Приходите на партиите през 2022 г.: Най-голям дял са държавните субсидии
В последните няколко години тематиката за партийната дотация напълно се изгуби от политическото говорене. Изглежда, че даже „ ИТН ” я не помниха в акцията си тази пролет. Въпреки че при започване на 2022 година, в първия си мандат като финансов министър, Асен Василев изрази мнение, че би трябвало нов механизъм за установяване на държавната помощ, основан на нужната „ минимална прехрана на партийни офиси и сътрудници в 28 града, както са 28-те области ”, два бюджета по-късно промяна в партийното субсидиране няма.
показа. И тази година те наблюдават по какъв начин са образувани приходите на партиите през календарната 2022-ра. В актуалната обява ще обобщим данните от годишните финансови доклади на обединенията, подадени пред Сметната палата, какви са източниците на средства на партиите и дефицитите при отчитането.
Сметната палата показва, че 112 партии са подали докладите си в точния момент, а 18 са закъснели или не са подали нужните документи. Това демонстрират данните в разбор на тематиката за партийното финансиране на Института за развиване на обществената среда.
Анализът обгръща данните от годишните доклади на 112 обединения. Приходите, декларирани от тях през 2022 година, възлизат на обща стойност от 28 255 500 лева За съпоставяне през 2021 година приходите бяха с 10 млн. повече – или 38 391 735 лева
В идната графика може да се запознаете с подробните данни за приходите през 2022 година
94% от заявените доходи или 26 621 000 лева са набрани от шестте обединения в сегашния парламент.
От подадените доклади излиза наяве, че 57 от всички партии не са заявили никакви доходи през цялата 2022 година Формациите, които не са събрали никакви средства от членски импорт, са 74.
Не е изненада, че и тази година, максимален дял от партийните приходи се дължи на държавната дотация, означават от Института за развиване на обществената среда. Тази форма на помощ възлиза на 18 159 000 лева или 64% от всички доходи. Практиката, по която тя се показва в отчетните форми, е прекомерно разнопосочна – някои партии я регистрират в графите " Дарения " или " Други ". Това затруднява установяването на нейния размер от финансовата форма за доклад и изисква да се проследят всички спомагателни документи, подадени към него. Дори в този случай, прекомерно постоянно има разминавания сред тях. Тъй като през 2022 година действаха две Народно събрание – 47-ото и 48-ото, партиите получавали държавна дотация са 22.
Почти една пета или 22% от приходите на партиите се образуват от дарения. Тази сума възлиза на 6 303 000 лева На трето място са приходите от членски импорт – 3 001 000 лева или 11% от средствата на партиите.
Големият дял на даренията през предходната година се дължи на извършените избори в края ѝ. Именно по време на предизборните акции партийните симпатизанти се усещат по-ангажирани към финансирането на обединенията, които поддържат. Така да вземем за пример в акцията за изборите от октомври, 2022 година обединенията набраха съвсем 1.8 млн. лева (1 792 601 лева.) от дарения от физически лица.
В годините, в които се организират избори, главен източник на средства за дребните политически субекти се трансформират медийните пакети. Припомняме, че те са тип държавна помощ в размер до 40 000 лева, която се дава на обединения без държавна дотация за политическа реклама в медиите.
В свои изявления Института за развиване на обществената среда към този момент насочи вниманието към разходването на медийните пакети, проблемите с контрола им, медиите, към които се насочват тези средства и обединенията, „ абонирани “ за приемането им. В последните две години поради редицата избори, които бяха извършени, се оказа, че обединенията МИР, БНС-Нова Демокрация, Глас национален, Български съюз за директна народна власт (БСДД) и Българско национално обединяване (БНО) са получили сред 160 000 и 200 000 лева под формата на пакети.
С приходите на тези партии през 2022 година може да се запознаете в идната графика.
В годишните си доклади тези партии не показват приемането на медиен пакет – нито в частта доходи, нито в разходната част. Тези средства не се превеждат по сметките им, а след подписване на контракт за медийно отразяване ЦИК ги насочва към медиите, определени от съответната партия. Сумите, изхарчени за медийна реклама, са отразени в докладите от предизборната акция.
Ясно се вижда, че останалите доходи на тези субекти са доста по-малки по мярка. Единствено от БНО са отчели по-значителна сума от 60 000 лева Приложение към доклада на партията прецизира: " В Други доходи е регистрирана продажба на автомобил за 60 хиляди лв. ". Това обаче е еднократен доход, който надали ще подсигурява дълготрайната финансова непоклатимост на групировката.
Графиката по-долу демонстрира съотношението сред членския импорт на тези партии и медийните пакети, които са получили през 2022 година. Оказва се, че те не съумяват да събират членски импорт, който би следвало да е един от " сигурните " източници за финансиране на партиите.
Графики: Институт за развиване на обществената среда
Така да вземем за пример, в член 44 на устава на партия Глас Народен, оповестен в регистъра на Софийски градски съд, написа, че членският им импорт възлиза на 12 лева на година. В доклада на партията за 2022 година обаче не попадат доходи от подобен вид.
Публичният спор по отношение на партийното финансиране в последните години е напълно популистки. Разговорите са лимитирани до медийно отразяване на политически водачи, обещаващи намаляването на държавната дотация, показват в разбора на данните от Института за развиване на обществената среда. Това мощно компрометира ролята на общественото финансиране за партиите. Липсват и всевъзможни хрумвания по отношение на обвързването на дотацията с спомагателни критерии, с изключение на с изборния резултат. Не се приказва за определянето на разходни стандарти при планирането и разходването ѝ. Не се обмисля въвеждането на характерни форми за отчетност и надзор над партийното финансиране, макар че точно под подобен претекст беше отхвърлен някогашният началник на Сметната палата. Няма и разбори по какъв начин партии с нулеви годишни доходи работят и дават отговор на законовите условия за осъществяване на партийна активност.
В изискванията на представителна народна власт, партиите са главните участници в експертния публичен спор за ръководството. Освен тях несъмнено вземат участие и държавните чиновници, синдикати, работодатели, цивилен организации и прочие Отговорността на партиите обаче е най-висока, тъй като те взимат политическите решения и дефинират посоката на развиване в своите страни. Ако те не изградят фрагменти с потенциал, познания и професионализъм, то и качеството на общественото ръководство ще бъде едва. В този смисъл – в случай че в България съществуват десетки партии, които от години заявяват нулеви доходи и разноски, те в действителност ли са „ витални “ и се развиват? А може би е извънредно време да стартира действителен спор за нужните промени в Закона за политическите партии и в Изборния кодекс, тъй че партиите да извършват отчетливо своите обществени функционалности.
Последвайте ни във и
показа. И тази година те наблюдават по какъв начин са образувани приходите на партиите през календарната 2022-ра. В актуалната обява ще обобщим данните от годишните финансови доклади на обединенията, подадени пред Сметната палата, какви са източниците на средства на партиите и дефицитите при отчитането.
Сметната палата показва, че 112 партии са подали докладите си в точния момент, а 18 са закъснели или не са подали нужните документи. Това демонстрират данните в разбор на тематиката за партийното финансиране на Института за развиване на обществената среда.
Анализът обгръща данните от годишните доклади на 112 обединения. Приходите, декларирани от тях през 2022 година, възлизат на обща стойност от 28 255 500 лева За съпоставяне през 2021 година приходите бяха с 10 млн. повече – или 38 391 735 лева
В идната графика може да се запознаете с подробните данни за приходите през 2022 година
94% от заявените доходи или 26 621 000 лева са набрани от шестте обединения в сегашния парламент.
От подадените доклади излиза наяве, че 57 от всички партии не са заявили никакви доходи през цялата 2022 година Формациите, които не са събрали никакви средства от членски импорт, са 74.
Не е изненада, че и тази година, максимален дял от партийните приходи се дължи на държавната дотация, означават от Института за развиване на обществената среда. Тази форма на помощ възлиза на 18 159 000 лева или 64% от всички доходи. Практиката, по която тя се показва в отчетните форми, е прекомерно разнопосочна – някои партии я регистрират в графите " Дарения " или " Други ". Това затруднява установяването на нейния размер от финансовата форма за доклад и изисква да се проследят всички спомагателни документи, подадени към него. Дори в този случай, прекомерно постоянно има разминавания сред тях. Тъй като през 2022 година действаха две Народно събрание – 47-ото и 48-ото, партиите получавали държавна дотация са 22.
Почти една пета или 22% от приходите на партиите се образуват от дарения. Тази сума възлиза на 6 303 000 лева На трето място са приходите от членски импорт – 3 001 000 лева или 11% от средствата на партиите.
Големият дял на даренията през предходната година се дължи на извършените избори в края ѝ. Именно по време на предизборните акции партийните симпатизанти се усещат по-ангажирани към финансирането на обединенията, които поддържат. Така да вземем за пример в акцията за изборите от октомври, 2022 година обединенията набраха съвсем 1.8 млн. лева (1 792 601 лева.) от дарения от физически лица.
В годините, в които се организират избори, главен източник на средства за дребните политически субекти се трансформират медийните пакети. Припомняме, че те са тип държавна помощ в размер до 40 000 лева, която се дава на обединения без държавна дотация за политическа реклама в медиите.
В свои изявления Института за развиване на обществената среда към този момент насочи вниманието към разходването на медийните пакети, проблемите с контрола им, медиите, към които се насочват тези средства и обединенията, „ абонирани “ за приемането им. В последните две години поради редицата избори, които бяха извършени, се оказа, че обединенията МИР, БНС-Нова Демокрация, Глас национален, Български съюз за директна народна власт (БСДД) и Българско национално обединяване (БНО) са получили сред 160 000 и 200 000 лева под формата на пакети.
С приходите на тези партии през 2022 година може да се запознаете в идната графика.
В годишните си доклади тези партии не показват приемането на медиен пакет – нито в частта доходи, нито в разходната част. Тези средства не се превеждат по сметките им, а след подписване на контракт за медийно отразяване ЦИК ги насочва към медиите, определени от съответната партия. Сумите, изхарчени за медийна реклама, са отразени в докладите от предизборната акция.
Ясно се вижда, че останалите доходи на тези субекти са доста по-малки по мярка. Единствено от БНО са отчели по-значителна сума от 60 000 лева Приложение към доклада на партията прецизира: " В Други доходи е регистрирана продажба на автомобил за 60 хиляди лв. ". Това обаче е еднократен доход, който надали ще подсигурява дълготрайната финансова непоклатимост на групировката.
Графиката по-долу демонстрира съотношението сред членския импорт на тези партии и медийните пакети, които са получили през 2022 година. Оказва се, че те не съумяват да събират членски импорт, който би следвало да е един от " сигурните " източници за финансиране на партиите.
Графики: Институт за развиване на обществената среда
Така да вземем за пример, в член 44 на устава на партия Глас Народен, оповестен в регистъра на Софийски градски съд, написа, че членският им импорт възлиза на 12 лева на година. В доклада на партията за 2022 година обаче не попадат доходи от подобен вид.
Публичният спор по отношение на партийното финансиране в последните години е напълно популистки. Разговорите са лимитирани до медийно отразяване на политически водачи, обещаващи намаляването на държавната дотация, показват в разбора на данните от Института за развиване на обществената среда. Това мощно компрометира ролята на общественото финансиране за партиите. Липсват и всевъзможни хрумвания по отношение на обвързването на дотацията с спомагателни критерии, с изключение на с изборния резултат. Не се приказва за определянето на разходни стандарти при планирането и разходването ѝ. Не се обмисля въвеждането на характерни форми за отчетност и надзор над партийното финансиране, макар че точно под подобен претекст беше отхвърлен някогашният началник на Сметната палата. Няма и разбори по какъв начин партии с нулеви годишни доходи работят и дават отговор на законовите условия за осъществяване на партийна активност.
В изискванията на представителна народна власт, партиите са главните участници в експертния публичен спор за ръководството. Освен тях несъмнено вземат участие и държавните чиновници, синдикати, работодатели, цивилен организации и прочие Отговорността на партиите обаче е най-висока, тъй като те взимат политическите решения и дефинират посоката на развиване в своите страни. Ако те не изградят фрагменти с потенциал, познания и професионализъм, то и качеството на общественото ръководство ще бъде едва. В този смисъл – в случай че в България съществуват десетки партии, които от години заявяват нулеви доходи и разноски, те в действителност ли са „ витални “ и се развиват? А може би е извънредно време да стартира действителен спор за нужните промени в Закона за политическите партии и в Изборния кодекс, тъй че партиите да извършват отчетливо своите обществени функционалности.
Последвайте ни във и
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ