В последния брой (78) на списание Banker Special имате възможност

В последния брой (78) на списание Banker Special имате опция да прочетете диалога с Нейно Превъзходителство посланика на Германия в България Ирене Мария Планк. Пред основния редактор Силвия Джагарова и сътрудника Калоян Атанасов Н. Пр. Ирене Планк показва безапелационната позиция, че когато България извърши критериите за конвергенция, би трябвало да бъде позволена в еврозоната. Тук публикуваме диалога без съкращения.

Ваше Превъзходителство, за какво избрахте кариера в дипломацията?

– Всъщност не я избрах умишлено. Работех в стартъп в Берлин и бях много щастлива там, само че взех решение да потърся работа, с която придобия опит и в чужбина. Един другар ми уточни публикация на немското външно министерство, която насърчаваше млади експерти да аплайват. Реших да опитам и бях призната.

Нямах ясна визия в какво се замесвам, само че в никакъв случай не съм съжалявала за това решение. Работата в немската дипломация е най-хубавото нещо, което можеше да ми се случи – уголемява хоризонтите ми, обогатяващо е, и до известна степен приключенческо. Никога не съм се съмнявала в изгодата от това, което върша – това е социална работа в най-хубавия ѝ тип.

По време на кариерата Ви сте била на дипломатически задачи в Брюксел, Бейрут, Афганистан, Конго, Съединени американски щати, Мароко… Къде срещнахте най-големите провокации и къде беше най-вълнуващо?

– Мога ли да отговоря доста дипломатично? Зависи! Вероятно времето ми в Киншаса беше най-предизвикателно, тъй като страната беше претърпяла извънредно сложни и брутални времена и към момента имаше доста провокации за превъзмогване. Но във всички тези страни открих, че множеството неща са доста разнообразни от това, което си представяш, преди да заживееш там. Така че прекарването постоянно е извънредно обогатяващо.

Вие сте дипломат на Германия в България от началото на 2023 година. Какви са усещанията Ви от нашата страна до момента?

– Българите са чудесни хора! Имаме доверени сътрудници, с които посолството работи. Но и отвън работната среда – „ тайно “, се срещам с хора от всички прослойки на обществото ви. България има доста образовани хора и е измежду водачите в разнообразни спортове – доста интернационалните титли бяха извоювани от изключителни български спортисти! Имате висок % авторитетни дами на лидерски позиции.

Особено впечатлена съм от ентусиазма на младото потомство. Тук има способени хора с огромен капацитет. Харесва ми да поддържам връзка с тези „ светли мозъци “, които са стимулирани и отдадени на страната си, с впечатляващи езикови умения, в това число по немски.

Възхищавам се на благосъстоянието на природата ви, на биоразнообразието, богатата ви история и просвета, неповторимата музика, минералните извори, вкусната кухня, изисканото вино и българското гостолюбие.

В туризма, стопански и геостратегически, Черноморският район става все по-голям. България е наш главен политически сътрудник в Балканския район. Вътрешнополитическата обстановка тук бе предизвикателна, само че съм удоволетворена, че страната ви към този момент има постоянно държавно управление. Сега ще могат да се вършат структурни промени, да се вземат решение по-глобални въпроси, да се възнамеряват дълготрайни планове, да се извършват съглашения – като Плана за възобновяване и резистентност. Повишената непоклатимост ще помогне и на бизнеса, и на администрацията. Посолството ни е готово да работи с сътрудници от всички области.

Добра вест е и цялостното участие на България в Шенген, с преимуществата, които то носи на жителите и за стопанската система. Така че, имам положителни и оптимистични усещания. Много неща тук вървят напред и съм щастлива да бъда на толкоз динамично място.

Българите и германците близки ли са като менталитет и мироглед?

– Клишетата и националните стандарти са ни добре известни, в някои връзки те са правилни, а в други – остарели. И България и Германия имат богати на просвета и многообразие общества, интегрални елементи от Европа сме. Отчасти споделяме и сходни прекарвания от комунизма. Двете страни сме членки на Европейски Съюз и НАТО и тези съюзи съставляват полезности, към които се придържаме и сме подготвени да пазиме. Германия и България го потвърждават с поддръжката си за Украйна – освен политическа и военна, само че и за интеграцията на бежанците.

България е съществена част от европейската общественост, а това ни сближи и като мислене. България има място в Европейски Съюз и глас, който страната може и би трябвало да употребява решително. „ Mitgestalten “ е немска дума, която е мъчно да се преведе, нещо като „ да допринасяш за напредъка “. Тоест, да бъдеш „ забележим “, градивен, да задаваш тематики и хрумвания, да внасяш своя принос.

Вашето място е на нашата обща маса, в нашата обща „ къща “ – където сме се договорили да се придържаме към избрани стандарти. Различията в културата, историята и традициите, в действителност са красиви активи, поради които континента ни е обаятелен и завладяващ.

България и Германия обичайно имат близки политически и стопански връзки. Как се развиват те в този момент? В кои области сте удовлетворени от постигнатите резултати и къде нещата би трябвало да се подобрят?

– През 2022 година комерсиалният размер сред нашите страни доближи рекордните 12 милиарда евро, което е съвсем двойно повече по отношение на втория ви максимален търговски сътрудник. Но да бъдем почтени: Германия и Европейски Съюз претърпяват стопански сложни времена. Има единствено един метод да го преодолеем – с по-силна европейска интеграция.

Какво значи това на процедура? Когато България извърши критериите за конвергенция, би трябвало да бъде позволена в Еврозоната. За да реализираме по-дълбока интеграция, имаме потребност и от Съюза на финансовите пазари. Същото важи и за комерсиалното съглашение ЕС-Меркосур. Ако повече немски коли се изнасят за Латинска Америка, то и автомобилни съставни елементи, създадени в България, ще бъдат изнасяни.

Хиляди български студенти следват висше обучение в немски университети, стипендии и обменни стратегии също ускоряват университетските връзки. Имаме стратегия за двустранни дипломи сред Техническия университет в София и влиятелни немски университети.

Германските културни и просветителни сътрудници в България, като Гьоте-институт, DAAD (Германската работа за научен обмен) и „ Централната организация за немските учебни заведения в чужбина “ способстват за околните ни връзки на университетско и гимназиално равнище. Немският е един от най-широко изучаваните непознати езици в България, има многочислени немскоезични учебни заведения и културни институции, популяризиращи немската просвета.

Германски компании влагат ли в България и в кои стопански области?

– Най-голямата частна компания в страната – Aurubis – е немска. Както и три от десетте най-големи работодатели тук. Миналата година Aurubis стартира огромна инвестиция от 400 млн. евро в България, с цел да усили потенциала, да усъвършенства устойчивостта и да разшири производството си в Пирдоп. Тази инвестиция показва две неща. Първо, конкурентоспособността и Зелената договорка са две страни на една и съща монета. Второто е, че немският бизнес има задоволително финансови запаси, с цел да влага в планове за бъдещето.

Българският ИТ бранш също притегля вложения с колоси като SAP, които отвориха новата си централа в София, или Bosch, Mercedes-Benz, Flix, Schwarz Gruppe, които реалокират част от своята ИТ инфраструктура в България. Развиваме и научно съдействие в области като полярните проучвания, археологията и AI.

Но има и неосъществен капацитет. Германските компании за възобновима сила – изключително в региона на вятърната сила – са подготвени да влагат в България, само че им липсват нужните позволения и регулаторната рамка. Потенциални вложители ми задават и сложни въпросиза върховенството на закона в България. Реформата на правната система би помогнала за стимулирането на спомагателни вложения.

Кои са двустранните планове или събития, върху които работите сега?

– През септември 2024 година България и Германия подписаха взаимна декларация за съдействие в региона на енергетиката и климатичните дейности. С нея желаеме да задълбочим връзките си във водородните и възобновими енергийни планове, в зеления преход, улавянето, потреблението и съхранението на въглерод, както и енергийната сигурност.

Вече организирахме три събития за зеления преход във въглищните райони – Стара Загора, Перник и Кюстендил, обсъждайки опциите за бъдещо развиване. България закупи немска система за противовъздушна защита с алтернатива за спомагателни доставки. Посетих интернационалното ревю „ Хемус “ в Пловдив и добих визия за опциите на българския защитителен бранш. Планираме да задълбочим съдействието в областта на защитата.

Фокусираме се и върху взаимни планове за битка против антисемитизма и дезинформацията. Медийната просветеност би трябвало непрекъснато да се усъвършенства, защото тя е значима за качествената осведоменост на жителите.

Ценим позитивната връзка в една модерна осведомителна среда, която е разделяща и следва пазарната логичност, че неприятните вести се продават по-добре. „ Актът за цифровите услуги “ (DSA) може да бъде от огромна изгода в битката против омразата и дезинформацията в онлайн пространството.

Това, което е нелегално в действителния живот, не би трябвало да бъде разрешено и онлайн. DSA ще принуди огромните платформи да поемат отговорност.

Горди сме от околните си връзки с 91-ва немска езикова гимназия „ Проф. Константин Гълъбов “, която тази година чества празник, от Немското учебно заведение (Deutsche Schule) в София и над 30 езикови гимназии в цялата страна, където немският език е със специфичен.

Специален план е фестивалът на немскоезичния спектакъл, който пожъна голям триумф, откакто го възстановихме след Коронавирус. Целим да продължим и различен план, стартират предходната есен – лятното учебно заведение за студенти от България, Германия, Франция и Северна Македония, с фокус върху историята, идентичността ни, процеса на разширение на Европейски Съюз и съдействието.

Очакваме с неспокойствие и първите визити на най-високо политическо равнище, било тук или в Берлин. С постоянното българско държавно управление – и бъдещото ново немско – се надяваме да обновим контактите сред нашите държавни глави, държавни управления и сред парламентите ни!

Какво не знаят българите за Германия и за „ непознатите “ й туристически дестинации?

– Над 440 000 българи живеят и работят в Германия, в разнообразни сфери на нашето общество. Много от тях са толкоз добре интегрирани, че наподобяват повече германци от доста германци, високо образовани и успешниспециалисти. Връзките им с България са мощни, тъй че надали остават доста секрети при толкоз огромна диаспора! Даже узнавам нови неща за личната си страна от българи, които се завръщат и споделят прекарванията си.

Относно „ непознатите “ дестинации в Германия, мога да ви препоръчам Бремен. От 28 май до 1 юни „ ханзейският град “ чества международните си наследства, които са Градската община и статуята на „ Роланд “. Там можете да видите и „ Градските музиканти на Бремен “, и да завършите визитата си с чаша алено вино Rotspoon в Bremer Ratskeller.

Много чужденци не знаят, само че германците имат възприятие за комизъм. Трудно е да се забележи на пръв взор, само че в действителност можем да бъдем доста занимателни. Само от време на време и когато е подходящо.

Имате ли модел или образец за подражателство в дипломацията?

– Франс Тимерманс е посланик и политик, посочил, че можеш да бъдеш етичен и да постигаш резултати. Емили Хабер е съвършеното комбиниране на извънреден разсъдък, познания, аналитични качества, почтеност и политическа успеваемост. Тоно Айтел е визионер, грижлив, физически и морално самоуверен.

Занимавате ли се с някакъв спорт или занимания?

– Обичам да карам колело, да чета книги и да оплитам чорапи. Любимото ми място за отмора е там, където е фамилията ми.

Какво желаете да постигнете до края на мандата си в София?

– Решена съм да продължа да играя роля в усилването на германо-българско-европейските връзки. Ще използваме инструментите, с които разполагаме, с цел да се борим против злонамерени непознати офанзиви и да пазиме нашите общества посредством съдействие в отбранителния бранш, осведомителното пространство, посредством послания за европейска убеденост, мощ и оптимизъм.

Искам да строим, вместо да разрушаваме, да разширяваме икономическото си съдействие и вероятностите пред идващото потомство. Да покажем положителното, все пак неприятно, със срещи и взаимни планове сред българи, германци, европейци…