Когато правим и не се нуждаем от нова фраза, за да опишем реалността
В последния си бюлетин твърдях, че е неуместно неловко думата „ плагиатство “ да бъде се ползва както за кражба на непознати хрумвания, по този начин и за прекопирване, може би инцидентно, на еднообразен текст без цитиране на неговия източник. До степента, в която множеството биха сметнали първото за жестоко нарушаване, а второто по-скоро за мързелива неправилна стъпка, британският ще се възползва от потреблението на друг термин за него.
Това също носи споменавайки, че методът, по който използваме и обработваме думата „ плагиатство “, ни дава няколко урока за езика и обществото в по-широк проект. От една страна, думата може да се одобри като инспекция на действителността по отношение на видна концепция по отношение на езика. Казано просто: Да, характерните речници могат да канализират метода, по който мислим, само че единствено до лимитирана степен.
Идеята, че езикът въздейства на мисълта, се назовава хипотезата на Сапир-Уорф. Един от нейните титулярни поддръжници, Б...
Прочетете целия текст »
