Започна износ на българска пшеница за Индонезия
В последните месеци се реализира експорт на хлебна пшеница към далечния изток и Северна Африка. В момента се товари транспортен съд за Индонезия, съобщи Преслав Борисов, член на УС на Български фермерски съюз. Той и ръководителят на организацията Георги Стоянов демонстрираха товаренето на кораба на Пристанище Варна. Износ се реализира още за Тайланд, Египет, Йордания и други страни.
Целият бранш обаче е в доста сложна, даже рискова обстановка, провокирана от сушата, която се отрази доста отрицателно върху добивите, изключително при царевицата и слънчогледа, съчетано с може би най-високите индустриални разноски и като похлупак ниски цени, разяснява Борисов. Цените на интернационалните пазари за хлебната пшеница са рекордно ниски - 425 лева за звук.
Независимо от реализиращият се сега износ, мъчно се намират купувачи заради спада в потреблението в интернационален мащаб, а тогава когато има подобен, цените са доста ниски и в случай че при хлебната пшеница към момента се стига до покупко-продажби, то при фуражната пшеница и изключително при царевицата, това все още е мъчно постижимо. При слънчогледа обстановката не е по-добра и без значение от меморандума, който беше подписан с държавното управление след митинга на земеделските производители, има значителен импорт на подобен с генезис Румъния, който от доста сътрудници се твърди, че действително е украински, изясни Георги Стоянов.
Ако в тази обстановка може да има нещо позитивно, то това е фактът, че земеделските производители, както и всички във бранша,.станаха реалисти и има диалог за това какво би трябвало да се промени при новите действителности, пред които сме сложени. Това беше доказано и от всички участници на 7-та зърнена академия, извършена тази седмица във Варна. Според Преслав Борисов секторът би могъл да устои на провокациите единствено като съблюдава три пункта: по-ниска себестойност, положително качество и регулярни доставки към пазарите, на който се осъществя българската продукция. При себестойността има доста какво да се направи, от рентите до по-високата междинна продуктивност. Подготовката на партиди с еднообразно качество още при самото прибиране до последващата мостра и предпазване, също крият забележителен капацитет. Като размер българското произвеждане не може да бъде водач по справедливи аргументи, само че непрекъснатото наличие на пазарите, където осъществя своята продукция, е от основно значение.
Съвместната работа от всички в бранша, от земеделските производители, през доставчиците на семена, препарати и торове, до търговци, преработватели и превозвачи, и не на последно място страната, би трябвало да бъде към това да предложим на интернационалните пазари както суровина, по този начин и артикул от нея, който е конкурентен във всички аспекти на това разбиране.
В последните месеци всички политици приказват, че ще търсят пазари и земеделието е приоритет, а в това време издаването на фитосанитарен документ от самата страна е с цена от два лв. на звук, може би най-скъпият издаван по света. Това е единствено дребен образец за това по какъв начин в детайлите по цялата верига има доста какво да се направи, кумулативният резултат, на което да даде резултат.
Целият бранш обаче е в доста сложна, даже рискова обстановка, провокирана от сушата, която се отрази доста отрицателно върху добивите, изключително при царевицата и слънчогледа, съчетано с може би най-високите индустриални разноски и като похлупак ниски цени, разяснява Борисов. Цените на интернационалните пазари за хлебната пшеница са рекордно ниски - 425 лева за звук.
Независимо от реализиращият се сега износ, мъчно се намират купувачи заради спада в потреблението в интернационален мащаб, а тогава когато има подобен, цените са доста ниски и в случай че при хлебната пшеница към момента се стига до покупко-продажби, то при фуражната пшеница и изключително при царевицата, това все още е мъчно постижимо. При слънчогледа обстановката не е по-добра и без значение от меморандума, който беше подписан с държавното управление след митинга на земеделските производители, има значителен импорт на подобен с генезис Румъния, който от доста сътрудници се твърди, че действително е украински, изясни Георги Стоянов.
Ако в тази обстановка може да има нещо позитивно, то това е фактът, че земеделските производители, както и всички във бранша,.станаха реалисти и има диалог за това какво би трябвало да се промени при новите действителности, пред които сме сложени. Това беше доказано и от всички участници на 7-та зърнена академия, извършена тази седмица във Варна. Според Преслав Борисов секторът би могъл да устои на провокациите единствено като съблюдава три пункта: по-ниска себестойност, положително качество и регулярни доставки към пазарите, на който се осъществя българската продукция. При себестойността има доста какво да се направи, от рентите до по-високата междинна продуктивност. Подготовката на партиди с еднообразно качество още при самото прибиране до последващата мостра и предпазване, също крият забележителен капацитет. Като размер българското произвеждане не може да бъде водач по справедливи аргументи, само че непрекъснатото наличие на пазарите, където осъществя своята продукция, е от основно значение.
Съвместната работа от всички в бранша, от земеделските производители, през доставчиците на семена, препарати и торове, до търговци, преработватели и превозвачи, и не на последно място страната, би трябвало да бъде към това да предложим на интернационалните пазари както суровина, по този начин и артикул от нея, който е конкурентен във всички аспекти на това разбиране.
В последните месеци всички политици приказват, че ще търсят пазари и земеделието е приоритет, а в това време издаването на фитосанитарен документ от самата страна е с цена от два лв. на звук, може би най-скъпият издаван по света. Това е единствено дребен образец за това по какъв начин в детайлите по цялата верига има доста какво да се направи, кумулативният резултат, на което да даде резултат.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ