В последните трийсетина години Веселин Маринов е неизменно на върха

В последните трийсетина години Веселин Маринов е непроменяемо на върха – всеки негов рецитал е събитие, а песните му се знаят и от млади, и от остарели. Как освен това състояние да не го каним постоянно за изявленията? 

Формалният мотив да се срещнем отново с именития реализатор е грандиозното му лятно турне, само че го разпитахме и за куп други неща – даже и за живота му отвън сцената. А диалога започнахме с въпроси по тъжна тематика – неотдавнашното му осиротяване. Най-романтичният естраден артист загуби майка си Йорданка в средата на май и още е сломен от болежка.

 

- Г-н Маринов, наскоро загубихте майка си Йорданка. Съболезнования. Как реагирахте, когато ви оповестиха, че е умряла?

- Много плаках. Първата страст, стресът от загубата на непосредствен, обичан човек минава след месец, само че продължаваш да живееш с голямото страдалчество. Болката е предизвикана от случки, мемоари, песни, хора, даже от една дума... Всеки е претърпял разлъка със безценен на сърцето му човек. Въпреки че е доста тежко, би трябвало да намираме сили в себе си, да съумяваме да вървим напред. Животът е за живите. Продължаваш да живееш, само че тъгата ще остане в душата ти до гроб. Нямаш избор, приемаш случилото се. Това е естественият кръговрат на живота. Правилно е всеки да си потегля от този свят по реда си. Боли доста, само че би трябвало да се продължи напред.

- Имаше ли вид да изпаднете в тежка меланхолия след гибелта на майка ви, към която бяхте мощно завързан?

- Търся и намирам разтуха в това, че загубата на майка ми би трябвало да бъде претърпяна като нещо естествено в живота. Колкото и да ни се желае, в даден миг близки, а и врагове си отиват от този свят. Свиквам със гибелта на доста непосредствен човек, който си е отишъл по реда, който е поживял задоволително, пробвам се да устоя на страшната болежка и да продължа напред. Гледам да трансформира болката в търпимост, която ще съпътства целия ми живот. Трудно е в действителност, само че би трябвало да се оправя.

- Загубата на майка ви ли е най-трудният ви персонален миг до момента?

- Загубих и баща, както и духовните си татковци Евтим Евтимов и Тончо Русев. Мъката и тъгата са едни от най-силните усеща и чувства в човешката природа. Те са и най-истинските. Радостта можеш малко да я смачкаш, да не я усетиш. Мъката идва внезапно, стоварва се върху теб ненадейно при кончината на обичани хора. Последната голяма и разтърсваща за мен загуба беше гибелта на майка ми. Мислех си, че болката ми няма да е чак толкоз огромна, като следвах логиката на живота и обстоятелството, че съумях да се преборя с доста от заболяванията й и че направих по този начин майка да доживее 91 години. Смятах, че ще ми бъде по-лесно и от това, че по-младият изпраща по-възрастния, а не противоположното, както от време на време се случва. Уви, когато си отиде майка ми от този свят, разбрах че към този момент няма човек, за който аз да съм дете. Осъзнах с цялостна мощ, за какво когато викаме от болежка, споделяме: „ Ох, майко! ”, и за какво толкоз доста песни са написани за майката. Когато стоя пред гроба на моята майка, знам, че няма по-свята персона за мен от нея. Не мога да я прежаля, постоянно ще ми липсва.

- Как протече последната ви среща с майка ви?

- Майка към този момент беше доста зле. На последната ни среща ми сподели: „ Ти ли си моето момче? ”. Беше на 91 години и последният месец от живота й не беше по никакъв начин лек.

- Все още ли ви е боязън да отидете в родната си къща в Полски Тръмбеш?

- Да, опасявам се от спомените си за прелестното ми детство и родителите ми. Не вървя в къщата. На погребението на майка ми брат ми предложи да минем с целия кордон от хора и коли, както и с ковчега, около родния ни дом, а и да спрем за 5 минути пред къщата. Тогава се престраших. Останах към десетина минути до оградата, само че не влязох вътре, тъй като нямаше да мога да устоя. Много страдах, болката ми беше голяма.

- След гибелта на майка ви отменихте концерт от лятното си турне. В момента по какъв начин вървят срещите ви с публиката?

- В момента тече лятното турне, на което имам да изнеса 40 концерта. От 19 юли до 6 август е много натоварен и тежък интервал за мен и техниците. Летните театри са бетонни и е доста мъчно за техническия личен състав - приготвят сцената в най-горещото време на деня. От друга страна това са и най-сладките срещи с публиката. Хората са на отмора и вечер на концерта се зареждам от двучасовата страст и реакциите на феновете. Надявам се лятното турне да премине без проблеми. Моля се да няма проливни дъждове при концертите ми в летните театри, които постоянно са цялостни. Притеснявам се също по този начин за концерта в Бургас. Датата му съответствува с присъединяване на Лени Кравиц в града. Дори и часът за концертите ни е еднакъв. При Лени ще са повече от 20 000 души на плажа, а аз ще съм в Летния спектакъл. Каквото стане. Надявам се да се получи хубаво.