В последните години доверието в българския парламент е традиционно ниско,

...
В последните години доверието в българския парламент е традиционно ниско,
Коментари Харесай

Неизвинените отсъствия и дисциплината на депутатите през 2025 година

В последните години доверието в българския парламент е обичайно ниско, пиша от Институтът за развиване на обществената среда.
Настоящото Народно заседание стартира работа при публично утвърждение от едвам 8% в края на предходната година. Трайната наклонност на съмнение се дължи на редица фактори, някои от които свързани с работата на Народното събрание – дълго проточил се избор на негов ръководител, занимателен старт на същинската работа, късно образуване на непрекъснатите комисии, поредност от дискусионни съвещания и решения.
Натрупват се и политически аргументи, включващи неналичието на разговор и съдействие, корупционни кавги, противоречиво качество на дебатите и експертизата в разнообразни области.
Така може би не е изненадващо, че в последното проучване на социологическа организация Алфа Рисърч утвърждението на Народното събрание при започване на декември е едвам 5%.
Миналата седмица, около дебатите за вота на съмнение, речника на парламентаристите постоянно включваше лексика по-подходяща за футболни агитки. Скандалите от парламентарната естрада и в коридорите също бяха показателни за незадоволителното равнище на връзка сред депутатите.
Именно дисциплината на депутатите и техните отсъствия от началото на годината ноември*, ще разгледаме в актуалната обява.
Отсъствията на депутатите
Правилникът за организацията и активността на Народното събрание показва, че всеки народен представител е „ задължен да участва на съвещанията на Народното събрание и на комисиите, в които е определен ”. Ако по уважителни аргументи му се постанова да отсъства от пленарно съвещание или такова на комисия, „ авансово уведомява ръководителя на Народното събрание, надлежно ръководителя на съответната комисия. ”
Отново там е написано, че „ всеки месец на интернет страницата на Народното събрание се разгласява информация за неоправданите отсъствия на народните представители от съвещания на непрекъснатите комисии, подкомисиите, работните групи и от пленарни съвещания. Информацията се разгласява не по-късно от 7 дни след привършване на месеца, за който се отнася. ”
Така за интервала януари – ноември 2025 година отсъствията от пленарни съвещания по неуважителни аргументи на депутатите са общо 946, а от съвещания на комисии – 136.
Гражданите обаче постоянно стават очевидци на съвсем празна пленарна зала по време на провеждания петъчен парламентарен надзор. В същото време липсва обществена информация за броя на и основанията за така наречен „ извинени “ отсъствия на народните представители, защото настоящият режим е единствено осведомителен. Публикуването на данни за оправданите отсъствия, както и по-ясно разписване на допустимите аргументи за тях в Правилника на Народното събрание, може да са добра стъпка в посока повишение прозрачността на работата на Народното събрание.
Присъствието на депутатите в пленарната зала и на съвещанията на парламентарните комисии е основен индикатор за тяхната ангажираност със законодателния развой. Честите им отсъствия пък имат директно отражение върху обезпечаването на кворум, без който Народното събрание не може да действа дейно, нито да взима годни решения.
През октомври станахме очевидци по какъв начин депутатите могат съзнателно да блокират работата на Народното събрание. Тогава от ръководещата коалиция бойкотираха в продължение на една седмица пленарните съвещания и множеството срещи на парламентарните комисии. Това се случи откакто водачът на ГЕРБ-СДС, Бойко Борисов, прикани депутатите от групата да не се записват в пленарна зала, в резултат на разногласия за нуждата от „ промяна ” на кабинета.
За месеците януари – ноември 2025 година най-вече неоправдани отсъствия имат депутатите от групата на Възраждане – 392 от пленарна зала и още 52 от съвещания на комисии. Следват ги ГЕРб-СДС с 41. В идната графика представяме данни за неоправданите отсъствия по парламентарни групи:
  Дисциплинарните санкции на депутатите Самостоятелен раздел в Правилника на Народно събрание е обособен за парламентарното държание на депутатите. В него е посочено, че те би трябвало да зачитат престижа на Народното събрание и да демонстрират почитание към другите народни представители и външни лица, като не трябва да се нарушава естественото протичане на работата на Народното събрание.
Тези текстове обаче, не пречат на депутатите да прекъсват изказващите се от трибуната, подвиквайки от място, да насочат персонални нападки и обиди и прочие, пречейки на дебатите всъщност. Редица са грозните изявления, на които публиката стана очевидец тази година, в това число и при полемиките около оставката на кабинета предходната седмица. Тогава от трибуната на Народното събрание прозвучаха думи и обръщения като „ Политическа п…перудка, обиколила 100 партии,.. ”, „ Колегите от „ ИТН “ наподобяват като след колоноскопия във ветеринарна клиника, направена от доктор пакистанец за 500 лв.. ” и други През годината станахме очевидци даже на физически конфликти сред разнообразни народни представители.
В коридорите пък препирните и спречкванията също не са единични случаи. Сред тях бяха пререканията сред Величие, Възраждане и МЕЧ през лятната сесия на Народното събрание, случили се след изявления от трибуната за „ пуделът на Пеевски с розовата вратовръзка ” и апели за пердах. През декември пък се стигна до спречквания сред депутатът от Продължаваме Промяната-Демократична България, Иво Мирчев, който потърси персонални пояснения във връзка изявление пред публицисти на ръководителя на групата на ДПС-Ново Начало Делян Пеевски.
Тук следва да посочим, че за поддържане на реда и градивния звук по време на съвещанията, ръководителят на Народното събрание може да насочва към депутатите напомняния, забележки и порицания. Те би трябвало да се ползват, когато депутат нарушава правилника, прекъсва изявления, употребява обидни или непристойни изрази или по различен метод пречи на естественото протичане на съвещанието. Председателят може да отнеме думата и да в профил депутат, само че за не повече от три съвещания.
На интернет страницата на Народното събрание има информация за наложените на депутатите дисциплинарни ограничения. През тази година най-вече санкции са получили от парламентарната група на Възраждане – 28 забележки и 3 порицания, следвани от МЕЧ със 13 забележки. Най-много самостоятелни санкции – 9 забележки и едно неодобрение, има водачът на Възраждане.
От ГЕРБ-СДС, АПС и Величие не са получили нито едно наказване. В идната графика може да видите систематизиране на наложените забележки и порицания по парламентарни групи:
Неизвинените отсъствия и тези, направени поради премахване от съвещание, могат да доведат до финансови наказания за депутатите. Те съставляват удръжки от месечното им заплащане в размер на съответната дневна ставка.
Според настоящия Правилник на Народно събрание възнаграждението на депутатите зависи от размера на междинната брутна заплата в публичния бранш и се актуализира на тримесечна база. Съгласно данните на Националния статистически институт към края на септември 2025 година тя е 2 662 лева Основното възнаграждение на народните представители възлиза на три пъти тази сума или 7 986 лева на месец. Това са средствата, които получава всеки народен представител, без значение от уговорките му в Народното събрание. Към тях се прибавят и ⅔-ти за разноски, свързани с активността на народните представители, или 5 324 лева В Правилника на Народно събрание са планувани и средства за транспортните разходи, квартирни и дневни пари, наем за жилище при нужда, добавки за научна степен ( за докторска степен тя е в размер на 10% от главната заплата), както и по 1% за всяка година прослужено време.
Депутатите вземат участие и в комисии, за които се планува в допълнение заплащане според от функционалността, която извършват в тях. Тези надбавки са както следва – 35% върху главната заплата или 2 795 лева за ръководител на комисия, 25% или 1 997лв. за заместител ръководител и 15% или 1 198 лева за член.
Много народни представители заемат разнообразни управителни длъжности в Народното събрание, които също водят до нарастване на техните хонорари. Председателят на Народно събрание получава 55% над главната си заплата – или още 4 392 лева, заместник-председателите на Народно събрание – 45% или по 3 594 лева Лидерите на парламентарни групи също получават 35% в допълнение възнаграждение – 2 795 лева Всеки от тях може да взе участие и в до две парламентарни комисии, от които да получава в допълнение заплащане като член или по още 15% – по този начин средствата за присъединяване в две комисии са общо в размер на спомагателни 2 396 лева месечно.
Доверието в Народното събрание зависи от това до каква степен обществото го възприема като внушителен и законен орган. Работата на Народното събрание не се изчерпва с формалното наличие или неявяване на депутатите и от тяхната дисциплинираност в и отвън пленарната зала. Въпреки това тяхното държание изпраща ясно обръщение към жителите по какъв начин персоналните и междупартийни борби постоянно изместват експертния спор и отговорността към гласоподавателите. По този метод се подкопава качеството на законодателния развой и демократичната роля на Народното събрание.
*Данните за отсъствията на депутатите са събрани към 10-ти декември. Те обаче се разгласяват за предходния месец. Така с данните за отсъствията през декември ще разполагаме през януари 2026 г.
Източник: bulnews.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР