Красимир Вълчев: Внушенията срещу предмета „Религия“ са безпочвени и подвеждащи
В последните седмици към новия предмет „ Добродетели и религии “ се натрупаха редица внушения, които заслужават отговор. Ще бъде ли религията наложителна? Ще влезе ли Църквата в учебното заведение? Ще натоварим ли учениците в допълнение и ще ги разделим ли? Ще се опълчи ли религиозното обучение на научния метод? Има ли въобще изгода от този предмет? Време е да изясним обстоятелствата и да сложим завършек на операциите. Това написа във Facebook министърът на образованието Красимир Вълчев.
Ето цялата обява на министър Вълчев:
Някои въпроси и внушения по тематиката за новия предмет " Добродетели и религии ”, на които се усещам задължен да отговоря още веднъж:
1. " Религия ще се учи наложително ” . Не, няма. В системата на образованието от много време съществува един термин - “задължителноизбираем час ”. Звучащ еклектично, това значи, че часът е част от наложителния образователен проект, само че в границите на него има избор. Ние предлагаме наложителен час по образование в положително и образуване на полезности. Защото имаме вяра, че едно от най-важните неща, които би трябвало да създадем като просветителна система и страна, е да усилим възпитателната функционалност на българското учебно заведение. Религия в конфесионалния ѝ тип няма да се учи наложително. Тя ще бъде опция, както до момента. С тази разлика обаче, че този избор ще се даде на всяко дете, тъй като до момента вяра се учи като избираем предмет единствено в обособени учебни заведения, а болшинството възпитаници нямат достъп до тази опция. Програмата по вяра ще бъде един от двата различни пътя за образуване на добродетели и нравствена просвета. Другият ще е стратегия с фокус върху етичните и гражданските компетентности, без конфесионална вяра. МОН към този момент разгласява визията си за такава стратегия и всеки може да се запознае с нея. Публикуваният текст е единствено основа за разискване и занапред ще се доработва, трансформира, надгражда. Самата стратегия ще се изготвя идните месеци.
2. “Църквата влиза в учебното заведение ”. Това също не е правилно. Часовете по “Добродетели и религии ” ще се водят само от учители с университетска подготовка, а не от свещенослужещи или представители на религиозни институции. Дори в стратегиите, които съдържат детайли на религиозно обучение, преподаването ще остане в ръцете на педагози.
3. “Новият предмет ще докара до спомагателна натовареност ”. Не, няма. Ще бъде в границите на общия брой наложителни и избираеми часове (раздел А и раздел Б на образователния план).
4. “Децата ще се разделят ”. Да, в образованието децата се разделят, само че единствено съгласно ползите, качествата и постигнатите резултатите. За да може да се поддържа персонализираното развиване на всяко дете. В случая, с цел да се обезпечи избор. Религията в учебно заведение няма да възпитава просвета на разделяне. Напротив, ще прави децата по-добри и по-толерантни. Алтернативните стратегии ще бъдат подчинени на една цел - личностното и ценностното образуване. В образователните стратегии ще бъдат включени единствено универсалните човешки полезности и добродетели - тези, които ни сплотяват.
5. “Няма нито едно научно доказателство, че религията прави децата по-добри ”. Има, десетки. Може да се направи обзор в научните бази данни. В първите три коментара може да се види лист с част от изявленията по тематиката. Още по-лесно е да попитаме изкуствения разсъдък или да създадем изчерпателен обзор в интернет. Изводите са, че включването на децата в стратегии, които съдържат детайли на религиозно обучение, способства за възстановяване на психологичното здраве и просветителните резултати, подкрепя оправянето със напрежението, намалява риска от нездравословни държания, понижава случаите на използването на опиати и като цяло покачва благополучието на децата. Впрочем всичко това може да се види и при учениците, които сега са включени във ФУЧ “Религия ”.
Koenig, G. (1998) Handbook of Religion and Mental Health. Elsevier Inc. All
Koenig, G., Larson, D. B. (2001). Religion and mental health: evidence for an association. International Review of Psychiatry, 13(2), 67–78.
Koenig, G. (2012) Religion, spirituality, and health: the research and clinical implications. ISRN Psychiatry. 2012 Dec 16; 2012:278730. doi: 10.5402/2012/278730. PMID: 23762764; PMCID: PMC3671693.
Koenig, H.,VanderWeele, T., Peteet, J.( 2024) Handbook of Religion and Health. Oxford University Press
6. “Това ли е най-важната промяна в образованието? ”. Не, значими са и промените в образователните стратегии, образователните проекти, оценяването на учениците, просветителната конструкция, подготовката на учителите. Всичко е значимо. Благополучието на едно дете зависи по едно и също време от интелектуалното, общественото, духовно-нравственото, физическото и прочувственото му развиване. Зависи както от обучителната, по този начин и от възпитателната функционалност на образованието.
Първият документ, който разгласих на третата седмица от встъпването ми в служба, беше " Концепция за смяна в образователните стратегии ". Скоро ще публикуваме за разискване и оферти за промени в рамковите образователни проекти, стартираме полемики по адекватността на просветителната конструкция, отворили сме за реформа и оценяването на учениците. Готвим промени в Закона за предучилищното и учебното обучение, където тематиката “Добродетели и религии ” е единствено една от 20-те. Но тя просто е най-коментираната.
По-рано МОН представи концепцията си за предмета " Добродетели и религии ", който ще вкара като наложителен в българските учебни заведения още от идната образователна година, първо - за първокласниците.
Предметът ще се вкарва поетапно. За 1-4 клас предметът ще се преподава от началните учители, които могат да преминат през допълнителна подготовка, както стана при въвеждане на предмета " Компютърно моделиране ", стана ясно от изявлението на министъра на образованието Красимир Вълчев. Учебниците ще бъдат направени от екипи, подбрани от издателствата.
Засега МОН не се ангажира със периоди по кое време по-големите класове ще стартират да учат предмета. Според него е реалистично това да се случи за година - да бъдат направени учебници за по-големите и да бъдат подготвени учители.
" Не, няма да се учи наложително вяра. Трябва да се засилим възпитателната функционалност в българските учебни заведения - това ще направи децата по-добри. Не, няма свещеници да влизат в учебно заведение, а учители, минали през подготовка ". Това обясни министърът на образованието и науката Красимир Вълчев при представянето на концепцията за предмета " Добродетели и религии ".
" Документът ще е основа за разискване и не е финален. В образователните стратегии ще бъдат заложени универсални човешки полезности. Предметът няма да докара до спомагателна натовареност, а ще е в границите на общия наложителни часове ", увери министърът.
" Изучаването му ще усъвършенства психологичното здраве, напрежението и като цяло ще увеличи благополучието на децата ", счита министърът.
Този месец ще бъдат препоръчани промени в закона за предучилищното и учебното обучение. В тях ще бъдат наранени 20 тематики, една от които е за предмета " Добродетели и религии ".
Ето цялата обява на министър Вълчев:
Някои въпроси и внушения по тематиката за новия предмет " Добродетели и религии ”, на които се усещам задължен да отговоря още веднъж:
1. " Религия ще се учи наложително ” . Не, няма. В системата на образованието от много време съществува един термин - “задължителноизбираем час ”. Звучащ еклектично, това значи, че часът е част от наложителния образователен проект, само че в границите на него има избор. Ние предлагаме наложителен час по образование в положително и образуване на полезности. Защото имаме вяра, че едно от най-важните неща, които би трябвало да създадем като просветителна система и страна, е да усилим възпитателната функционалност на българското учебно заведение. Религия в конфесионалния ѝ тип няма да се учи наложително. Тя ще бъде опция, както до момента. С тази разлика обаче, че този избор ще се даде на всяко дете, тъй като до момента вяра се учи като избираем предмет единствено в обособени учебни заведения, а болшинството възпитаници нямат достъп до тази опция. Програмата по вяра ще бъде един от двата различни пътя за образуване на добродетели и нравствена просвета. Другият ще е стратегия с фокус върху етичните и гражданските компетентности, без конфесионална вяра. МОН към този момент разгласява визията си за такава стратегия и всеки може да се запознае с нея. Публикуваният текст е единствено основа за разискване и занапред ще се доработва, трансформира, надгражда. Самата стратегия ще се изготвя идните месеци.
2. “Църквата влиза в учебното заведение ”. Това също не е правилно. Часовете по “Добродетели и религии ” ще се водят само от учители с университетска подготовка, а не от свещенослужещи или представители на религиозни институции. Дори в стратегиите, които съдържат детайли на религиозно обучение, преподаването ще остане в ръцете на педагози.
3. “Новият предмет ще докара до спомагателна натовареност ”. Не, няма. Ще бъде в границите на общия брой наложителни и избираеми часове (раздел А и раздел Б на образователния план).
4. “Децата ще се разделят ”. Да, в образованието децата се разделят, само че единствено съгласно ползите, качествата и постигнатите резултатите. За да може да се поддържа персонализираното развиване на всяко дете. В случая, с цел да се обезпечи избор. Религията в учебно заведение няма да възпитава просвета на разделяне. Напротив, ще прави децата по-добри и по-толерантни. Алтернативните стратегии ще бъдат подчинени на една цел - личностното и ценностното образуване. В образователните стратегии ще бъдат включени единствено универсалните човешки полезности и добродетели - тези, които ни сплотяват.
5. “Няма нито едно научно доказателство, че религията прави децата по-добри ”. Има, десетки. Може да се направи обзор в научните бази данни. В първите три коментара може да се види лист с част от изявленията по тематиката. Още по-лесно е да попитаме изкуствения разсъдък или да създадем изчерпателен обзор в интернет. Изводите са, че включването на децата в стратегии, които съдържат детайли на религиозно обучение, способства за възстановяване на психологичното здраве и просветителните резултати, подкрепя оправянето със напрежението, намалява риска от нездравословни държания, понижава случаите на използването на опиати и като цяло покачва благополучието на децата. Впрочем всичко това може да се види и при учениците, които сега са включени във ФУЧ “Религия ”.
Koenig, G. (1998) Handbook of Religion and Mental Health. Elsevier Inc. All
Koenig, G., Larson, D. B. (2001). Religion and mental health: evidence for an association. International Review of Psychiatry, 13(2), 67–78.
Koenig, G. (2012) Religion, spirituality, and health: the research and clinical implications. ISRN Psychiatry. 2012 Dec 16; 2012:278730. doi: 10.5402/2012/278730. PMID: 23762764; PMCID: PMC3671693.
Koenig, H.,VanderWeele, T., Peteet, J.( 2024) Handbook of Religion and Health. Oxford University Press
6. “Това ли е най-важната промяна в образованието? ”. Не, значими са и промените в образователните стратегии, образователните проекти, оценяването на учениците, просветителната конструкция, подготовката на учителите. Всичко е значимо. Благополучието на едно дете зависи по едно и също време от интелектуалното, общественото, духовно-нравственото, физическото и прочувственото му развиване. Зависи както от обучителната, по този начин и от възпитателната функционалност на образованието.
Първият документ, който разгласих на третата седмица от встъпването ми в служба, беше " Концепция за смяна в образователните стратегии ". Скоро ще публикуваме за разискване и оферти за промени в рамковите образователни проекти, стартираме полемики по адекватността на просветителната конструкция, отворили сме за реформа и оценяването на учениците. Готвим промени в Закона за предучилищното и учебното обучение, където тематиката “Добродетели и религии ” е единствено една от 20-те. Но тя просто е най-коментираната.
По-рано МОН представи концепцията си за предмета " Добродетели и религии ", който ще вкара като наложителен в българските учебни заведения още от идната образователна година, първо - за първокласниците.
Предметът ще се вкарва поетапно. За 1-4 клас предметът ще се преподава от началните учители, които могат да преминат през допълнителна подготовка, както стана при въвеждане на предмета " Компютърно моделиране ", стана ясно от изявлението на министъра на образованието Красимир Вълчев. Учебниците ще бъдат направени от екипи, подбрани от издателствата.
Засега МОН не се ангажира със периоди по кое време по-големите класове ще стартират да учат предмета. Според него е реалистично това да се случи за година - да бъдат направени учебници за по-големите и да бъдат подготвени учители.
" Не, няма да се учи наложително вяра. Трябва да се засилим възпитателната функционалност в българските учебни заведения - това ще направи децата по-добри. Не, няма свещеници да влизат в учебно заведение, а учители, минали през подготовка ". Това обясни министърът на образованието и науката Красимир Вълчев при представянето на концепцията за предмета " Добродетели и религии ".
" Документът ще е основа за разискване и не е финален. В образователните стратегии ще бъдат заложени универсални човешки полезности. Предметът няма да докара до спомагателна натовареност, а ще е в границите на общия наложителни часове ", увери министърът.
" Изучаването му ще усъвършенства психологичното здраве, напрежението и като цяло ще увеличи благополучието на децата ", счита министърът.
Този месец ще бъдат препоръчани промени в закона за предучилищното и учебното обучение. В тях ще бъдат наранени 20 тематики, една от които е за предмета " Добродетели и религии ".
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ