Твърде заети
В последните години да бъдеш „ ангажиран “ се трансформира в нещо, с което човек би трябвало да се гордее. В бизнеса доминира концепцията, че в случай че не си ангажиран с нещо във всеки един миг, то или не играе доста значима роля за компанията или не си изключително работлив. Истината е, че заетостта и продуктивността са назад пропорционални.
Ако ви помоля да си визиите по какъв начин наподобява един супер ангажиран човек, то в главата ви ще изникне облика на безспирно звънящ телефон, имейл със стотици непрочетени известия и лист със задания, чиито редове са незадоволителни за попълване на всички план и странични занимания, с които се е заел този служащ. Няма по какъв начин да ме убедите, че това ви звучи като среда, която предизвиква продуктивността.
Дейвид Майер от Мичиганския университет разгласява прочуване, съгласно които всяка смяна на задачата, която изпълнявате, усилва с 25% времето, което ви е належащо с цел да завършите както нея, по този начин и миналата на нея задача.
„ Мултитаскингът ще ви забави и ще усили вероятността да извършите някаква неточност. Прекъсванията са неефективни, защото способността ни да обработваме информация е лимитирана “, споделя Майер.
Технологичният колос Microsoft реши да тества този феномен измежду своите чиновници и откри, че на всеки човек са нужни приблизително 15 минути, с цел да може да си върне фокуса върху значимите си задания, след всяко спиране на неговата работа. Интересното в тази ситуация е, че хората не иползват тези 15 минути за самите позвънявания или известия, които прекъсват работата им, те просто работят като катализатор, които ги насочва към други действия, като да вземем за пример сърфиране в мрежата или разглеждане на постове в обществените мрежи.
„ Бях сюрпризиран от това какъв брой елементарно човек може да бъде заплеснат и какъв брой време доста време ни лишава, с цел да се върнем към задачата, с която се занимаваме “, споделя Ерик Хорвиц, създател на изследването в Microsoft. „ в случай че нещата са толкоз неприятни при нас, би трябвало обстановката да е сходна и при другите компании “, прибавя той.
Освен поради непрекъснатите спирания, непрекъснатата претовареност работи отрицателно на продуктивността и по елементарния факт, че човек не може да се концентрира върху две неща по едно и също време. Мозъкът ни просто няма потенциала да се оправи сполучливо с две задания едновременно.
„ Много от нас живеят с илюзията, че мозъкът ни може да се оправи с повече неща, в сравнение с в действителност има способността да ръководи “, споделя Рене Мароа от университета Вандербилт.
„ Ние сме толкоз захласнати от концепцията за осъществяването на няколко задания едновременно, тъй като имаме вяра, че по този начин вършим повече неща за по-малко време, въпреки и мозъците ни в реалност да не са способни на това. Каквото и да мислим, истината е, че ние сме най-продуктивни, когато следваме график и насочваме вниманието си към една задача “, прибавя Мaроа.
След като непрекъснатата претовареност е толкоз контрапродуктивна, тъй като тя продължава да и се носи позитивна известност?
Излседователи от Чикагския университет има отговора. Те откриват, че концепцията, че високата претовареност е знак за упорита работа и триумф е толкоз надълбоко вкоренена в работната просвета, че ние в действителност се опасяваме от бездействието. Проучването даже дефинира термина „ избягване на бездействието “, с цел да опише желанието на хората да наподобяват заети, даже и това да вреди на тяхната работливост.
Изследователите също по този начин откриват, че ние използваме заетостта като щит, с който прикриваме нашия мързел и страха ни от неуспех. Заради това превъзнасяне на заетостта ние постоянно си губим времето с незначителни задания, които ни карат да си мислим, че въпреки всичко вършим нещо, а не бездействаме.
Единственият метод да се справите с този проблем, е като положите целенасочени старания да отбягвате разсейването и да запазите фокуса си върху една задача. Помнете, да си ангажиран и да си работлив не е едно и също.
.......................
Травис Брадбeри, създател на бестселъра „ Emotional Intelligence 2.0 “и съосновател на TalentSmart, за LinkedIn.com
Редактор: Георги Георгиев
Ако ви помоля да си визиите по какъв начин наподобява един супер ангажиран човек, то в главата ви ще изникне облика на безспирно звънящ телефон, имейл със стотици непрочетени известия и лист със задания, чиито редове са незадоволителни за попълване на всички план и странични занимания, с които се е заел този служащ. Няма по какъв начин да ме убедите, че това ви звучи като среда, която предизвиква продуктивността.
Дейвид Майер от Мичиганския университет разгласява прочуване, съгласно които всяка смяна на задачата, която изпълнявате, усилва с 25% времето, което ви е належащо с цел да завършите както нея, по този начин и миналата на нея задача.
„ Мултитаскингът ще ви забави и ще усили вероятността да извършите някаква неточност. Прекъсванията са неефективни, защото способността ни да обработваме информация е лимитирана “, споделя Майер.
Технологичният колос Microsoft реши да тества този феномен измежду своите чиновници и откри, че на всеки човек са нужни приблизително 15 минути, с цел да може да си върне фокуса върху значимите си задания, след всяко спиране на неговата работа. Интересното в тази ситуация е, че хората не иползват тези 15 минути за самите позвънявания или известия, които прекъсват работата им, те просто работят като катализатор, които ги насочва към други действия, като да вземем за пример сърфиране в мрежата или разглеждане на постове в обществените мрежи.
„ Бях сюрпризиран от това какъв брой елементарно човек може да бъде заплеснат и какъв брой време доста време ни лишава, с цел да се върнем към задачата, с която се занимаваме “, споделя Ерик Хорвиц, създател на изследването в Microsoft. „ в случай че нещата са толкоз неприятни при нас, би трябвало обстановката да е сходна и при другите компании “, прибавя той.
Освен поради непрекъснатите спирания, непрекъснатата претовареност работи отрицателно на продуктивността и по елементарния факт, че човек не може да се концентрира върху две неща по едно и също време. Мозъкът ни просто няма потенциала да се оправи сполучливо с две задания едновременно.
„ Много от нас живеят с илюзията, че мозъкът ни може да се оправи с повече неща, в сравнение с в действителност има способността да ръководи “, споделя Рене Мароа от университета Вандербилт.
„ Ние сме толкоз захласнати от концепцията за осъществяването на няколко задания едновременно, тъй като имаме вяра, че по този начин вършим повече неща за по-малко време, въпреки и мозъците ни в реалност да не са способни на това. Каквото и да мислим, истината е, че ние сме най-продуктивни, когато следваме график и насочваме вниманието си към една задача “, прибавя Мaроа.
След като непрекъснатата претовареност е толкоз контрапродуктивна, тъй като тя продължава да и се носи позитивна известност?
Излседователи от Чикагския университет има отговора. Те откриват, че концепцията, че високата претовареност е знак за упорита работа и триумф е толкоз надълбоко вкоренена в работната просвета, че ние в действителност се опасяваме от бездействието. Проучването даже дефинира термина „ избягване на бездействието “, с цел да опише желанието на хората да наподобяват заети, даже и това да вреди на тяхната работливост.
Изследователите също по този начин откриват, че ние използваме заетостта като щит, с който прикриваме нашия мързел и страха ни от неуспех. Заради това превъзнасяне на заетостта ние постоянно си губим времето с незначителни задания, които ни карат да си мислим, че въпреки всичко вършим нещо, а не бездействаме.
Единственият метод да се справите с този проблем, е като положите целенасочени старания да отбягвате разсейването и да запазите фокуса си върху една задача. Помнете, да си ангажиран и да си работлив не е едно и също.
.......................
Травис Брадбeри, създател на бестселъра „ Emotional Intelligence 2.0 “и съосновател на TalentSmart, за LinkedIn.com
Редактор: Георги Георгиев
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ