Спели ли са ранните хора зимен сън
В последните години и зимите не са това, което бяха. Въпреки че позабравихме за рекордно ниските минусови температури, все намираме защо да се оплачем от времето и даже когато през декември е 10 градуса, отново желаеме да е много по-топло.
Вероятно и не сме се замисляли по какъв начин първите хора на нашата планета са оцелявали през ледените зими , които са нямали нищо общо с тези, които познаваме в този момент. А и са били без стабилен покрив над главата си, без дебели облекла и без улеснения като климатици. Малко изясненост по въпроса ни дава едно ново изследване.
Според откриватели от Тракийския университет " Демокрит " в Гърция, ранните хора (хоминиди) са можели да хибернират , тъкмо както мечките, прилепите и други животни. Това е открито по открити при разкопки в испанската пещера Sima de los Huesos кости.
По лезии и други отличителни признаци на увреждане върху вкаменелите кости е открито, че си съответстват с тези по костите на животни, които спят зимен сън. Затова и заключението е, че човекоподобните хоминиди, които са звено сред маймуните и хората, също са имали способността да забавят метаболизма си, да намаляват телесната си температура и да изпаднат в положение на хибернация за няколко месеца .
Освен това, по вкаменелостите е открито нарушаване в растежа на костите за няколко месеца от годината - точно през въпросните ледени зими. Тогава ранните хора оцеляват с лимитирани хранителни ресурси, само че с задоволително насъбрани телесни мазнини, предава.
На базата на тези открития откривателите заключват, че хибернацията не е научна фантастика и генетичната основа и физиологията на подобен хипометаболизъм могат да бъдат непокътнати при доста типове бозайници, в това число и при хората.
Това обаче поражда въпроса за какво представители на някои племена, които съществуват и до през днешния ден - като инуити и саами, не хибернират през зимните месеци. А отговорът на учените е, че средата, в която живеят, им подсигурява нужната храна със наличие на мазнини, позволяваща им да оцелеят.
Как живее най-изолираното племе в света
История в фотоси
Разбира се, на нас в този момент не ни се постанова да изпадаме в сходни положение, с цел да преживеем следващата зима. А на учените оставяме да поспорят по въпроса дали в действителност е допустимо мозъкът на ранните хора също да понижи действието си на толкоз минимално равнище , с цел да му стигнат запасите за няколко месеца.
Вероятно и не сме се замисляли по какъв начин първите хора на нашата планета са оцелявали през ледените зими , които са нямали нищо общо с тези, които познаваме в този момент. А и са били без стабилен покрив над главата си, без дебели облекла и без улеснения като климатици. Малко изясненост по въпроса ни дава едно ново изследване.
Според откриватели от Тракийския университет " Демокрит " в Гърция, ранните хора (хоминиди) са можели да хибернират , тъкмо както мечките, прилепите и други животни. Това е открито по открити при разкопки в испанската пещера Sima de los Huesos кости.
По лезии и други отличителни признаци на увреждане върху вкаменелите кости е открито, че си съответстват с тези по костите на животни, които спят зимен сън. Затова и заключението е, че човекоподобните хоминиди, които са звено сред маймуните и хората, също са имали способността да забавят метаболизма си, да намаляват телесната си температура и да изпаднат в положение на хибернация за няколко месеца .
Освен това, по вкаменелостите е открито нарушаване в растежа на костите за няколко месеца от годината - точно през въпросните ледени зими. Тогава ранните хора оцеляват с лимитирани хранителни ресурси, само че с задоволително насъбрани телесни мазнини, предава.
На базата на тези открития откривателите заключват, че хибернацията не е научна фантастика и генетичната основа и физиологията на подобен хипометаболизъм могат да бъдат непокътнати при доста типове бозайници, в това число и при хората.
Това обаче поражда въпроса за какво представители на някои племена, които съществуват и до през днешния ден - като инуити и саами, не хибернират през зимните месеци. А отговорът на учените е, че средата, в която живеят, им подсигурява нужната храна със наличие на мазнини, позволяваща им да оцелеят.
Как живее най-изолираното племе в света
История в фотоси
Разбира се, на нас в този момент не ни се постанова да изпадаме в сходни положение, с цел да преживеем следващата зима. А на учените оставяме да поспорят по въпроса дали в действителност е допустимо мозъкът на ранните хора също да понижи действието си на толкоз минимално равнище , с цел да му стигнат запасите за няколко месеца.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ