме. След това ги занесохме на един човек, който умееше да създава свещи и той ни научи по какъв начин се вършат. Когато схванаха, че вършим окопни свещи, хората започнаха да ни оферират парафин от изгорели свещи. Все повече и повече хора се ангажират в това. И по този начин започнахме да вършим окопни свещи в нашето жилище.
- А по какъв начин бойците употребяват тези свещи?
- Топлят се и си сушат облеклата. Тази свещ да вземем за пример може да гори близо два часа. Иначе има и по-големи свещи, които горят по пет часа.
Изглеждат примитивно, само че оказват помощ доста на хората в окопите, където температурите нощем падат до минус 15 градуса.
Българска национална телевизия, Милен Атанасов: Значи слагате поставка, навивате парче картон и заливате с парафин. Това ли е технологията?
Анастасия: " Много хора в Украйна подготвят такива свещи, тъй като в действителност има потребност от тях. От една страна, това е доста елементарен развой, само че когато режете частите картон дълго време, това е изтощително за ръцете. Освен това металната кутия, в която се налива парафина, би трябвало да е доста добре почистена. Много е значимо, тъй като не трябва да остават миризми и налепи... Ако има доста пушек от свещта, това може да е рисково за нашите бойци. Не единствено за тяхното здраве. Димът може да издаде местоположението им. "
Анастасия е икономист по обучение. Работи отдалечено от вкъщи си. Заедно със брачна половинка си посвещават вечерите, от време на време и нощите на окопните свещи. Почивните дни също. Е, не всички. Защото един път седмично тя и кучетата ѝ оказват помощ и на бойци, които се възвръщат от раните си - физически и душевен.
Българска национална телевизия, Милен Атанасов: Разкажете ми за вашите три кучета. Каква е тяхната история?
Анастасия: " Те имат разнообразни истории, тъй като пристигнаха у нас към този момент пораснали, не като дребни кученца. Последното е овчарка. Предишните й притежатели са били медицински служащи. Напуснали са жилището си край Киев и са били принудени да я оставят. Съпругът ми, който доста обича кучета, прибрал овчарката. Отделихме й време, с цел да я обучим и с цел да й помогнем да се приспособява. Имаме също и две хъскита отпреди. И по време на образованието на кучетата се срещнахме с хора, които оказват помощ на нашите бойци /10:28/ и започнахме да вървим с тях покрай един рехабилитационен център. Получихме предложение да поддържаме бойците, като им разрешаваме да се разхождат и да играят с кучетата. В живота, когато се опиташ да окажеш помощ по някакъв метод, самият живот също те поддържа. Хората от центъра поддържаха нашата самодейност и кучетата ни към този момент вземат участие в специфична терапия. Стана по този начин, че експерти, които работят с животни при лечения от подобен вид в други страни, в този момент идват при нас, не с цел да ни споделят опита си, а с цел да се учат от нас, от украинците по какъв начин да работят с кучета за възстановяване на положението на бойците. "
- Смятате ли, че държанието на бойците се трансформира? Какво е вашето мнение за резултата от лечението с кучета?
- Наблюдаваме усъвършенствания във фината им моторика, в прочувственото им положение. Кучетата по природа са такива - отдават позитивната си сила. Затова и сеансите при лечението с тях са лимитирани до 45 минути, защото животните се изтощават. Ние работим взаимно с психолози и дружно създаваме самостоятелен проект за терапия за всеки потърпевш боец. "
Специален принос в лечението има едното от хъскитата, което е сляпо, само че се ориентира отлично по слух и подушване.
" Да, кучето оказва помощ доста при лечението. Особено на хора с пострадвания на лицето. При такива контузии с частична или цялостна загуба на зрението, това куче се оказва скъп асистент. Общуването с него може да промени живота на потърпевшите, да им върне насладата от живота. Вече имаме опит с хора с сходни контузии. Някои от тях след няколко сеанса добиват задоволително самочувствие, с цел да се върнат вкъщи си, да продължат напред ", споделя Анастасия.
Българска национална телевизия, Милен Атанасов: А по какъв начин войната промени вашия живот?
Анастасия: " Целият ми живот отпреди войната се промени. Със фамилията ми обичахме да вървим на планина. Но към този момент не е допустимо да пътуваме. Войната продължава отдавна. Имам поради, че тя е почнала доста преди 2022 година. И в окупираните територии живеят хора, които не бих споделила, че са трансформирали разбиранията си, само че към този момент не знаят кое е вярно и кое не. Например моят брачен партньор има дядо, който е от Олешки, Херсонска област. Той е живял две години под окупация. Сега той е в Киев и ние се грижим за него, тъй като е доста възрастен. Той си спомня времената от Втората международна война. Районът, където е живял, е бил три години под окупация. Но тогава е можел да върви на учебно заведение, да върви до магазина, да поддържа връзка с хората. 08.50 А в този момент това, което се случи през 2022-ра е извънредно. Защото няма ток, няма медикаменти, хората са тероризирани по улиците, нахлуват в домовете им. И хората са принудени да напущат къщите си. Все повече се тормозя, че хората, които остават в окупираните територии, ще би трябвало да ги изоставен, тъй като животът им е в заплаха. "
- Мислили ли сте какво ви сподели войната, на какво ви научи?
- Войната ми сподели, че мога повече, че е допустимо да работя повече. Показа ми, че съм родолюбец. Не бих споделила, че съм била такава преди. Но в този момент съм наясно. Аз съм тук, аз съм в Киев, в Украйна и не желая да напущам страната си. Хората могат повече, в сравнение с си мислят.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ