Всяко трето жилище в България е празно. Цените продължават да растат
В последните пет години цените на жилищата порастват устойчиво и в България, и в целия Европейски съюз, демонстрират данни на Евростат за пазара на жилища в Европейски Съюз в интервала 2010-2018 година, представени от Българска телеграфна агенция.
В България наклонността на повишаване е следната:
2018 година - повишаване с 6,6 на 100,
2017 - повишаване с 8,7 на 100,
2016 - плюс 7 на 100,
2015 - плюс 2,3 % и
2014 година - плюс 1,4 %.
Най-голям срив в цените на жилищата у нас е регистриран през 2009 година - минус 20 на 100 и през 2010 година - минус 10 на 100, демонстрират данните на Евростат.
Според данни на Национален статистически институт жилищата у нас в края на 2018 година са били 3,9 милиона, като 2,6 милиона са били в градовете и 1,3 милиона - в селата. Около 1/3 от този жилищен фонд обаче е бил безработен.
Пак съгласно данни на българската статистика - близо 1,2 милиона жилища са били необитаеми (653 хиляди в градовете и 567 хиляди - в селата). Тоест, 32 % от жилищния фонд у нас е бил безработен, като в градовете делът е бил 25 на 100, а в селата - 45 на 100.
Около 1,1 милиона души, т.е. един от всеки 7 български поданици, са обитавали жилища, които са се споделяли от повече от едно семейство. С други думи, 15 на 100 от българите са съжителствали с няколко генерации в едно жилище, изключително измежду семействата с по-ниски приходи в по-големите градски центрове.
Към днешна дата 97,6 на 100 от жилищния фонд у нас е частна благосъстоятелност и единствено 2,4 на 100 е благосъстоятелност на страната или общините. Пак съгласно Национален статистически институт - 82 % от българите живеят в лични жилища, а 18 на 100 от популацията живее чартърен.
Според разбора на Евростат жилищният пазар у нас варира в много необятен диапазон - от към 500-800 евро на кв. м. в приблизително огромни градове - до 1200-1500 евро в първокласни квартали на столицата.
В същото време пустеещи къщи в селата у нас се продават на цени от 3 000 до 5 000 лв., като в някои случаи цената е доста по-ниска и даже е алегорична.
Как е в другите страни от Европейски Съюз
Като цяло сред 2010 и 2018 година цените на жилищата в Европейски Съюз са нарастнали приблизително с 15 %. Сред държавите-членки най-голямо нарастване на жилищния пазар през този интервал се следи в следните страни:
Естония - 83 %,
Латвия - 61 %,
Австрия - 56 %,
Швеция - 55 %
и Люксембург - 50 %.
На другия полюс най-голямо понижение на цените на жилищата е регистрирано в Италия - минус 17 на 100, Испания - минус 12 на 100 и Кипър - минус 8 на 100.
Според разбора на Евростат 7 от 10 европейци имат собствен личен дом, като най-голям е делът на благосъстоятелност на жилища в България и Румъния - по към 97 на 100, Хърватия и Литва - по към 90 на 100 и други
Най-малко лични жилища имат жителите на Германия - 51 %, следвани от тези в Австрия - 55 %, Дания - 62 % и Франция - 64 %. /БТА
В България наклонността на повишаване е следната:
2018 година - повишаване с 6,6 на 100,
2017 - повишаване с 8,7 на 100,
2016 - плюс 7 на 100,
2015 - плюс 2,3 % и
2014 година - плюс 1,4 %.
Най-голям срив в цените на жилищата у нас е регистриран през 2009 година - минус 20 на 100 и през 2010 година - минус 10 на 100, демонстрират данните на Евростат.
Според данни на Национален статистически институт жилищата у нас в края на 2018 година са били 3,9 милиона, като 2,6 милиона са били в градовете и 1,3 милиона - в селата. Около 1/3 от този жилищен фонд обаче е бил безработен.
Пак съгласно данни на българската статистика - близо 1,2 милиона жилища са били необитаеми (653 хиляди в градовете и 567 хиляди - в селата). Тоест, 32 % от жилищния фонд у нас е бил безработен, като в градовете делът е бил 25 на 100, а в селата - 45 на 100.
Около 1,1 милиона души, т.е. един от всеки 7 български поданици, са обитавали жилища, които са се споделяли от повече от едно семейство. С други думи, 15 на 100 от българите са съжителствали с няколко генерации в едно жилище, изключително измежду семействата с по-ниски приходи в по-големите градски центрове.
Към днешна дата 97,6 на 100 от жилищния фонд у нас е частна благосъстоятелност и единствено 2,4 на 100 е благосъстоятелност на страната или общините. Пак съгласно Национален статистически институт - 82 % от българите живеят в лични жилища, а 18 на 100 от популацията живее чартърен.
Според разбора на Евростат жилищният пазар у нас варира в много необятен диапазон - от към 500-800 евро на кв. м. в приблизително огромни градове - до 1200-1500 евро в първокласни квартали на столицата.
В същото време пустеещи къщи в селата у нас се продават на цени от 3 000 до 5 000 лв., като в някои случаи цената е доста по-ниска и даже е алегорична.
Как е в другите страни от Европейски Съюз
Като цяло сред 2010 и 2018 година цените на жилищата в Европейски Съюз са нарастнали приблизително с 15 %. Сред държавите-членки най-голямо нарастване на жилищния пазар през този интервал се следи в следните страни:
Естония - 83 %,
Латвия - 61 %,
Австрия - 56 %,
Швеция - 55 %
и Люксембург - 50 %.
На другия полюс най-голямо понижение на цените на жилищата е регистрирано в Италия - минус 17 на 100, Испания - минус 12 на 100 и Кипър - минус 8 на 100.
Според разбора на Евростат 7 от 10 европейци имат собствен личен дом, като най-голям е делът на благосъстоятелност на жилища в България и Румъния - по към 97 на 100, Хърватия и Литва - по към 90 на 100 и други
Най-малко лични жилища имат жителите на Германия - 51 %, следвани от тези в Австрия - 55 %, Дания - 62 % и Франция - 64 %. /БТА
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ