„Турция и „стан“-държавите: ролята на Зангезурския коридор за новата регионална архитектура“
В последните години Кавказ и Централна Азия се трансфораха в център на засилен геополитически интерес. Един от най-обсъжданите инфраструктурни планове в района е по този начин нареченият Зангезурски кулоар – плануван транспортен маршрут, който би трябвало да премине през южната част на Армения, като свърже Азербайджан с неговия анклав Нахичеван и посредством него с Турция. Този кулоар има капацитет освен да промени салдото в Южния Кавказ, само че и да ускори ролята на Турция като основен състезател в районната политика и стопанска система. Паралелно с това Анкара интензивно развива връзките си с страните от Централна Азия, известни като „ стан “-държавите – Казахстан, Узбекистан, Туркменистан, Киргизстан и Таджикистан. Общите културни и езикови връзки, съчетани със стратегически ползи и богатите енергийни запаси на района, трансформират тези страни в естествено поле за турска агресия и съдействие.
Зангезурският кулоар се появява като резултат от новата геополитическа карта след Втората война в Нагорни Карабах през 2020 година, когато Азербайджан, с поддръжката на Турция, възвърне контрола върху обилни територии. Идеята за коридора е заложена в тристранното съглашение сред Азербайджан, Армения и Русия, което постави завършек на бойните дейности. За Баку този план значи директна връзка с Нахичеван, без да се постанова прекосяване през територията на Иран, а за Анкара – опция да получи сухопътен достъп до Каспийския район и оттатък него.
Турция преглежда Зангезурския път като стратегически инструмент за понижаване на зависимостта си от обичайните транспортни направления през Русия и Иран, което би ѝ разрешило да ускори своята икономическа и политическа самостоятелност. Именно заради това планът среща сериозна опозиция. Армения и Иран го възприемат като опасност за личната си роля на директни страни, до момента в който Русия, въпреки и официално ангажирана с гарантирането на сигурността в района, демонстрира несигурност, тъй като е наясно, че сходна връзка би укрепила турското и азербайджанското въздействие в сфера, която Москва обичайно счита за своя зона на въздействие.
Погледнато по-широко, ползите на Турция в Централна Азия се простират надалеч оттатък самия кулоар. Регионът е богат на естествени запаси и заема стратегическо място сред Русия, Китай, Иран и Афганистан. Казахстан и Туркменистан са измежду водещите експортьори на петрол и природен газ, а Турция, която е мощно подвластна от импорт на сила, има блян да обезпечи достъп до тези запаси и да се трансформира в енергиен директен хъб към Европа. От икономическа позиция значима роля играе и самодейността за така наречен „ Среден кулоар “ – транспортна ос, която би трябвало да свърже Турция с Китай през Кавказ и Централна Азия, представлявайки опция на северния маршрут през Русия и южния през Иран и Пакистан.
Освен чисто икономическите ползи, Анкара интензивно залага и на културната и политическа непосредственост. Чрез общото тюркско завещание тя построява мостове със страните от района, като поддържа Организацията на тюркските страни, в която членуват Турция, Азербайджан, Казахстан, Узбекистан и Киргизстан, а Туркменистан и даже Унгария вземат участие като наблюдаващи. Това съдействие укрепва концепцията за „ тюркски свят “ – пространство, обединено от общ генезис и стратегически ползи. В този подтекст Турция се стреми да понижи въздействието на Русия и Китай и да се нарежда като различен център
Зангезурският кулоар се появява като резултат от новата геополитическа карта след Втората война в Нагорни Карабах през 2020 година, когато Азербайджан, с поддръжката на Турция, възвърне контрола върху обилни територии. Идеята за коридора е заложена в тристранното съглашение сред Азербайджан, Армения и Русия, което постави завършек на бойните дейности. За Баку този план значи директна връзка с Нахичеван, без да се постанова прекосяване през територията на Иран, а за Анкара – опция да получи сухопътен достъп до Каспийския район и оттатък него.
Турция преглежда Зангезурския път като стратегически инструмент за понижаване на зависимостта си от обичайните транспортни направления през Русия и Иран, което би ѝ разрешило да ускори своята икономическа и политическа самостоятелност. Именно заради това планът среща сериозна опозиция. Армения и Иран го възприемат като опасност за личната си роля на директни страни, до момента в който Русия, въпреки и официално ангажирана с гарантирането на сигурността в района, демонстрира несигурност, тъй като е наясно, че сходна връзка би укрепила турското и азербайджанското въздействие в сфера, която Москва обичайно счита за своя зона на въздействие.
Погледнато по-широко, ползите на Турция в Централна Азия се простират надалеч оттатък самия кулоар. Регионът е богат на естествени запаси и заема стратегическо място сред Русия, Китай, Иран и Афганистан. Казахстан и Туркменистан са измежду водещите експортьори на петрол и природен газ, а Турция, която е мощно подвластна от импорт на сила, има блян да обезпечи достъп до тези запаси и да се трансформира в енергиен директен хъб към Европа. От икономическа позиция значима роля играе и самодейността за така наречен „ Среден кулоар “ – транспортна ос, която би трябвало да свърже Турция с Китай през Кавказ и Централна Азия, представлявайки опция на северния маршрут през Русия и южния през Иран и Пакистан.
Освен чисто икономическите ползи, Анкара интензивно залага и на културната и политическа непосредственост. Чрез общото тюркско завещание тя построява мостове със страните от района, като поддържа Организацията на тюркските страни, в която членуват Турция, Азербайджан, Казахстан, Узбекистан и Киргизстан, а Туркменистан и даже Унгария вземат участие като наблюдаващи. Това съдействие укрепва концепцията за „ тюркски свят “ – пространство, обединено от общ генезис и стратегически ползи. В този подтекст Турция се стреми да понижи въздействието на Русия и Китай и да се нарежда като различен център
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ