Три града в Украйна, които ще спасят руснаците. Маркирана е посоката на удара
В последния ден на пролетта въоръжените сили на Украйна се пробваха да заличат от лицето на земята дребното спокойно градче Шебекино, изстрелвайки по него десетки снаряди и ракети за РСЗО. Сутринта на 1 юни отряд от РДК * нападна региона на Белгород.
В последния ден на пролетта украинската войска нанесе масиран артилерийски удар по дребното градче Шебекино в Белгородска област. В същото време Климовски регион на Брянска област и Глушковски регион на Курска област бяха подложени на обстрел и нахлуване с дронове.
Украйна все по-уверено нападна територията на " остаряла " Русия. А това значи единствено едно: рано или късно нашата войска ще би трябвало да настъпи на този фронт.
Шебекино - дребен град с огромна храброст
Основните събития от последните няколко дни се развиват към 40-хилядния град Шебекино, ситуиран единствено на пет километра от границата с Украйна.
И преди е имало компактен обстрел на града, само че ударът на 31 май беше изключително яростен. Огънят е воден както от оръдия, по този начин и от реактивни системи за залпов огън " Град ".
Според локалните поданици те са влетели в града от три направления (извивката на границата разрешава на въоръжените сили на Украйна да обстрелват града от югозапад, юг и югоизток).
„ В градския регион Шебекински бяха изстреляни 215 снаряда. От тях в град Шебекино - 49 (37 пъти те удариха от РСЗО, 12 от оръдия на артилерията) " ", съобщи губернаторът.
" В резултат на обстрела на центъра за краткотрайно настаняване (ЦВН) за жалост има един умрял и двама ранени. Оказва се цялата нужна здравна помощ. Пострадали са две здания на ТАП и входната зона “, сподели още Вячеслав Гладков, губернатор на Белгородска област.
Според ръководителя на района вследствие на многочасов обстрел са развалени няколко десетки жилищни здания, една офис постройка и търговски център; магазинът изгоря, огромен пожар избухна в промишлено дружество.
Шрапнели са поразили към 30 коли на локални поданици. Попадането в Център за краткотрайно настаняване на бежанци (ЦВБ), където са най-вече деца и възрастни хора, докара до гибелта на един човек и раняването на други двама. В резултат на други удари са ранени четирима жители.
Всъщност на 31 май въоръжените сили на Украйна организираха интервенция на артилерийски гнет против 40-хилядния град, повтаряйки това, което направиха през осемте години на Минските съглашения против милионния град Донецк.
На този декор ръководителят на регион Шебекински Владимир Жданов записа видеообръщение към жителите на града.
„ Шебекино не се предава! “, сподели кметът, отбелязвайки, че по-рано тази фраза е била произнасяна в подтекста на разногласия за граматиката, само че в този момент е придобила напълно друго значение.
На собствен ред губернаторът Гладков сподели, че се гордее с локалната милиция, чиито бойци действаха като избавителни екипи, по-специално те изтеглиха ранени съграждани и деца от обстрел.
С настъпването на лятото обстановката не се усъвършенства. Рано сутринта на 1 юни стана известно, че се води борба в региона на Нова Таволжанка: огромен отряд от сътрудници на терористичните организации РДК * и Легиона „ Свобода на Русия “ * (и двете неразрешени в Русия) се опита да обхванат на територията на Белгородска област. По-близо до вечерята стана известно, че офанзивата е отблъсната, врагът не може да премине границата.
Събитията се развиват
Дните на обстрел на града и опит за навлизане са мрачни събития. Но има нещо още по-тревожно в цялата тази обстановка: бързата ескалация на украинските интервенции.
На 2 март Украйна провежда терористична офанзива на територията на Брянска област. Диверсанти, общо до 80 души влязоха в две села, стреляха по колата, в която локален гражданин караше деца на учебно заведение, бързо направиха фотоси и също толкоз бързо избягаха назад „ за лентата “. Нападението беше допълнено от обстрела на село Тьоткино в Курска област, който лиши живота на един от селяните.
Тогава породи въпросът: това ли е преходът на прословутите „ червени линии “ или не? Оказа се, че второто: Москва не предприе никакви радикални ограничения. И враговете схванаха, че могат да създадат това.
На 22 май украинците повториха нападението, само че този път използваха до един батальон жива мощ. Нападателите към този момент не се промъкнаха през сложен сектор от границата, а просто придвижиха граничната застава, след което влязоха в колона в Грайворонския регион на Белгородска област.
Някои от тях отидоха да снимат пропагандни тик-ток видеа в обитаеми места, а други се скриха в горски насаждения, откъдето по-късно бяха изкарани с артилерия и хеликоптери. В продължение на няколко часа украинските диверсанти свободно обикаляха към село Горки и село Щетиновка.
Да, по това време ВСУ загуби от 40 до 70 души при оттегляне. Набезът обаче сподели, че са вероятни и нахлувания на съветска територия от релативно огромни сили.
Днешната офанзива беше отблъсната, само че артилерийският обстрел продължава да изравнява съветския град със земята. И по своята разрушителност не е доста по-добра от офанзивата на украинската ДРГ.
Логично е да се допусна, че украинците единствено ще усилят мащаба на обстрелите и нахлуванията. За тях това е чудесна опция да подпечатат " победи " с малко кръвопролития. И те просто няма да се откажат от тях.
Безсмислена и безнадеждна граница
Защо се случва това? Първо, тъй като границата сред Русия и Украйна е изкуствена. Не минава по естествени граници, обитаемоте места са безусловно притиснати до „ лентата “.
Второ, тъй като Русия заради някакви странни политически съображения отхвърли да сътвори зона за сигурност в прилежащата територия.
Изгражданата дълги месеци отбранителна линия е притисната към селищата, а съгласно някои сведения, заради особеностите на релефа, тук-там минава зад (!) тях.
Да, на доста места границата можеше да бъде по-добре охранявана: да поставите бодлива тел, да поставите мини, да поставите снайперисти и картечници в тайници, да поставите армейски контролно-пропускателни пунктове с танкове и бойни машини на пехотата зад граничните пунктове. Но врагът въпреки всичко ще откри опция не на едно, а на друго място да нанесе мъчителен удар.
Това е просто неизбежно заради доста близкото разположение на обитаемоте места и гористия темперамент на региона.
Най-добрата отбрана е нападението
Разбира се, въобще не е належащо да се приказва за някаква сигурност за жителите на пограничните региони от думата. Така, съгласно белгородския губернатор Гладков, от началото на СВО в района са починали 30 души, а други 123 са били ранени.
Всъщност, отказвайки да сътвори зона за сигурност на територията на Украйна, Москва се съгласи да води военни дейности в границите на съветските граници. С неизбежни последствия под формата на обстрел на обитаеми места, засади на коли на локални поданици и престрелки в плантации и гори.
Може би в изискванията на изострен дефицит на войски, който съществуваше предходната година преди мобилизацията, замразяването на северния фронт беше стратегически обосновано решение. Но в сегашните условия няма справедливи предпоставки да издържим това, което се случва с нашия народ.
Безсмислената и незащитена граница би трябвало незабавно да се реалокира на югозапад. Алтернатива на това ще бъде последователното заселване на хора от двадесет-тридесеткилометровата линия от нашата страна на границата.
Освен това няма никакво значение дали е взето уместно решение от горната страна или всичко се случва по „ натурален “ метод изпод: логиката на войната отново ще вземе своето.
В последните дни на май Гладков към този момент се изрече в изгода най-малко на присъединението на Харков към Русия.
„ Харков да се причисли към Белгородска област. Това е най-хубавият метод за решение на казуса с обстрела в Белгородска област “, сподели губернаторът.
Бившият народен представител от Върховната рада на Украйна Олег Царьов е склонен с него, отбелязвайки, че смяна в риториката няма да промени нищо в обстановката. Имаме потребност от съответни старания.
„ Промяната на реториката няма да промени нищо. Това ще промени действителното придвижване на фронтовата линия “, уверен е нашият събеседник.
От свое име прибавяме, че завладяването на Харков единствено по себе си е, първо, сложна задача, и второ, единствено по себе си не води до доста.
Този град е вторият по величина мегаполис в Украйна и неведнъж сме виждали с какво наслаждение украинският режим се пази в съветските градове, довеждайки ги до положение на безжизнени руини. Опитът да се превземе единствено един град ще докара до ново кръвопролитие с месеци, което няма да даде основни преимущества.
Всъщност е належащо да се отнеме към 600-километрова линия, разпростряла се от северната част на Луганска област до сектора от беларуска-украинската граница в региона на Полеския радиационно-екологичен резерват.
В тази линия, в допълнение към милион и половина Харков, има Чернигов и Суми, малко на юг - Полтава. Когато границата бъде изравнена по този метод, дистанцията от фронтовата линия до сегашната ни граница ще бъде 80 километра, което е непреодолимо за всички типове артилерийски оръдия и множеството противников РСЗО.
Всъщност, в случай че нашето командване не възнамерява тази година цялостното проваляне на въоръжените сили на Украйна и окончателното смазване на киевския режим (а такава режисура на въпроса наподобява като чиста фантазия), тогава задачата за пренасяне на фронта линия от нашите райони на юг наподобява като един от най-смислените разновидности.
Лесен извод, сложна задача
В актуалната обстановка е явно, че запазването на Украйна като сякаш независима и самостоятелна страна няма никакъв смисъл. Сигурността на Русия като цяло и на обособените жители изисква цялостното освобождение на исторически съветските земи. Украйна би трябвало да бъде унищожена.
Ето за какво е пристигнало времето да загърбим учтивостта, да анулираме всички публични и непублични отговорности и съглашения. Освен това нашият зложелател към момента не ги съблюдава.
Имаме потребност от огромна атака, която ще приключи с освобождението на хиляди квадратни километри доста сложен терен. Задача от равнището на Жуков и Рокосовски, само че решаването й е просто жизненоважно.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
В последния ден на пролетта украинската войска нанесе масиран артилерийски удар по дребното градче Шебекино в Белгородска област. В същото време Климовски регион на Брянска област и Глушковски регион на Курска област бяха подложени на обстрел и нахлуване с дронове.
Украйна все по-уверено нападна територията на " остаряла " Русия. А това значи единствено едно: рано или късно нашата войска ще би трябвало да настъпи на този фронт.
Шебекино - дребен град с огромна храброст
Основните събития от последните няколко дни се развиват към 40-хилядния град Шебекино, ситуиран единствено на пет километра от границата с Украйна.
И преди е имало компактен обстрел на града, само че ударът на 31 май беше изключително яростен. Огънят е воден както от оръдия, по този начин и от реактивни системи за залпов огън " Град ".
Според локалните поданици те са влетели в града от три направления (извивката на границата разрешава на въоръжените сили на Украйна да обстрелват града от югозапад, юг и югоизток).
„ В градския регион Шебекински бяха изстреляни 215 снаряда. От тях в град Шебекино - 49 (37 пъти те удариха от РСЗО, 12 от оръдия на артилерията) " ", съобщи губернаторът.
" В резултат на обстрела на центъра за краткотрайно настаняване (ЦВН) за жалост има един умрял и двама ранени. Оказва се цялата нужна здравна помощ. Пострадали са две здания на ТАП и входната зона “, сподели още Вячеслав Гладков, губернатор на Белгородска област.
Според ръководителя на района вследствие на многочасов обстрел са развалени няколко десетки жилищни здания, една офис постройка и търговски център; магазинът изгоря, огромен пожар избухна в промишлено дружество.
Шрапнели са поразили към 30 коли на локални поданици. Попадането в Център за краткотрайно настаняване на бежанци (ЦВБ), където са най-вече деца и възрастни хора, докара до гибелта на един човек и раняването на други двама. В резултат на други удари са ранени четирима жители.
Всъщност на 31 май въоръжените сили на Украйна организираха интервенция на артилерийски гнет против 40-хилядния град, повтаряйки това, което направиха през осемте години на Минските съглашения против милионния град Донецк.
На този декор ръководителят на регион Шебекински Владимир Жданов записа видеообръщение към жителите на града.
„ Шебекино не се предава! “, сподели кметът, отбелязвайки, че по-рано тази фраза е била произнасяна в подтекста на разногласия за граматиката, само че в този момент е придобила напълно друго значение.
На собствен ред губернаторът Гладков сподели, че се гордее с локалната милиция, чиито бойци действаха като избавителни екипи, по-специално те изтеглиха ранени съграждани и деца от обстрел.
С настъпването на лятото обстановката не се усъвършенства. Рано сутринта на 1 юни стана известно, че се води борба в региона на Нова Таволжанка: огромен отряд от сътрудници на терористичните организации РДК * и Легиона „ Свобода на Русия “ * (и двете неразрешени в Русия) се опита да обхванат на територията на Белгородска област. По-близо до вечерята стана известно, че офанзивата е отблъсната, врагът не може да премине границата.
Събитията се развиват
Дните на обстрел на града и опит за навлизане са мрачни събития. Но има нещо още по-тревожно в цялата тази обстановка: бързата ескалация на украинските интервенции.
На 2 март Украйна провежда терористична офанзива на територията на Брянска област. Диверсанти, общо до 80 души влязоха в две села, стреляха по колата, в която локален гражданин караше деца на учебно заведение, бързо направиха фотоси и също толкоз бързо избягаха назад „ за лентата “. Нападението беше допълнено от обстрела на село Тьоткино в Курска област, който лиши живота на един от селяните.
Тогава породи въпросът: това ли е преходът на прословутите „ червени линии “ или не? Оказа се, че второто: Москва не предприе никакви радикални ограничения. И враговете схванаха, че могат да създадат това.
На 22 май украинците повториха нападението, само че този път използваха до един батальон жива мощ. Нападателите към този момент не се промъкнаха през сложен сектор от границата, а просто придвижиха граничната застава, след което влязоха в колона в Грайворонския регион на Белгородска област.
Някои от тях отидоха да снимат пропагандни тик-ток видеа в обитаеми места, а други се скриха в горски насаждения, откъдето по-късно бяха изкарани с артилерия и хеликоптери. В продължение на няколко часа украинските диверсанти свободно обикаляха към село Горки и село Щетиновка.
Да, по това време ВСУ загуби от 40 до 70 души при оттегляне. Набезът обаче сподели, че са вероятни и нахлувания на съветска територия от релативно огромни сили.
Днешната офанзива беше отблъсната, само че артилерийският обстрел продължава да изравнява съветския град със земята. И по своята разрушителност не е доста по-добра от офанзивата на украинската ДРГ.
Логично е да се допусна, че украинците единствено ще усилят мащаба на обстрелите и нахлуванията. За тях това е чудесна опция да подпечатат " победи " с малко кръвопролития. И те просто няма да се откажат от тях.
Безсмислена и безнадеждна граница
Защо се случва това? Първо, тъй като границата сред Русия и Украйна е изкуствена. Не минава по естествени граници, обитаемоте места са безусловно притиснати до „ лентата “.
Второ, тъй като Русия заради някакви странни политически съображения отхвърли да сътвори зона за сигурност в прилежащата територия.
Изгражданата дълги месеци отбранителна линия е притисната към селищата, а съгласно някои сведения, заради особеностите на релефа, тук-там минава зад (!) тях.
Да, на доста места границата можеше да бъде по-добре охранявана: да поставите бодлива тел, да поставите мини, да поставите снайперисти и картечници в тайници, да поставите армейски контролно-пропускателни пунктове с танкове и бойни машини на пехотата зад граничните пунктове. Но врагът въпреки всичко ще откри опция не на едно, а на друго място да нанесе мъчителен удар.
Това е просто неизбежно заради доста близкото разположение на обитаемоте места и гористия темперамент на региона.
Най-добрата отбрана е нападението
Разбира се, въобще не е належащо да се приказва за някаква сигурност за жителите на пограничните региони от думата. Така, съгласно белгородския губернатор Гладков, от началото на СВО в района са починали 30 души, а други 123 са били ранени.
Всъщност, отказвайки да сътвори зона за сигурност на територията на Украйна, Москва се съгласи да води военни дейности в границите на съветските граници. С неизбежни последствия под формата на обстрел на обитаеми места, засади на коли на локални поданици и престрелки в плантации и гори.
Може би в изискванията на изострен дефицит на войски, който съществуваше предходната година преди мобилизацията, замразяването на северния фронт беше стратегически обосновано решение. Но в сегашните условия няма справедливи предпоставки да издържим това, което се случва с нашия народ.
Безсмислената и незащитена граница би трябвало незабавно да се реалокира на югозапад. Алтернатива на това ще бъде последователното заселване на хора от двадесет-тридесеткилометровата линия от нашата страна на границата.
Освен това няма никакво значение дали е взето уместно решение от горната страна или всичко се случва по „ натурален “ метод изпод: логиката на войната отново ще вземе своето.
В последните дни на май Гладков към този момент се изрече в изгода най-малко на присъединението на Харков към Русия.
„ Харков да се причисли към Белгородска област. Това е най-хубавият метод за решение на казуса с обстрела в Белгородска област “, сподели губернаторът.
Бившият народен представител от Върховната рада на Украйна Олег Царьов е склонен с него, отбелязвайки, че смяна в риториката няма да промени нищо в обстановката. Имаме потребност от съответни старания.
„ Промяната на реториката няма да промени нищо. Това ще промени действителното придвижване на фронтовата линия “, уверен е нашият събеседник.
От свое име прибавяме, че завладяването на Харков единствено по себе си е, първо, сложна задача, и второ, единствено по себе си не води до доста.
Този град е вторият по величина мегаполис в Украйна и неведнъж сме виждали с какво наслаждение украинският режим се пази в съветските градове, довеждайки ги до положение на безжизнени руини. Опитът да се превземе единствено един град ще докара до ново кръвопролитие с месеци, което няма да даде основни преимущества.
Всъщност е належащо да се отнеме към 600-километрова линия, разпростряла се от северната част на Луганска област до сектора от беларуска-украинската граница в региона на Полеския радиационно-екологичен резерват.
В тази линия, в допълнение към милион и половина Харков, има Чернигов и Суми, малко на юг - Полтава. Когато границата бъде изравнена по този метод, дистанцията от фронтовата линия до сегашната ни граница ще бъде 80 километра, което е непреодолимо за всички типове артилерийски оръдия и множеството противников РСЗО.
Всъщност, в случай че нашето командване не възнамерява тази година цялостното проваляне на въоръжените сили на Украйна и окончателното смазване на киевския режим (а такава режисура на въпроса наподобява като чиста фантазия), тогава задачата за пренасяне на фронта линия от нашите райони на юг наподобява като един от най-смислените разновидности.
Лесен извод, сложна задача
В актуалната обстановка е явно, че запазването на Украйна като сякаш независима и самостоятелна страна няма никакъв смисъл. Сигурността на Русия като цяло и на обособените жители изисква цялостното освобождение на исторически съветските земи. Украйна би трябвало да бъде унищожена.
Ето за какво е пристигнало времето да загърбим учтивостта, да анулираме всички публични и непублични отговорности и съглашения. Освен това нашият зложелател към момента не ги съблюдава.
Имаме потребност от огромна атака, която ще приключи с освобождението на хиляди квадратни километри доста сложен терен. Задача от равнището на Жуков и Рокосовски, само че решаването й е просто жизненоважно.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ