Тур дьо Франс стартира без фаворита
В последните години " Тур дьо Франс " постоянно е имал ясно изразен любимец – Крис Фрум. Още при паметната победа на Брадли Уигинс през 2012-а стана ясно, че точно той е същинският ас
на преобладаващия тим на „ Скай “. Оттогава пропусна купата през 2014-а поради рухване в петия стадий и предходната година. Тогава стана жертва на упоритостта си да стане първият след Марко Пантани с победи в Джиро д’Италия и Тура в една година, само че силите му не стигнаха за пети успех във Франция. Това отвори път на съотборника му Герент Томас за крайната победа, едвам покаже, че английският отбор е без конкуренция на пътя.
Тежкото рухване на Фрум при втурване с 80 км/ч по време на разследващо каране преди Обиколката на Швейцария няма по какъв начин да е добра вест от нито една позиция. „ Имах шанс, че съм жив “, призна първенецът от болничното заведение, където бе закаран с голям брой контузии, счупени ребра и гръбначни прешлени. Но отсъствието му ще трансформира надпреварата в много по-интригуващо от чисто спортна позиция.
Тур дьо Франс и различен път е стартирал без огромния любимец. През 1976-а Еди Меркс съумява да приключи Джиро д’Италия макар мощно инфектиране на изключително внимателно за колоездачите място. Печели и купата, а в основата на подвига му е лоялността към италианския му спонсор. Въпреки големите упования, взема решение да пропусне Тура, с цел да се лекува. 7 години по-късно Бернар Ино печели Вуелта а Еспаня преодолявайки болките в колянното сухожилие, само че затрудненията го вадят от най-престижното съревнование.
Ако Фрум беше на старта, огромният въпрос щеше да е дали ще успее да стане петият колоездач с пет трофеи след Жак Анкетил, Меркс, Ино и Мигел Индурайн. А неналичието му отваря късмет за популярност на другите.
Основният обвинен е миналогодишният победител Герент Томас. „ Но и да остана знамение за един ден, отново ще съм удовлетворен “, твърди уелсецът. Той завоюва купата като главен жокер на любимеца, само че в този момент ще има доста по-тежкото предизвикателство да кара като водач на тима. Всъщност не напълно – „ Инеос “, както към този момент се назовава някогашният „ Скай “, ще разпредели тази роля на двама колоездачи – другият е колумбиецът Еган Бернал. Тимът се избави от финансовите проблеми след отдръпването на главния спонсор и още веднъж ще е измежду главните сили на Тура.
Но не и едниствената. „ Мовистар “ още веднъж са тук, а звездата им Найро Кинтана ще има може би последният си късмет за жълтата фланелка. В предходните години колумбиецът остана в сянката на Фрум, а като че ли и силата му в планинските стадии към този момент не е задоволителна за освен това. Опитните звезди на домакините Тибо Пино („ Групама ФДЖ “) и Ромен Барде („ AG2R Мондиале “) ще се опитат да зарадват тълпите край пътищата с първа френска купа от тази на Ино през 1985-а.
А Винченцо Нибали самичък се отписа от борбата за най-желаното трико в колоезденето. Италианският деец, първенец от 2014-а, твърди, че ще се задоволи с една или повече етапни победи. Но прякорът му Акулата не е извоюван със скромност…
" Труд "
на преобладаващия тим на „ Скай “. Оттогава пропусна купата през 2014-а поради рухване в петия стадий и предходната година. Тогава стана жертва на упоритостта си да стане първият след Марко Пантани с победи в Джиро д’Италия и Тура в една година, само че силите му не стигнаха за пети успех във Франция. Това отвори път на съотборника му Герент Томас за крайната победа, едвам покаже, че английският отбор е без конкуренция на пътя.
Тежкото рухване на Фрум при втурване с 80 км/ч по време на разследващо каране преди Обиколката на Швейцария няма по какъв начин да е добра вест от нито една позиция. „ Имах шанс, че съм жив “, призна първенецът от болничното заведение, където бе закаран с голям брой контузии, счупени ребра и гръбначни прешлени. Но отсъствието му ще трансформира надпреварата в много по-интригуващо от чисто спортна позиция.
Тур дьо Франс и различен път е стартирал без огромния любимец. През 1976-а Еди Меркс съумява да приключи Джиро д’Италия макар мощно инфектиране на изключително внимателно за колоездачите място. Печели и купата, а в основата на подвига му е лоялността към италианския му спонсор. Въпреки големите упования, взема решение да пропусне Тура, с цел да се лекува. 7 години по-късно Бернар Ино печели Вуелта а Еспаня преодолявайки болките в колянното сухожилие, само че затрудненията го вадят от най-престижното съревнование.
Ако Фрум беше на старта, огромният въпрос щеше да е дали ще успее да стане петият колоездач с пет трофеи след Жак Анкетил, Меркс, Ино и Мигел Индурайн. А неналичието му отваря късмет за популярност на другите.
Основният обвинен е миналогодишният победител Герент Томас. „ Но и да остана знамение за един ден, отново ще съм удовлетворен “, твърди уелсецът. Той завоюва купата като главен жокер на любимеца, само че в този момент ще има доста по-тежкото предизвикателство да кара като водач на тима. Всъщност не напълно – „ Инеос “, както към този момент се назовава някогашният „ Скай “, ще разпредели тази роля на двама колоездачи – другият е колумбиецът Еган Бернал. Тимът се избави от финансовите проблеми след отдръпването на главния спонсор и още веднъж ще е измежду главните сили на Тура.
Но не и едниствената. „ Мовистар “ още веднъж са тук, а звездата им Найро Кинтана ще има може би последният си късмет за жълтата фланелка. В предходните години колумбиецът остана в сянката на Фрум, а като че ли и силата му в планинските стадии към този момент не е задоволителна за освен това. Опитните звезди на домакините Тибо Пино („ Групама ФДЖ “) и Ромен Барде („ AG2R Мондиале “) ще се опитат да зарадват тълпите край пътищата с първа френска купа от тази на Ино през 1985-а.
А Винченцо Нибали самичък се отписа от борбата за най-желаното трико в колоезденето. Италианският деец, първенец от 2014-а, твърди, че ще се задоволи с една или повече етапни победи. Но прякорът му Акулата не е извоюван със скромност…
" Труд "
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ