)
Искате детето ви да бъде уверено и емоционално стабилно? Започнете с тези 9 въпроса! Мама и дете
В последните години тематиката за прочувствената просветеност при децата все по-често попада във фокуса на психолози и експерти по детско развиване. Сред хората, които интензивно работят в тази област, е Рийм Рауда – откривател и създател, посветила работата си на съзнателното родителство и прочувствената сигурност на децата. След като проучва повече от 200 взаимоотношения сред родители и деца, тя открива един общ модел: родителите, които отглеждат прочувствено интелигентни деца, постоянно им задават избрани въпроси.
Според Рауда точно ежедневните диалози, въпросите, които задаваме и възприятието за сигурност вкъщи, построяват метода, по който децата схващат личните си страсти. Защо прочувствената просветеност се учи мъчно Знаем, че децата с добре развита прочувствена просветеност постоянно се оправят по-успешно в живота: в връзките, в учебно заведение и по-късно в работата. Проблемът е, че доста от нас самите в никакъв случай не са били учени на тези умения. Като деца доста хора са чували изречения като: „ Спри да плачеш. “„ Успокой се. “„ Дръж се добре. “ С времето тези послания ни учат да потискаме възприятията си, вместо да ги разбираме. Затова като възрастни и родители постоянно се опитваме да научим децата на прочувствени умения, които самите ние не сме имали опция да развием.
Добрата вест е, че децата могат да построяват прочувствена просветеност посредством ежедневните взаимоотношения с възрастните към тях.
След години проучвания на над 200 връзки сред родители и деца, Рауда открива, че няколко въпроса се появяват още веднъж и още веднъж в фамилиите, които възпитават прочувствена осъзнатост, резистентност и емпатия. Ето кои са те: 1. „ Как тялото ти сподели какво чувстваш през днешния ден? “ Децата постоянно усещат страстите първо в тялото си, преди да имат думи, с които да ги опишат.
Тревожно дете може да каже, че го боли коремът. Вълнението може да се прояви като топлота в лицето или интензивен пулс.
Когато децата стартират да разпознават тези сигнали, те последователно построяват осъзнатост за личните си страсти. 2. „ Разкажи ми за едно възприятие, което изпита през днешния ден и какво го провокира? “ Този въпрос оказва помощ на децата да видят връзката сред прекарванията и страстите.
Едно дете може да показа, че се е почувствало гордо, откакто е приключило план или разочаровано след спор с другар.
Когато свържат възприятието с съответно събитие, страстите стартират да имат смисъл. 3. „ Как разбираш, че някой е благополучен или печален? “ Емпатията се развива, когато децата стартират да обръщат внимание на страстите на другите.
Този въпрос ги предизвиква да следят мимиката, тона на гласа и държанието на хората към тях.
Така те осъзнават, че страстите не съществуват единствено вътре в тях, а и в другите. 4. „ Кое нещо в теб те кара да се чувстваш горделив? “ Много деца свързват гордостта само с успеха или положителното показване.
Този въпрос им оказва помощ да извърнат внимание на личните си качества – като добрина, неизменност или благотворителност.
Ако детето се затруднява да отговори, родителите могат да оказват помощ с образци: „ Гордееш ли се с това какъв брой благ беше през днешния ден? “„ Гордееш ли се с това какъв брой старания постави? “„ Гордееш ли се, че оказа помощ на другар? “ 5. „ Когато си смутен, какво ти се желае някой да направи за теб? “ Този въпрос оказва помощ на децата да осъзнаят личните си потребности в сложни моменти.
Едно дете може да каже, че желае прегръдка, някой да седне до него или малко безшумно пространство.
Когато децата могат да изразят тези потребности, те схващат, че възприятията им са значими. 6. „ Когато през днешния ден се почувства нервозен, какво оказа помощ на тялото ти да се почувства още веднъж умерено? “ Част от прочувствената просветеност е способността да успокояваме тялото си в напрегнати моменти.
Някои деца се усещат по-добре след надълбоко дишане. Други – след диалог с родител, прегръдка на обичаната играчка или няколко минути успокоение.
Когато разпознаят тези тактики, те стартират да се оправят по-уверено със мощните страсти. 7. „ Какво си казваш, когато нещо ти се коства мъчно? “ Този въпрос вкарва концепцията за вътрешния глас.
Малките деца постоянно имат потребност да чуят образци за подкрепящо вътрешно говорене, като: „ Мога да опитам отново. “„ Грешките оказват помощ да се учим. “„ В сигурност съм. “„ Правя най-хубавото, на което съм кадърен. “ С времето децата стартират сами да употребяват тези изречения. 8. „ Как показваш на някого, че те е грижа за възприятията му? “ Емпатията не е единствено възприятие, тя се демонстрира и в дейности.
Децата могат да кажат, че демонстрират грижа, когато изслушват другар, питат „ Добре ли си? “, споделят играчка или седят до някого, който се усеща уединен.
Тези дребни жестове са основата на състраданието. 9. „ Какво в теб те прави специфичен? “ Този въпрос оказва помощ на децата да се замислят за качествата, които построяват тяхната еднаквост.
Родителите могат да упоменат черти като любознание, креативност, възприятие за комизъм, храброст или внимание към другите и да попитат кои от тях детето разпознава в себе си.
Така се построява крепко чувство за лична стойност – без съпоставения и без напън за достижения. Емоционалната просветеност не се построява посредством комплицирани способи или специфични уроци, а посредством ежедневни диалози и същинско внимание към детето. Понякога един елементарен въпрос, заложен в верния миг, може да помогне на детето да разбере по-добре себе си, да разпознае възприятията си и да се научи да се свързва с другите. В последна сметка най-важният подарък, който можем да дадем на децата си, не е съвършеното образование, а пространство, в което техните страсти са чути, признати и разбрани. Именно там стартира същинската прочувствена резистентност.
Според Рауда точно ежедневните диалози, въпросите, които задаваме и възприятието за сигурност вкъщи, построяват метода, по който децата схващат личните си страсти. Защо прочувствената просветеност се учи мъчно Знаем, че децата с добре развита прочувствена просветеност постоянно се оправят по-успешно в живота: в връзките, в учебно заведение и по-късно в работата. Проблемът е, че доста от нас самите в никакъв случай не са били учени на тези умения. Като деца доста хора са чували изречения като: „ Спри да плачеш. “„ Успокой се. “„ Дръж се добре. “ С времето тези послания ни учат да потискаме възприятията си, вместо да ги разбираме. Затова като възрастни и родители постоянно се опитваме да научим децата на прочувствени умения, които самите ние не сме имали опция да развием.
Добрата вест е, че децата могат да построяват прочувствена просветеност посредством ежедневните взаимоотношения с възрастните към тях.
След години проучвания на над 200 връзки сред родители и деца, Рауда открива, че няколко въпроса се появяват още веднъж и още веднъж в фамилиите, които възпитават прочувствена осъзнатост, резистентност и емпатия. Ето кои са те: 1. „ Как тялото ти сподели какво чувстваш през днешния ден? “ Децата постоянно усещат страстите първо в тялото си, преди да имат думи, с които да ги опишат.
Тревожно дете може да каже, че го боли коремът. Вълнението може да се прояви като топлота в лицето или интензивен пулс.
Когато децата стартират да разпознават тези сигнали, те последователно построяват осъзнатост за личните си страсти. 2. „ Разкажи ми за едно възприятие, което изпита през днешния ден и какво го провокира? “ Този въпрос оказва помощ на децата да видят връзката сред прекарванията и страстите.
Едно дете може да показа, че се е почувствало гордо, откакто е приключило план или разочаровано след спор с другар.
Когато свържат възприятието с съответно събитие, страстите стартират да имат смисъл. 3. „ Как разбираш, че някой е благополучен или печален? “ Емпатията се развива, когато децата стартират да обръщат внимание на страстите на другите.
Този въпрос ги предизвиква да следят мимиката, тона на гласа и държанието на хората към тях.
Така те осъзнават, че страстите не съществуват единствено вътре в тях, а и в другите. 4. „ Кое нещо в теб те кара да се чувстваш горделив? “ Много деца свързват гордостта само с успеха или положителното показване.
Този въпрос им оказва помощ да извърнат внимание на личните си качества – като добрина, неизменност или благотворителност.
Ако детето се затруднява да отговори, родителите могат да оказват помощ с образци: „ Гордееш ли се с това какъв брой благ беше през днешния ден? “„ Гордееш ли се с това какъв брой старания постави? “„ Гордееш ли се, че оказа помощ на другар? “ 5. „ Когато си смутен, какво ти се желае някой да направи за теб? “ Този въпрос оказва помощ на децата да осъзнаят личните си потребности в сложни моменти.
Едно дете може да каже, че желае прегръдка, някой да седне до него или малко безшумно пространство.
Когато децата могат да изразят тези потребности, те схващат, че възприятията им са значими. 6. „ Когато през днешния ден се почувства нервозен, какво оказа помощ на тялото ти да се почувства още веднъж умерено? “ Част от прочувствената просветеност е способността да успокояваме тялото си в напрегнати моменти.
Някои деца се усещат по-добре след надълбоко дишане. Други – след диалог с родител, прегръдка на обичаната играчка или няколко минути успокоение.
Когато разпознаят тези тактики, те стартират да се оправят по-уверено със мощните страсти. 7. „ Какво си казваш, когато нещо ти се коства мъчно? “ Този въпрос вкарва концепцията за вътрешния глас.
Малките деца постоянно имат потребност да чуят образци за подкрепящо вътрешно говорене, като: „ Мога да опитам отново. “„ Грешките оказват помощ да се учим. “„ В сигурност съм. “„ Правя най-хубавото, на което съм кадърен. “ С времето децата стартират сами да употребяват тези изречения. 8. „ Как показваш на някого, че те е грижа за възприятията му? “ Емпатията не е единствено възприятие, тя се демонстрира и в дейности.
Децата могат да кажат, че демонстрират грижа, когато изслушват другар, питат „ Добре ли си? “, споделят играчка или седят до някого, който се усеща уединен.
Тези дребни жестове са основата на състраданието. 9. „ Какво в теб те прави специфичен? “ Този въпрос оказва помощ на децата да се замислят за качествата, които построяват тяхната еднаквост.
Родителите могат да упоменат черти като любознание, креативност, възприятие за комизъм, храброст или внимание към другите и да попитат кои от тях детето разпознава в себе си.
Така се построява крепко чувство за лична стойност – без съпоставения и без напън за достижения. Емоционалната просветеност не се построява посредством комплицирани способи или специфични уроци, а посредством ежедневни диалози и същинско внимание към детето. Понякога един елементарен въпрос, заложен в верния миг, може да помогне на детето да разбере по-добре себе си, да разпознае възприятията си и да се научи да се свързва с другите. В последна сметка най-важният подарък, който можем да дадем на децата си, не е съвършеното образование, а пространство, в което техните страсти са чути, признати и разбрани. Именно там стартира същинската прочувствена резистентност.
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ