В последните месеци темата за реформите в разузнаването и контраразузнаването

В последните месеци тематиката за промените в разузнаването и контраразузнаването наподобява като залог за бъдещето на (не)коалиционното ръководство.

Вече въпросът не е дали, а по кое време ще бъде направена промяна в службите и мотив в тази посока не е единствено
последният опит за операция на изборния развой с интензивно мероприятие от ДАНС.
Да се абстрахираме от настоящето управление на ДАНС. Ето роман за едно друго управление.

Датата е 21 май 2021 година. Стефан Янев, служебният министър председател на назначеното по това време държавно управление от президента Румен Радев (преди това Янев е консултант на президента и също както него е някогашен офицер от Българската армия) предлага да
бъде освободен от поста му тогавашният ръководител на ДАНС Димитър Георгиев.
Преди да оглави ДАНС Георгиев е бил заместник-министър на вътрешните работи – на този пост е назначен през 2011 година от министър-председателя по това време Бойко Борисов.

В това си качество той е заместител на Цветан Цветанов в едни от най-мракобесните и репресивни години на Министерство на вътрешните работи.
Във втория кабинет на Борисов Георгиев е консултант на вицепремиера Меглена Кунева.
Тя го предлага на премиера Борисов за ръководител на ДАНС, а надлежно президентът по това време – Росен Плевнелиев, някогашен районен министър на ГЕРБ в първото държавно управление на Борисов, парафира избора с декрет.

Когато излиза наяве, че служебното държавно управление желае отстраняването на Георгиев, последва гневен отпор – първо от страна на ГЕРБ, а по-късно и от самия Георгиев, който даде невиждан до този миг брифинг на ръководител на ДАНС (до този миг май нито един ръководител на ДАНС не го е правил и доста постоянно хората на тези постове не са известни за необятната аудитория, бел. ред.).

„ Мотивът, който се изнася за моето освобождение, е следният: „ уронване на престижа на организацията “. ‘ма аз ли уроних престижа на организацията? Чакайте, какви политически внушения (в отговор на вмятане от страна на публицист за политически внушения и извършване на политически поръчки, бел. ред.)? ‘ма чакайте малко, аз съм работил с четири държавни управления (от които две на ГЕРБ и едно служебно, назначено от Росен Плевнелиев, бел. ред.). Откъде накъде ще се приказва, че аз съм политически привързан? Ми то по същата логичност, който ще пристигна в този момент, и той ще е политически привързан “, сподели на 26 май 2021 година пред медии очевидно обиден Георгиев.

В това изявление се обобщава общо взето цялата „ втасала “ в службите „ Мара “.

Ще бъде опростено да се заключи, че този, който поръчва музиката, той командва парада в службите. В случая диригентите са министър председателят, който предлага началника ДАНС и взема решение какъв да бъде размерът на бюджета на съответната работа – от там и материалното (и не само) стимулиране на началника ѝ и подчинените му, и, от друга стана, президентът, който държи указа за назначението.

С други думи политизирането, съответно на ДАНС, е заложено още в самия закон и то, както ще забележим по-късно, изцяло умишлено.

Това се потвърждава от дебатите, които са извършени при второто четене на закона в пленарната зала на 4 декември 2007 година. Както по-късно ще стане ясно, резултатите от това порочно „ забременяване “ не закъсняват, и доста скоро, след пръкването на ДАНС се появява и първият ѝ скандал – делото „ Галерия “, от което излиза наяве, че службата следи и подслушва публицисти, политици и общественици.
17 години традиция
Един от главните противоречиви моменти при приемането на този закон е точно назначението на началника на ДАНС. Тогава има два разновидността. Според единия, препоръчан от Синята коалиция, ръководителят на ДАНС и неговите заместници се избират от Народното събрание по предложение на държавното управление.

Вторият вид, подсилен от левицата, е настоящият сега – по предложение на Министерския съвет и с декрет на президента. По това време държавен глава е някогашния ръководител на Българска социалистическа партия Георги Първанов.

Мотивите, с които социалистите пазят този механизъм, са изказани от юриста Татяна Дончева и те не са напълно юридически.
На първо място, за 17 години традиция, която е посочила, че има разсъдък в това изпълнителната власт да предложи и президентът да издаде декрет за назначение на този основен държавен пост “, декларира тя от парламентарната естрада, по време на дебатите, демонстрира стенограмата, оповестена от уеб страницата.
Тя декларира още, че това положение не е „ дефинитивно и окончателно “ и че едно последващо „ огромно болшинство “ в Народното събрание може да го промени. С други думи мотивирането на сходен метод на предопределение на началника на ДАНС няма никакъв юридически смисъл и не е подсилен с юридически претекстове.

И с цел да няма „ сглобка “ и квоти в ДАНС от комисията за сигурност при Народното събрание, доминирана от Българска социалистическа партия, оферират единствено ръководителят на ДАНС да се назначава с декрет от президента, а заместниците му – да се назначават от самия ръководител.

Само че тъкмо този механизъм в този момент демонстрира порочността на модела. В момента и двамата заместници в ДАНС, единият от които, са назначени на партийно-квотен принцип.
„ Гоце не е безконечен “
Дебатът придобива още по-интересен процес, когато на имитация на Атанас Атанасов за това, че началниците на ДАНС би трябвало да бъдат проверявани за съдействие в Държавна сигурност, Дончева дава отговор, че до момента в който „ Гоце “ е президент, може би ще има приемливост към такива чиновници, само че при различен президент това няма да е по този начин.
Гоце не е безконечен. Гоце не е безконечен, както не беше безконечен и Петър Стоянов, както не беше безконечен и Петър Младенов, без значение че имаше Конституция, в която написа „ президента (председател) “. Да, до момента в който е този президент, може би ще има приемливост към сътрудниците на някогашната Държавна сигурност, само че се притеснявам, че при идващия това няма да бъде по този начин. Освен това ние сме споделили, приемайки Закон за досиетата, че един от правилата, който ни управлява, е, че няма да има лустрация. Няма причина тъкмо тук да го нарушаваме “, безапелационна е Дончева.
Председателят на Народното събрание по това време е конституционалистът Любен Корнезов, който е представител на левицата. Той задава изцяло резонния въпрос, който важи и през днешния ден: Ако президентът откаже да издаде декрет за назначение (и надлежно освобождение на ръководителя на ДАНС)?
Не знам дали е въображаемо. Възможно е да има предложение, само че президентът да не издаде декрет, може да не издаде декрет една година, заключава Корнезов.
На което Дончева дава отговор с мотив, който утвърждава друга порочна процедура – предварителното координиране и така наречен „ съгласувателна процедура “ сред президенството и изпълнителната власт, след която се дефинира претендентът за съответния пост.

Татяна Дончева е на мнение, че в случай че президентът не е склонен с кандидатурата, той няма да подпише указа. С други думи – с цел да подпише президентът, претендентът би трябвало да му „ легне “ на сърцето.
„ Не по врат, а по шия “
Така юристът Дончева аргументира избора на ръководителя на ДАНС от Народното събрание. „ Това значи съответното ръководещо болшинство да го предложи на Народното събрание, с цел да си подсигурява избора, което, извинете ме, не е по врат, а по шия “, аргументира се тя.
ние просто сме заимствали това, което е работило, и също така сме се управлявали от разбирането на шефовете на тези служби, че сходна процедура по назначение им дава повече непоклатимост в работата и дава опция не всяка смяна на държавно управление да води до нов началник на специфични служби. Между другото, 1997 година беше класическа – първият акт на президента Петър Стоянов беше промяната на шефа на разузнаването. Това всички си спомняме добре “, декларира още тя.
Основната теза на опозицията за назначението на шефа на ДАНС от президента е поради концентрацията на власт в ръцете на президента. Аргументите са за това, че в Конституцията държавното управление се грижи за вътрешния ред и сигурността.

Логиката на ОДС е, че началникът на тази организация би трябвало да се назначава от Народното събрание и по този начин да има легитимност парламентарния надзор.

Реформата в службите минава през намирането на механизъм, с който те да бъдат деполитизирани на процедура, а освен на хартия. Настоящият Закон за ДАНС показва, че за ръководител и зам.-председатели се избират хора с избран опит в службите, и които не са членове на политическа партия, коалиция или организация с политически цели.

Дали това е задоволителен поръчител за безпристрастността на службите и дали не би трябвало да бъдат сложени и други ограничавания за заемане на поста или пък да се усилят основанията за освобождение на управлението при подозрение за липса на безпристрастност в работата – това би трябвало да реши Народното събрание.

Въпросът е изключително значим, изключително откакто стана ясно, че службите за сигурност са
подготвени по-скоро да опорочат едно от най-важните цивилен права – 
правото на избор и честното осъществяване на демократични избори.

Вместо това видяхме, че след дейностите на ДАНС и анулацията на машинния избор камерите в секционните комисии запечатаха подправянето на хартиени бюлетини и на процедура подправяне на вота.

А до този миг ДАНС не са дали доказателства за това по какъв тъкмо метод зам.-министърът на електронното ръководство е щял да компрометира изборите.

За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!