В последните седмици е срамно да си руснак. Срамно е

В последните седмици е срамно да си руснак. Срамно е обаче и да си българин. Руснаците се пробват да наложат тиранията си над страна, която желае да бъде свободна. А българите се ослушваме.

Добре, че цивилизованият свят не се е ослушвал по този начин през 1876 година, когато ние самите сме се борили за свободата си. За огромна част от българите всичко е единствено геополитика и желанието на украинците да живеят в свободна и цивилизована страна няма никакво значение.

Срам и срам! Оказва се, че Ботев и Левски ги почитаме единствено на избрани дати, а през останалото време сме най-обикновени кириакстефчовци.

Кой какъв е се схваща най-добре в рискови обстановки, каквато безспорно е войната на Русия в Украйна. Равносметката за това какви сме ние е много тъжна и нелицеприятна.

И няма значение, че има доста българи, които упорстват за почтено държание. Важен е крайният резултат - снишаване и шушумигщина.

Причината е ясна - част от ръководещата коалиция е Българска социалистическа партия, за която най-важната цел постоянно е била допустимо най-хубавото обслужване на Москва. В обединението има и партии, които постоянно са били безкомпромисни евроатлантици като " Демократична България ", само че те не съумяват да надделеят.

Единствено да си маджарин е по-срамно от това да си българин. Ние въпреки всичко не сме дали цялата власт на Корнелия Нинова, както направиха те неотдавна за следващ път във връзка с Виктор Орбан - различен изтъкнат съветски прислужник.

Бихме могли ненапълно да се успокояваме и с обстоятелството, че Западът също се снишаваше и шушумигстваше от 2008 година, когато Путин атакува Грузия, та чак до момента.

При нас обаче казусът е голям, тъй като, в случай че се има вяра на социолозите, снишаването и шушумигщината се радват на голямо публично утвърждение. А Путин има капии на всички места.

Предишното държавно управление на ГЕРБ му построи руски-турски поток, с който той заобиколи Украйна и се приготви за актуалната война.

Сегашното пък не смее да прати оръжие в Украйна. Дори не смее да изгони безобразната съветска посланичка, която се държи като задунайска губернаторка.

В прочут смисъл да си българин е даже по-срамно от това да си руснак. Руснаците въпреки всичко имат смекчаващи виновността им условия. Те живеят епохи наред на задните елементи на географията. При тях цивилизацията е достигала - в най-хубавия случай - единствено като обособени и краткотрайни проблясъци.

От двайсетина години руснаците са подложени на свирепа робия, която даже ликвидира физически своите съперници. Трудно е да запазиш усета си за цивилизация и независимост, в случай, че с теб постоянно са се отнасяли като със скот.

Докато днешна България е основана в центъра на тогавашната цивилизация - напълно покрай Константинопол. Дори по времето на османската империя българите сме били надалеч по-свободни от руснаците по същото време.

Всички велики българи от Възраждането насам са желали едно и също - да станем част от Европа. И след известни исторически лъкатушения това към този момент е реалност от двайсетина години. Същите двайсетина години, в които руснаците са подложени на тиранията на Путин.

Доста е противоречиво кое е по-срамно - да си руснак в Путинова Русия или русофил в европейска България. Българската русофилия има две вероятни пояснения. Едното е нелепост, другото са рубли. Но срамът от нея е и върху челото на русофобите. Защото най-после всички дружно сме русороби.

Българските русофили непрестанно приказват за обединяване. Но си го показват по този начин – всички дружно под скиптъра на Путин.

Българските русофили непрестанно приказват за националните ползи. Но в действителност те са им последната грижа. Много повече ги интересува правото на Русия да е срещу разширението на НАТО, неприятната Америка, която се прави на международен стражар, Украйна, която не е цялата в бяло и други Националният ни интерес да бъдем свободна страна за тях няма никакво значение.

За страдание русофилството - безмозъчно или платено - не изчерпва въпроса. Има и друго. Ние не сме научени да си плащаме сметката. Интересуват ни единствено безплатните обеди и по какъв начин да минем метър. Това е една от най-нелицеприятните ни черти, която 45-те години комунизъм катализираха до прекаленост.

Всичко си има цена. Включително свободата. Особено свободата. Путин не води война с Украйна, той стартира от Украйна и задачата му е още веднъж да лиши Източна Европа от свободата й. Каза си го в прав текст. Той към този момент води война с нас, въпреки ние да не го желаеме.

" Нашите българи желаят свободата, само че одобряват я в случай че им се сервира в къщите на тепсия ".

Ние сега възприемаме НАТО като тепсията, която ни носи свободата в къщите. Ние принос за тази независимост не желаеме да имаме. Само да ни я сервират и ние да си я консумираме на драго сърце и мярка.

От нашите предшественици се очаквало в името на свободата да си подпалят къщите. И една част от тях са го създали.

От нас в този момент се чака доста по-малко - просто да бъдем лоялни на договорите, които сами сме подписали. Договорите, които подсигуряват нашата независимост. Ние обаче минаваме метър, чакаме си тепсията и безплатния обяд.

През 1876 година девизът е бил " Свобода или гибел ". Сега девизът е " Свобода или олио ". И ние избираме олиото.

Кога ще свърши войната в Украйна не е ясно. Но е несъмнено, че срамът, който сами си лепваме, ще е много по нескончаем от нея.