В последните дни светът е отправил поглед към Източна Европа,

В последните дни светът е отправил взор към Източна Европа, където две страни се готвят да премерят сили - в полето на трета страна. За страдание спорове в Украйна сме виждали и преди, само че този път е малко по-различно. Сега се чува „ дрънкане на оръжия “, както от Запад, по този начин и от Изток. Това дрънкане плаши, вярата е засилената дипломатическа интензивност да успокои обстановката в Украйна. До пряк спор надали ще се стигне, настояват специалисти по сигурността. Но политическата неустановеност заради извънредно изостреното напрежение по оста НАТО – Русия и обсъжданите нови стопански наказания против Кремъл, които съгласно представители на администрацията на Съединени американски щати ще обиден повече браншове от съветската стопанска система – банкова система, огромни планове, спиране на веригите на доставки на витално значими артикули, системи и елементи, в това число свързани с енергетиката. Потърпевши ще бъдат и редица страни в Европа – глобите ще обиден стопанските системи на тези от тях, най-много поради огромната взаимозависимост на Европа от съветските енергийни доставки. Това в изключително огромна степен се отнася за България – все още доставките на главните запаси за енергетиката и промишлеността – природен газ и нуклеарно гориво, са от Русия. Още по тематиката 24 яну 2022 21 яну 2022 През 2014 година Русия анексира Крим, след което Съединени американски щати и Европейски Съюз постановиха поредност от наказания. От тогава е и страхът на редица компании да работят по планове с Русия – освен поради директните загуби от попадането в обсега на глобите, само че и тъй като в бизнес света е значимо освен да печелиш нови сътрудници, само че и да не загубиш досегашните си одобрени пазари. Един от образците е налагането на наказания на фирмите, работещи по построяването на газопровода „ Северен поток 2 “. Още при започване на плана Полша и редица западни страни се оповестиха срещу подводния газопровод, само че на Германия ѝ е необходим съветския газ, с цел да работи стопанската система. С оглед на събитията в последните десетина години излиза, че яростта на икономическите наказания може доста по-тежко да засегне страните в Европа и Русия, в сравнение с „ дрънченето на оръжие “. В наши дни, в случай че се стигне до ново налагане на рестрикции в връзките по оста Вашингтон – Брюксел – Москва, то май е ясно, че още веднъж на фронтовата линия ще бъдат стопанските системи на Източна Европа. Какво се има поради? Ако бъде наложена тежка възбрана за търговия с съветски компании, то забележителна част от бизнеса в Източна Европа може да пострада. И то ударът да е толкоз мощен, колкото бе от вълната от ковид. Тежък удар върху доставките на природен газ При налагане на нови наказания на Русия, България още веднъж ще бъде мощно наранена. Страната ни сега получава към 70% от естествения си газ от Газпром. Проблемът не е, че Газпром ще ни спре кранчето за газ – Кремъл няма сметка да се лиши от тези доходи, а че като страна по глобите /като член на Европейски Съюз и НАТО/ и нашата страна няма да може да купува и да прави банкови преводи към съветския газов тръст. Че това е вероятен сюжет демонстрират изразената подготвеност на за доставки на американски LNG, както и напъните на USA- дипломацията през последния месец да обезпечи доставки на синьо гориво в Европа от Катар и други огромни производители. Въпросът е могат ли новите източници на газ да компенсират прекъсването на доставките на съветски газ и на каква цена – един от факторите за трагичния скок на цените на газа и от там на електрическата енергия в Европейски Съюз е това, че доставките на по-евтиния газ от Русия не моат да покрият повишеното търсене на съвземащата се след Ковид-кризата европейска стопанска система. Въпросът е от кое място България може да вземе природен газ при положение на наказания по „ Газпром “. Отговорът към този момент клони към Азербайджан, като страната е единственият за района ни различен, сигурен снабдител на синьо гориво. Проблемът е, че подписанит контракт с Баку покрива единствено една трета от потребявания у нас природен газ, а и тези количества не постъпват напълно в стратата ни. За да се обезпечи трасе за доставки на контрактувания газ по контракта межде Булгаргаз и Азербайджан би трябвало да бъде приключен газовият интерконектор сред Гърция и България. Последно това би трябвало да се случи доникъде на тази година. В момента е малко евентуално да се случи прекъсване на газовите доставки към страната ни, сходен удар ще бъде доста мощен и ще засегне редица стопански системи, даже и тази на Турция, изясняват енергийни специалисти. В момента доставките на природен газ за страната ни се правят посредством газопровода „ Турски поток “. Но в случай че глобите на Запада тръгнат към газовите доставки, то страната ни, като част от европейското семейство, ще би трябвало да се лиши от достъпа до синьо гориво по това направление. А другите възможности към този момент е ясно какви може да са – импорт на LNG гориво от Катар, Съединени американски щати или друга далечна дестинация в композиция с газовите доставки от Азербайджан. Не е ясно до каква степен обаче би сработила сходна композиция в енергийната сфера у нас. Доставките на нуклеарно гориво Друг тежък проблем при възможни нови наказания към Москва може да се окажат доставките на свежо нуклеарно гориво. До момента Западът не се е осмелявал да посегне към доставките на този тип суровина, която се прави безусловно от шепа производители, а флагманът в това отношение по нашите ширини е „ Росатом “. Малко евентуално е да се стигне до наказания в доставките на гориво. Все отново „ Росатом “ е снабдител на суровина и за атомни централи в Съединени американски щати, напомни енергийният специалист Богомил Манчев, който е и ръководител на Българския атомен конгрес. По думите му даже при подобен тежък удар, България има ресурси от свежо нуклеарно гориво за към една година. Тоест цикълът на произвеждане в АЕЦ „ Козлодуй “ не би трябвало да бъде обиден най-малко година напред. Доколко е допустимо да се доставя свежо гориво от различен снабдител към момента е мъчно да се каже. Сега американската компания „ Уестингхаус “ прави изследване дали тя ще може да доставя страната ни, както към този момент го прави в някои украински АЕЦ. За действителна диверсификация на доставките на нуклеарно гориво обаче може да се приказва след 2025 година, тъй като тогава изтича настоящия контракт за доставяне със суровината от Русия. Тогава ще бъде изпълнено и това искане на Европейски Съюз за диверсификация на източниците. Остава открит въпроса какво ще се случи с отработеното нуклеарно гориво, което сега се извозва и съхранява в Руската федерация. Страната ни регулярно извозва и отработеното нуклеарно гориво към завода на ТВЕЛ в Сибир, само че съветската страна няма да одобри доставки на такива касети от различен производител. Тоест нуклеарното гориво ще би трябвало да остане за предпазване в България при едно повреждане на връзките Запад - Русия. Другият вид е трета страна да одобри непринудено този високо радиоактивен боклук на своя територия за десетки години наред. Подобна процедура не съществува в Европа към този момент. Подобна виновна задача не е във опциите на редица страни в Източна Европа, а и малко страни имат построени складове за предпазване на високорадиоактивни боклуци. България възнамерява един ден да има сходно вместилище, само че към момента изборът на площадка и технология за предпазване на горивото са в начален етап. А доставките на бензин и дизел? При доставките на нефтопродукти у нас обстановката би била отчайваща, в случай че се наложат наказания на съветските компании и се забранят договорите с тях. Подобен удар би спрял на процедура работата на „ Лукойл Нефтохим Бургас “, тъй като компанията е съветска благосъстоятелност. А до каква степен е реален разновидността за импорт на нефтопродукти до Бургас от арабските страни, Либия или Нигерия сега граничи по-скоро с научната фантастика. Все отново вносът е вероятен от други петролни рафинерии в региона – тази на румънския град Констанца, или пък от Гърция. За доставки на нефт от Сърбия надали може да се мисли, при изискване, че единствената компания, работеща на нашия петролен пазар – „ Нис нефт “, работи под марката „ Газпром “. Евентуалните стопански наказания върху Русия ще имат тежък резултат и върху българската стопанска система. И тук е мястото ръководещите да помислят за батальон от ограничения в поддръжка на бизнеса. Мерки които да се настоящи и навременни, с построени инфраструктурни планове. Само по този начин те ще изпълнят и главното си предизборно обръщение – да работят за хората и бизнеса у нас.