В последния епизод на Като две капки вода, Звездомир Керемидчиев

В последния епизод на „ Като две капки вода ”, Звездомир Керемидчиев беше ослепителен. Ветеранът от „ Ахат ” се превъплъти майсторски в рапъра Теди Суимс и завоюва първата си победа в шоуто за фалшификати, оставяйки съперниците си надалеч зад себе си. В идващото издание на шоуто рокаджията ще влезе в облика на Дивна, само че сме сигурни, че и тогава ще даде най-хубавото от себе си и ще зарадва телевизионните фенове.

- Звезди, елементарно ли склонихте да участвате в „ Като две капки вода ”?
- Разбира се, че имах терзания за присъединяване си в шоуто. Гледал съм няколко сезона на „ Като две капки вода ” и знам, че влизайки във формата, би трябвало да бъдеш подготвен да се превъплътиш в облици, които са доста надалеч от същността ти на реализатор и актьор. Вълнението ми е голямо. За мен изявите ми в „ Капките " са на първо място персонално предизвикателство. Искам да си сверя часовника какво друго мога вероятно да върша.

- Какво се молите да не ви се падне от бутона на шанса?
- Според мен най-притеснителното мина, когато трябваше да подражавам националната певица Валя Балканска с песента й „ Излел е Дельо бунтовник ”, фолклорът не е моята мощ. Дори не знам по какъв начин съумях да се оправя, бях обезпокоен безумно, усещах, че трептя през цялото времето, до момента в който бях на сцената. Занапред надали иска ми се падне нещо, което ще ме изненада повече.

- Тоест не бихте се тормозили, в случай че би трябвало да имитирате попфолк артист?
- Поп фолк реализатор? Не! По-добре да не ми се пада. Тогава напряко ще се откажа. Ще отсека изрично: „ Вие се майтапите с мен, това няма да стане ". Наистина би ми било извънредно неприятно.

- Смущавате ли се от рецензиите на журито, както и от шегите на водещите Димитър Рачков и Герасим Георгиев – Геро?
- Водещите непрекъснато си вършат смешки, само че мен още не са ме натиснали, както би трябвало, по мазола. Надявам се да не го и вършат, тъй като ще стане една... Познавам се с журито на „ Капките ”, с някои от тях сме били сътрудници. Въпреки това, когато настава моментът да се изричат за осъществяването ми, се вълнувам. Изпитвам почит към всеки един от четиримата оценители.

- Ако се окажете победител в крайното класиране на „ Капките ”, какво ще вършиме с премията – лек автомобил?
- Може би ще си го карам. Ако ли пък не е по мой усет самият автомобил, евентуално ще го продам и ще си купя друга кола, която повече ми харесва. Ако печеля, ще му мисля.

- Кой от другите участници във формата ви е най-сериозна конкуренция?
- Влязох във формата поради шоуто и да предизвикам себе си, а не толкоз да стана победител. Но несъмнено, желае ми се да печеля, а допускам, че по този начин е и с останалите участници. Уважавам всички реализатори в „ Капките ", удивлявам им се и не считам, че има конкуренция посред ни. Всеки се пробва да помогне на другия, атмосферата е в действителност прелестна. Няма никакво напрежение и интриги, което мъчно се реализира при толкоз доста хора, събрани в един общ план. Като едно семейство сме.

- Докато сте в „ Капките ”, всичко друго ли сте оставили на назад във времето?
- Старая се да комбинирам уговорките си, като се преценявам със заетостта ми в „ Капките ”. Приемам единствено оферти за участия, които не пречат на подготовката и изявите ми в телевизионния формат. Трудно е, само че имам един-два свободни дни, в които върша и някои нови неща с сътрудници музиканти.

- Имате ли носталгия по времето, когато с „ Ахат ” концертирахте нонстоп?
- Има някакъв детайл на носталгия. Лисва ми интензивността на работата от това време. Все още обаче продължаваме да свирим из страната. Миналата година направихме 15 концерта, а в миналото имахме толкоз за месец или месец и половина. Днес всеки един от групата е влезнал в своето русло. Не ни остава задоволително време да работим интензивно и да вършим нова музика.

- За какво са били най-честите ви разногласия с другите членове на групата?
- Аз съм единственият от цялата група, който си изкарва хляба единствено с музика. Някои от сътрудниците ми са с големи бизнеси, изискващи цялостната им отдаденост, което пречи да седнем и да творим обикновено. Техният метод на живот и работа е доста друг от моя и това е единственото, което постоянно ме е тормозило. Резултатът е налице - от дълго време не сме правили нова музика. Между другото, това, че всеки от нас е бил в „ Ахат, му е помогнало извънредно доста във всичко останало.

- С какви компликации се сблъскваше група „ Ахат “ в предишното?
- Основно компликациите идваха от текстовете на песните ни, които бяха много обществено насочени и точни за времето си. Властимащите изповядваха друга просвета и метод на живот и се опитваха да ни накарат и ние да се усещаме като тях. В „ Ахат искахме да
пеем за това, което ни вълнуваше - а точно, че нищо не беше наред. Целта ни беше посредством музиката ни да караме хората да мислят повече какви би трябвало да бъдат, а не какви бяха. Имаше моменти, в които служители на реда и политкомисари седяха зад кулисите. Като минаваха момчета от бандата, им правеха забележки за синджири, коса, облекло и така нататък Ние заобикаляхме и се качвахме на сцената от другата страна.

Не можеха да смъкват някого непосредствено от сцената и се възползвахме от
това. Веднъж пристигна един полицай и ми сподели: „ Много си се бронирал. Тези неща, които са по теб, стават несъмнено и за пердах “. Отвърнах му: „ Моят пестник е музиката! Това, че съм се украсил по този метод е, с цел да наподобявам по-страшен, само че по принцип съм миролюбив човек. Ние сме хора, които се бунтуват посредством песните си ". С думите си съумях да убедя ченгето.

- Създател сте и на група „ Аналгин ”. Каква е ориста й?
- С група „ Аналгин ” имам осъществени общо 3 албума. През 1999 година записахме първия, който излезе през 2000-а. 2 години по-късно излезе и вторият, на Денис Ризов и Антоан Хадад бяха музикални и бизнес продуценти. Впоследствие трябваше да се довършат стартирани неща с „ Ахат, имахме и две огромни турнета през 2003 и 2004 година През това време престанах да работя с „ Аналгин “. След 2007-а издадохме концертен албум с „ Ахат и взехме решение да създадем нови неща, само че не се получи. Тогава още веднъж събрах „ Аналгин “. От 2009 до 2016 година бяхме дейни.

- Споменахте, че само вие от членовете на група „ Ахат ” си изкарвате хляба единствено с музика. Цял живот ли е било по този начин при вас?
- Като изключим 7-8 години, в които живях в Америка, през останалото време съм се занимавал най-вече с музика. Освен с групите съм пял и в разнообразни планове, работил съм по питейни заведения, в операта, в оперетата, записвал съм и песни за непознати реализатори. Музиката е моят живот. Единствено в Америка тя ме ангажираше единствено през уикендите за няколко $ повече, макар че и там имах сериозна тайфа, с която правехме авторски песни и бяхме известни на локално равнище. 

- Какво друго сте работили в Америка? Защо се прибрахте в България?
- Какво ли не съм работил в Америка. Не съм бил единствено президент, пожарникар, инженер, юрист и лекар. Лични са аргументите да се прибера в България – не желая да встъпвам в конкретика.

- Някога имали ли сте проблеми с гласа?
- Да. Неприятностите ми започнаха през 2004 година по време на тежкото и дълго турне на „ Ахат. Имахме 11 концерта, всеки с дълготрайност три часа и половина. Ние забивахме час и половина, а през другото време - „ Контрол ". и „ Щурците ". Тогава забелязах, че имам проблем с гласните връзки, като той се разви доста бързо. Пиех някакъв Кортизон, който ме поддържаше във форма. От несъразмерната приложимост напълнях и започнах да се трансформирам в различен човек. Впоследствие отидох на доктор и се оказа, че въпросното лекарство въобще не е потребно и не трябвало да го вземам толкоз дълго. Наложи се да ми създадат интервенция на гласните връзки през декември 2004-та. Докторът сподели, че възобновяване ми ще продължи повече от
година. Да, но не. С времето, тъй като работех по 6 дни седмично в бар и правех сетове по 45 минути.

- Други здравословни проблеми имали ли сте?
- Да, с носа. Калцира се някаква кост, която стартира да ми пречи на дишането, което е доста значимо за артист като мен. Проф. Джамбазов, който тогава беше доцент, ми
направи интервенция. След 6-7 години костта още веднъж се появи. Отидох при доктор.
в Правителствена болница, който ми сподели, че може да я отстрани, само че след време ще се появи още веднъж. И до през днешния ден имам лек проблем с дишането от едната ноздра, само че се научих да си пребивавам с този дискомфорт.

- Правили ли сте опити да отслабнете през годините?
- Два пъти в годината съм на режим. Взимам специфични добавки и се подлагам на щадяща стомаха диета. Преди да вляза в „ Като две капки вода ”, отхвърлих 5-6 кг. Чувствам се добре, откакто смъква част от тежестта си

- Откога сте с дълга коса?
- Преди беше до раменете. В Америка бях с извънредно дълга, а беше и доста по-гъста. Седеше ми като одеяло на главата и даже ми пречеше. Работех в една компания и там взеха решение, че всички мъже би трябвало да бъдат добре подстригани. Подстригах се и аз. Откакто се върнах в България обаче, съм си с дълга коса.

- Каква е ориста на първата ви китара?
- Татко ми я купи, Първата ми китара беше „ Орфей “, алена. Дълго време свирех с нея в кварталните групички. След това я оставих на един другар и излизайки от казармата, никой към този момент не знаеше следите й. През годините съм сменил ужасно доста принадлежности. Работил съм и с акустична китара. В Щатите си купих „ Гилд “, която употребих дълго време. В момента е в Търговище. „ Актуалната ми китара е подарък от сина на мой другар от Съединени американски щати.

- Имате ли мотор?
- Не! Когато желаех, жена ми Сивия сподели, че това ще се случи единствено през натрупа й. ужасно доста одобрявам чопърите и се вълнувам, когато видя моторист. Карал съм мотор и удоволствието за мен е било голямо. Ако си купя в този момент, няма къде да го държа. Винаги съм живял в кооперации и в никакъв случай не съм разполагал със личен гараж. Няма къде да запазвам такава голяма машина.

- Пушите ли? Употребявате ли алкохол?
- Умерен пушач съм. Случва се една кутия да ми стигне за няколко дни. У дома не се пуши. Повече запалвам, когато съм на присъединяване. Колкото до банкетната ми просвета, доста е висока. Баща ми ме научи на дисциплинираност при пиенето на алкохол. Обичам скоч, хубава водка през зимата, а одобрявам и качествената ракия, която си взимам от другари от разнообразни градове. Не съм винар, само че от познати се зареждам и с домашно вино.

- И не сте се напивали в никакъв случай?
- Няма човек, обвързван с рокендрола, който в никакъв случай да не се е напивал. Като бях млад, ми се случваше постоянно – съзнателно си го причинявахме. Отивахме някъде особено „ с цел да си махнем главите ".

- При многочислените ви пътувания имало ли е опасности за живота ви?
- Да, един път в Холандия. Заспах и се блъснах в голяма топола. Добре че бях самичък в колата, тъй като, в случай че имаше човек на прилежащата седалка, щях да съм палач. Дясната страна на автомобила беше тотално помляна. Извадих страховит шанс тогава.
Нямах даже нищо счупено. Единствено си бях блъснал носа във кормилото, бях го сгънал на две. Лекарят, който пристигна, сподели, че Господ ме е докоснал.

Наскоро се прибирах към София с голям ван. Карах в лявата лента, покрай мантинелата. Имаше голяма гума на пътното платно, която видях трийсетина метра преди да я стигна. Успях леко да кривна кормилото, само че гумата се закачи под колата и направих няколко маневри. Автомобилът беше поочукан, само че оцелях.

- Кога пламна любовта ви с половинката ви Силвия Драгиева?
- Няколко месеца откакто се запознахме. Силвия ме забавляваше и разбрах, че ще е хубаво да бъдем дружно. Артист човек е тя. Подкрепяме се взаимно.

- Дъщеря ви Малвина увлича ли се по рок музиката като вас?
- Не тъкмо като мен. Увлича се като слушател. Има избрани трептения в рок музиката, които я вълнуват. Малвина е извънредно артистична и считам, че носи гена на майка си Силвия, която е актриса. Див младеж е.
Автор: Уикенд