Само в ШОУ! Михаела Маринова: Спасих живота на Павел след престой в ледена вода
В последните три години (след присъединяване си в „ X Factor” и успеха в „ Като две капки вода”) Михаела Маринова е съвсем непрекъснато под светлините на прожекторите. И както е видно за всички – триумфите доста й отиват, без да лишават нито колорит от непринуденото лъчение, което другояче към този момент съвсем 20-годишното момиче има. И без да я разглезват, тъй като проличава, че тя се старае от ден на ден и повече на сцената, въпреки към този момент да е затвърдила силата на невероятния си вокален гений. Само пред националното издание „ ШОУ” Михаела Маринова за първи път разкрива какво се случва в персоналния й свят, по какъв начин се развива и в професионалния.
- Мише, разбрах, че се е наложило да се хвърлиш в студените води на язовир Огняново по време на фотосите към клипа на новата си ария „ Листата падат” дружно с Павел и Венци Венц. Как си със здравето в този момент?
- Факт беше, да. Затова и се бяхме оборудвали с доста печки, дебели одеяла, термоси с чайове… А за всеки случай аз си носех и медикаменти, ако на някой му призлее или му се наложи да ги употребява. И най-после на фотосите Павел в действителност го втресе, а аз незабавно реагирах с медикаментите. Предотвратих разболяването му, спасих му живота (усмихва се). Наистина това бяха най-екстремните фотоси, които сме имали до момента. Бяхме потопени до кръста в супер студена вода и нищо, че имахме неопрени – те пропускаха, не съумяха да ни предпазят. А се наложи да останем във водата цели 30-40 минути, в един миг просто усещаш по какъв начин ти изтръпват всички крака. Нямах самообладание да изляза, обаче в това време камерата е ориентирана към теб и те снима, и би трябвало да продължиш да бъдеш във кино лентата, да го изиграеш до край, без да ти проличи по никакъв метод, че се мъчиш.
Снимка: Вирджиния Рекърдс/Коко Кръстев
- Докато участваше в „ Като две капки вода” също ти се постановяваше да реализираш много сложни облици. Ако би трябвало да направиш паралел в степента на трудност, кое ще изведеш?
- Може би си права, да. Там също беше доста мъчно и това са моменти, които аз в никакъв случай няма да не помни сигурно, както и „ X Factor”. Споменът за тях и обстоятелството, че си минал сполучливо, ти оказва помощ да се движиш по-лесно напред. И в един миг стартира да се образува една рутина, ти си се мобилизирал оптимално и преодоляваш всяко последващо затруднение с повече лекост. Факт обаче, че напъните не са по никакъв начин малко. И виж, за този клип не съм полагала никакви предварителни старания – не съм стояла в ледено студена вода 40 минути, само че стиснах зъби на момента в името на музиката. Опитах се да бъда мъжко момиче, в каквото татко ми постоянно се е стремял да ме трансформира. Да не бъда от тези лигли, които непрестанно хленчат.
- Имаш мощна и здрава връзка с родителите си. Тези препоръки са твоята летва за компликациите в живота, нали по този начин?
- Абсолютно си права, да. Може би през живота ми до момента, когато ми се е налагало да минавам през сложни обстановки, незабавно в главата ми стартират да изникват думите на родителите ми. Като съм била по-малка, те са ме съветвали за съответни неща и аз съм ги слушала. Идва обаче един миг, в който преминаваш самичък през дадена обстановка, изпатил си по някакъв метод и започваш да си вадиш и самичък изводите. Вече можеш и самичък да си дадеш съвет, да си бъдеш потребен. Тогава гледната точка на майка и татко ми може да е една, а моята – напълно друга. Най-ценното е, в случай че можеш да извадиш най-важното от всички отзиви за себе си, с цел да съставиш своето решение.
- Беше ли готова чисто душевен за цялата тежест на славата, която те връхлетя и продължава и досега?
- Със сигурност доста неща се трансформираха, само че и всичко, което ми се случи, никога не съумя да ме преобърне на 180 градуса като човек. Малко или доста, когато човек си мечтае за нещо, той вътрешно, без да знае, е сякаш леко квалифициран. И когато то се случи, го приемаш с най-големите си и необятни прегръдки. Това е фантазията ти! Имаш възприятието, че по тази причина си се родил. Това е задачата в живота ти. Хващаш се на хорото и започваш да го играеш и някак си нещата ти се случват едно след друго, без доста да ги отчиташ. Когато правиш нещо с готовност, го правиш и с лекост и не усещаш по кое време е минало времето. После внезапно се обръщаш обратно и виждаш какъв брой неща са ти са се случили. Например, ето, като се върна и погледна преди тези последни три години, в който кариерата ми се завъртя във възходяща посока стремително, виждам едно напълно, напълно нормално момиче. Не, че в този момент не съм такава, само че в този момент чувствам развиването си. Тогава беше учебното заведение, уроците, естествените деца. И в един миг се постанова да започнеш да държиш едно държание, да внимаваш, тъй като това са моментите, в които се изграждаш и като персона в обществото. Вече има хора, които желаят да ти подражават, слушат те доста деликатно както казваш – даже и огромни, зрели хора. Супер щастлива съм, че съумявам да събера даже и подобен вид публика, които да ме харесват.
- Като Любо Киров, да вземем за пример, който си издигнала като самобитна музикална летва в съзнанието си, нали?
- Да, несъмнено (усмихва се). Той е най-любимият ми български реализатор и ненапразно му се удивлявам толкоз. Нещата, които прави, по никакъв начин не са лесни, а и това да се задържиш толкоз време на сцената, и всички хора да те обичат толкоз доста, това е нещо грубо, за което си мечтае всеки един музикант.
- Докато пораства в кариерата си, човек постоянно пораства и в осъзнаването си за същинските лица на доста от заобикалящите го хора. Популярността не пропуща и теб – и ти се сблъскваш с неизбежното отчаяние от съученици, от приятели…
- Факт, да. Не съм го очаквала и ми е било мъчно, до момента в който приема обстоятелството, че хората могат да се нервират от нечий триумфи. Ако бях аз, бих се зарадвала, изключително, в случай че е някоя моя доста добра другарка. Безкрайно доста ще се веселя за нея и за това, че фантазията й се сбъдва. Около мен няма човек, който да не знае, че това, което ми се случва в този момент, е фантазията, която аз съм желала един ден да ми се сбъдне. Даже предходната година по това време някъде си направихме среща на остарелия ми клас – от 1-ви до 7-ми клас. И успяхме да се съберем безусловно всички 30 индивида, които бяхме. Те бяха супер шокирани, че аз съм пристигнала, тъй като са очаквали противоположното. Започнахме да си приказваме и те видяха, че аз съм същото Мише, което постоянно съм била. Те бяха в потрес, не можеха да повярват, че не съм се трансформирала, надула или взела на съществено. Това единствено ми сподели, че хората по принцип са доста заблудени и позволяват да разсъждават обикновено за някои неща. Това малко ме натъжи, в случай че би трябвало да бъда почтена. Защото незабавно им споделих: „ Хора, стига бе, сякаш не се познаваме?! Колко сме се смели, какъв брой хубави моменти имаме дружно!” И би трябвало, в случай че ме познават добре, да знаят, че аз не съм от тези хора, които биха се трансформирали.
- А какъв брой трансформира развиването и темпа на кариерата – качеството и времето за персонален живот? Ти неотдавна претърпя разлъка с приятеля си, за която до момента не си говорила…
- Така е, да. Малко по-трудно става от позиция на това, че започваш да се чудиш дали този човек желае да е с теб, тъй като ти си Михаела Маринова или той просто харесва нейната душа, да вземем за пример. Подборът става по-труден. Не се втурваш незабавно, както преди, а като че ли започваш да поставяш всичко под някакъв изпитателен период. И тестваш непрестанно, до момента в който не видиш най-доказалия се, който да ти завоюва и сърцето. Честно казано, станах много по-предпазлива по тематиката за намирането на сътрудник в живота си. Даже в този момент, откогато се разделихме с Иво, имах един интервал, в който доста акцентирах на себе си. И се оказа, че по този начин съумях да открия доста нови другари, които безусловно трансформираха живота ми. Наистина се дадох сметка, че нищо не е инцидентно и всичко се случва с причина. И всеки един човек в живота, способства с нещо хубаво или пък неприятно за теб, и даже и да си отиде, животът ти дори може да стане и още по-хубав.
- Абсолютно допустимо е, да. Но пък и индивидът, с който беше до момента, също е музикант и би трябвало да прави разлика сред изпълнителя и индивида в теб?!
- Права си, да… Но по-важното е, че и двамата продължихме да си живеем животите по този начин, както желаеме. Останахме в положителни връзки, тъй като въпреки всичко сме и сътрудници, в един лейбъл сме, засичаме се непрекъснато, имаме и обща ария. Всичко продължава да е такова, каквото би трябвало. Не съм от хората, които ще зачеркнат или намразят някого. След като този човек е бил в моя живот, не мога на идващия ден просто да го подмина с репликата „ кой беше този?!” Няма по какъв начин да стане.
- Споделяла си ми, че имаш обичан филм – „ Вината в нашите звезди”. Защо тъкмо той?
- Това е доста тежък и прочувствен филм. Всеки, който го е гледал, 100% е ревал, а най-малко съм си изплаквала душата. Посланието му е да цениш последната секунда в живота си. Буквално осъзнаваш какъв брой безценен може да бъде един човек за теб и по какъв начин би трябвало да го оцениш през цялото време нататък. Много постоянно хората, чак когато изгубят нещо, стартират да го правят оценка. Важното е да се научиш да се наслаждаваш на живота. Това не е единствено обичаният човек, а момента, в който избираш да го живееш по този начин, както единствено ти би желал.
- Какво следва за теб в този момент?
- Предстоят ми доста хубави неща в креативен проект. Планирам значителен план, до който всеки ще може да се допре. Съвсем скоро ще се случи, както и още няколко други плана. И уповавам се в околните месеци да осъществя и албум. Планувала съм множеството неща да станат факт до лятото.
Интервю на Анелия ПОПОВА
ЧЕТЕТЕ ТАЗИ И ОЩЕ ГОРЕЩИ НОВИНИ В НАЙ-НОВИЯ БРОЙ НА ВЕСТНИК " ШОУ ", КОЙТО ВЕЧЕ Е НА ПАЗАРА!
- Мише, разбрах, че се е наложило да се хвърлиш в студените води на язовир Огняново по време на фотосите към клипа на новата си ария „ Листата падат” дружно с Павел и Венци Венц. Как си със здравето в този момент?
- Факт беше, да. Затова и се бяхме оборудвали с доста печки, дебели одеяла, термоси с чайове… А за всеки случай аз си носех и медикаменти, ако на някой му призлее или му се наложи да ги употребява. И най-после на фотосите Павел в действителност го втресе, а аз незабавно реагирах с медикаментите. Предотвратих разболяването му, спасих му живота (усмихва се). Наистина това бяха най-екстремните фотоси, които сме имали до момента. Бяхме потопени до кръста в супер студена вода и нищо, че имахме неопрени – те пропускаха, не съумяха да ни предпазят. А се наложи да останем във водата цели 30-40 минути, в един миг просто усещаш по какъв начин ти изтръпват всички крака. Нямах самообладание да изляза, обаче в това време камерата е ориентирана към теб и те снима, и би трябвало да продължиш да бъдеш във кино лентата, да го изиграеш до край, без да ти проличи по никакъв метод, че се мъчиш.
Снимка: Вирджиния Рекърдс/Коко Кръстев
- Докато участваше в „ Като две капки вода” също ти се постановяваше да реализираш много сложни облици. Ако би трябвало да направиш паралел в степента на трудност, кое ще изведеш?
- Може би си права, да. Там също беше доста мъчно и това са моменти, които аз в никакъв случай няма да не помни сигурно, както и „ X Factor”. Споменът за тях и обстоятелството, че си минал сполучливо, ти оказва помощ да се движиш по-лесно напред. И в един миг стартира да се образува една рутина, ти си се мобилизирал оптимално и преодоляваш всяко последващо затруднение с повече лекост. Факт обаче, че напъните не са по никакъв начин малко. И виж, за този клип не съм полагала никакви предварителни старания – не съм стояла в ледено студена вода 40 минути, само че стиснах зъби на момента в името на музиката. Опитах се да бъда мъжко момиче, в каквото татко ми постоянно се е стремял да ме трансформира. Да не бъда от тези лигли, които непрестанно хленчат.
- Имаш мощна и здрава връзка с родителите си. Тези препоръки са твоята летва за компликациите в живота, нали по този начин?
- Абсолютно си права, да. Може би през живота ми до момента, когато ми се е налагало да минавам през сложни обстановки, незабавно в главата ми стартират да изникват думите на родителите ми. Като съм била по-малка, те са ме съветвали за съответни неща и аз съм ги слушала. Идва обаче един миг, в който преминаваш самичък през дадена обстановка, изпатил си по някакъв метод и започваш да си вадиш и самичък изводите. Вече можеш и самичък да си дадеш съвет, да си бъдеш потребен. Тогава гледната точка на майка и татко ми може да е една, а моята – напълно друга. Най-ценното е, в случай че можеш да извадиш най-важното от всички отзиви за себе си, с цел да съставиш своето решение.
- Беше ли готова чисто душевен за цялата тежест на славата, която те връхлетя и продължава и досега?
- Със сигурност доста неща се трансформираха, само че и всичко, което ми се случи, никога не съумя да ме преобърне на 180 градуса като човек. Малко или доста, когато човек си мечтае за нещо, той вътрешно, без да знае, е сякаш леко квалифициран. И когато то се случи, го приемаш с най-големите си и необятни прегръдки. Това е фантазията ти! Имаш възприятието, че по тази причина си се родил. Това е задачата в живота ти. Хващаш се на хорото и започваш да го играеш и някак си нещата ти се случват едно след друго, без доста да ги отчиташ. Когато правиш нещо с готовност, го правиш и с лекост и не усещаш по кое време е минало времето. После внезапно се обръщаш обратно и виждаш какъв брой неща са ти са се случили. Например, ето, като се върна и погледна преди тези последни три години, в който кариерата ми се завъртя във възходяща посока стремително, виждам едно напълно, напълно нормално момиче. Не, че в този момент не съм такава, само че в този момент чувствам развиването си. Тогава беше учебното заведение, уроците, естествените деца. И в един миг се постанова да започнеш да държиш едно държание, да внимаваш, тъй като това са моментите, в които се изграждаш и като персона в обществото. Вече има хора, които желаят да ти подражават, слушат те доста деликатно както казваш – даже и огромни, зрели хора. Супер щастлива съм, че съумявам да събера даже и подобен вид публика, които да ме харесват.
- Като Любо Киров, да вземем за пример, който си издигнала като самобитна музикална летва в съзнанието си, нали?
- Да, несъмнено (усмихва се). Той е най-любимият ми български реализатор и ненапразно му се удивлявам толкоз. Нещата, които прави, по никакъв начин не са лесни, а и това да се задържиш толкоз време на сцената, и всички хора да те обичат толкоз доста, това е нещо грубо, за което си мечтае всеки един музикант.
- Докато пораства в кариерата си, човек постоянно пораства и в осъзнаването си за същинските лица на доста от заобикалящите го хора. Популярността не пропуща и теб – и ти се сблъскваш с неизбежното отчаяние от съученици, от приятели…
- Факт, да. Не съм го очаквала и ми е било мъчно, до момента в който приема обстоятелството, че хората могат да се нервират от нечий триумфи. Ако бях аз, бих се зарадвала, изключително, в случай че е някоя моя доста добра другарка. Безкрайно доста ще се веселя за нея и за това, че фантазията й се сбъдва. Около мен няма човек, който да не знае, че това, което ми се случва в този момент, е фантазията, която аз съм желала един ден да ми се сбъдне. Даже предходната година по това време някъде си направихме среща на остарелия ми клас – от 1-ви до 7-ми клас. И успяхме да се съберем безусловно всички 30 индивида, които бяхме. Те бяха супер шокирани, че аз съм пристигнала, тъй като са очаквали противоположното. Започнахме да си приказваме и те видяха, че аз съм същото Мише, което постоянно съм била. Те бяха в потрес, не можеха да повярват, че не съм се трансформирала, надула или взела на съществено. Това единствено ми сподели, че хората по принцип са доста заблудени и позволяват да разсъждават обикновено за някои неща. Това малко ме натъжи, в случай че би трябвало да бъда почтена. Защото незабавно им споделих: „ Хора, стига бе, сякаш не се познаваме?! Колко сме се смели, какъв брой хубави моменти имаме дружно!” И би трябвало, в случай че ме познават добре, да знаят, че аз не съм от тези хора, които биха се трансформирали.
- А какъв брой трансформира развиването и темпа на кариерата – качеството и времето за персонален живот? Ти неотдавна претърпя разлъка с приятеля си, за която до момента не си говорила…
- Така е, да. Малко по-трудно става от позиция на това, че започваш да се чудиш дали този човек желае да е с теб, тъй като ти си Михаела Маринова или той просто харесва нейната душа, да вземем за пример. Подборът става по-труден. Не се втурваш незабавно, както преди, а като че ли започваш да поставяш всичко под някакъв изпитателен период. И тестваш непрестанно, до момента в който не видиш най-доказалия се, който да ти завоюва и сърцето. Честно казано, станах много по-предпазлива по тематиката за намирането на сътрудник в живота си. Даже в този момент, откогато се разделихме с Иво, имах един интервал, в който доста акцентирах на себе си. И се оказа, че по този начин съумях да открия доста нови другари, които безусловно трансформираха живота ми. Наистина се дадох сметка, че нищо не е инцидентно и всичко се случва с причина. И всеки един човек в живота, способства с нещо хубаво или пък неприятно за теб, и даже и да си отиде, животът ти дори може да стане и още по-хубав.
- Абсолютно допустимо е, да. Но пък и индивидът, с който беше до момента, също е музикант и би трябвало да прави разлика сред изпълнителя и индивида в теб?!
- Права си, да… Но по-важното е, че и двамата продължихме да си живеем животите по този начин, както желаеме. Останахме в положителни връзки, тъй като въпреки всичко сме и сътрудници, в един лейбъл сме, засичаме се непрекъснато, имаме и обща ария. Всичко продължава да е такова, каквото би трябвало. Не съм от хората, които ще зачеркнат или намразят някого. След като този човек е бил в моя живот, не мога на идващия ден просто да го подмина с репликата „ кой беше този?!” Няма по какъв начин да стане.
- Споделяла си ми, че имаш обичан филм – „ Вината в нашите звезди”. Защо тъкмо той?
- Това е доста тежък и прочувствен филм. Всеки, който го е гледал, 100% е ревал, а най-малко съм си изплаквала душата. Посланието му е да цениш последната секунда в живота си. Буквално осъзнаваш какъв брой безценен може да бъде един човек за теб и по какъв начин би трябвало да го оцениш през цялото време нататък. Много постоянно хората, чак когато изгубят нещо, стартират да го правят оценка. Важното е да се научиш да се наслаждаваш на живота. Това не е единствено обичаният човек, а момента, в който избираш да го живееш по този начин, както единствено ти би желал.
- Какво следва за теб в този момент?
- Предстоят ми доста хубави неща в креативен проект. Планирам значителен план, до който всеки ще може да се допре. Съвсем скоро ще се случи, както и още няколко други плана. И уповавам се в околните месеци да осъществя и албум. Планувала съм множеството неща да станат факт до лятото.
Интервю на Анелия ПОПОВА
ЧЕТЕТЕ ТАЗИ И ОЩЕ ГОРЕЩИ НОВИНИ В НАЙ-НОВИЯ БРОЙ НА ВЕСТНИК " ШОУ ", КОЙТО ВЕЧЕ Е НА ПАЗАРА!
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ