В последните дни отново се активизира екстравагантната идея отпреди 2-3

В последните дни още веднъж се засилва екстравагантната концепция отпреди 2-3 години на историци, близки до Кремъл, че Москва би трябвало да изиска от страната ни милионите, които дължи на Руската империя след Руско-турската война. Причината за това е повече от ясна – на 18 януари Путин подписа декрет за финансиране на „ търсенето, регистрацията и правната отбрана на задгранична недвижима благосъстоятелност, принадлежаща на Съюз на съветските социалистически републики и Руската империя “.

Веднага по-късно въпросните историци се сетиха, че България би трябвало да възвърне средствата, които съгласно някакъв член 22 от Берлинския контракт от 1878 година София се задължавала да заплати на Руската империя. Това били разноските по Руско-турската война от 1877 - 1878 година, с която българите по думите на тези историци освен били избавени от османските кланета, само че и Русия по-късно помогнала да се образуват всички държавни институции у нас, също по този начин ни подсигурила и сигурността! Въпросните откриватели настояват още, че български политици обмисляли да изискат от Русия да върне на България 22 тона злато и 50 тона сребро. Плащането било направено в конвертируема валута по пазарния курс, открит от Лондонската фондова борса, настояват откривателите от Москва. Според тях, в случай че България в този момент си изиска благородните метали, съветската страна би трябвало да си потърси големия дълг от Освобождението, в това число с лихви за миналите години. Това, несъмнено, са фантазиите на съветските „ потенциали “.

Те са единствено част от безумните хрумвания, последвали указа на Путин за търсене и връщане а собствеността в чужбина, насъбрана от Съюз на съветските социалистически републики и Руската империя.

Парите за това грандиозно „ мероприятие “ ще бъдат ориентирани към Предприятието за ръководство на задгранична благосъстоятелност, което е част от администрацията на президента на Русия. На собствен ред услужливите кремълски историци към този момент разказват като съветска „ благосъстоятелност “: „ половината крайбрежие на Ница “, здания в Йерусалим, площади в Париж, крепости с ловни полета из Европа, мини, заводи, корабостроителници и даже цели промишлености. Те били закупени през ХIХ и началото на ХХ век от лица от императорското семейство. Не са забравени и многочислените, впечатляващи банкови сметки в Швейцария, Англия, Франция, Германия, Австро-Унгария. Те били на жители на тогавашната Руската империя, в това число представители на „ същото императорско семейство, като както и най-богатите фамилии от аристокрацията и индустриалци ”.

Тези хора, както е добре известно, в това число и от техните записки, са бягали стремително от родината си и от Червената войска, само че по тази причина кръгът историци и икономисти към Путин мълчи. Засега не е конкретизирано по какъв начин на процедура Русия ще си връща това имане и по какъв начин светът ще реагира на тези следващи налудничави упоритости!

Като добър образец се дава катедралата „ Свети Николай " в Ница, посочена за най-големия православен храм в Европа. Тя е по- строена през 1912г.с пари на съветското императорско семейство. Храмът се бил върнал на Русия през 2021 година, пишат съветските историци, само че премълчават обстоятелството, че катедралата се води към Московската патриаршия, само че другояче е постройка от национално значение за Франция.

Освен за парцелите и парите на ликвидираната от болшевиките династия Романови, в Кремъл мечтаят да си възстановят и „ руската благосъстоятелност ".

Тя включвала главно жилища, закупени в годините на Съюз на съветските социалистически републики, с цел да „ отсядат в тях командировани от разнообразни ведомства.  След разпадането на Съветския съюз тези парцели се разпилели в непознати ръце. Всичко това в този момент щяло да се търси и да се върне на съответните ведомства.

Повдига се и въпросът за „ партийното злато ", парите на комунистическата партия на Съюз на съветските социалистически републики. По-точно търси се задграничната част от тайния златно-валутен фонд на Комунистическа партия на Съветския съюз. Те били изчезнали през 1993 година заради „ меко казано, ведомствено комплициране ".

На този декор е забавно да напомним какви парцели има или най-малко претендира, че има Руската федерация в България? А също и по какъв начин се е сдобила с тях.

От една страна, любопитно е, че у нас има десетки улици и площади, наречени в чест на съветски генерали и дипломати, участници в Руско-турската война от 1877 – 1878 година, да не приказваме, че тъкмо против Народното събрание се извисява и паметникът на Александър II.

Имаме си и придвижване „ Русофили, което не дава косъм да падне върху всичко, обвързвано с „ братушките ”.

От друга страна обаче, народните представители от „ Продължаваме промяната – Демократична България ” Ивайло Мирчев и Надежда Йорданова тези дни обявиха, че са подготвени със закон за връщането на санаторно-оздравителния комплекс „ Камчия и  замразяването на съветски парцели, благосъстоятелност на глобени лица. Те чакат поддръжка освен от своята парламентарна група, само че и от други политически сили. А евентуално това ще е единствено началото към връщането на „ съветските парцели " на България.

Камчия, която е безусловно съветски анклав, отива в московски ръце благодарение на някогашната комсомолска секретарка Станка Шопова.

Схемата е елементарна – земята се трансферира от компания във компания, до момента в който е харизана на руснаците. През 2003 година този регион от крайбрежието е разграничен на две компании - Спортно-оздравителен комплекс (СОК),Камчия " и „ Шкорпил екскурзиант ”. В СОК „ Камчия ", чийто офис е в Бургас, влизат бунгалата на тогавашния къмпинг, неговите бар, административна постройка, магазин, паркинг и съответната инфраструктура. За „ Шкорпил екскурзиант “, чието седалище е във Варна, остават 3 ресторанта, павилион и 3 декара земя в Старо Оряхово.

Директор и на двете компании е някой си Христо Христов. Той управлява и трета компания, която пък стопанисва къмпинг за каравани, а офисът й неразбираемо за какво е в Търговище. Самият Христо Христов се оказва началник и на четвърта компания – „ Камчия турс ", в която най-после са трансферирани акциите на СОК „ Камчия “. Веднага по-късно „ уедряване ” парцелът на морския бряг е предаден на тогавашния московски кмет Юрий Лужков.

При това няма никаква конкуренция за парцела, няма приватизация, РМД, търг. Направена е директна продажба, при която руснаците получават земята край морето, а в директорския ръб влиза Станка Шопова. През 2019 година Путин й връчва медал „ Дружба ”. С право, тъй като с нейно подпомагане 120-те декара, върху които израства този сякаш детски, само че съгласно осведомени шпионски център на Кремъл, са продадени на Лужков за 5 лв. на квадрат. За продажбата е блъснал подпомагане и тогавашният аграрни министър Мехмед Дикме, който през днешния ден е първокласен съветник.

Иначе в тези години мястото е частна държавна благосъстоятелност и за всички тези 120 декара, в които има гора, море и река, държавното управление на Москва заплаща малко над 650 000 лв.. Кабинетът на Сергей Станишев също прави огромна услуга на рашките – заплаща над 7,5 млн. лв. за построяването на магистрален тръбопровод към комплекса с дължина 10,5 км. Вместо с тези пари да се оправи водоснабдяването на някой български град или село, парите отиват при руснаците. Въпреки това с цялата си безочливост на една от срещите си с Путин другарката Станка Шопова с възторг декларира: „ Американците строят военна база, а Русия ни строи Камчия ". Днес тази територия е благосъстоятелност на държавното управление на Москва, а формалното му име е СОК (Спортно-оздравителен комплекс) „ Камчия ”. Шопова е в директорския ръб до 2018 година, когато тихомълком е пенсионирана, а по-късно там се подвизава Николай Недялков като изпълнителен шеф.

Ивайло Мирчев прикани България да си отвоюва „ Камчия още преди години, когато Пьотр Толстой, зам.-шеф на съветската Дума, изясни, че откакто „ Русия завърши с Украйна ", ще има удари по Румъния и България.

А Камчия, очевидно е значимо място за Москва, като се изключи че е натъпкана с електроника, има и нужните уреди и да си създава независимо ток и не зависи по никакъв метод от енергийната система на България. Изградените преди време хотелски и образователни здания, спортни уреди от години пустеят, даже на два пъти е налаган запор на сметките поради неплатени налози и такси.

Според осведомени последно на това място се появяват туристи и възпитаници някъде през 2014 година и по-късно всичко се опразва. В края на 2019 година бъдещето на СОК „ Камчия ” се разисква в Горната

камара на Народното събрание в Москва. Руският външен министър Сергей Лавров афишира, че въпросът за собствеността на „ Камчия " ще се взема решение в Съвета за сигурност на Руската федерация с присъединяване на президента Владимир Путин! Плановете са да стане федерална благосъстоятелност, като се трансформира в „ съществена задгранична културно-хуманитарна площадка за пробутване на нашите ползи в Европа ”. Експерти припомнят, че във Варна има координационен център за натовските кораби, а в Камчия ” се е разположила съветската „ мека " мощ и е въпрос на национална сигурност тя да бъде изгонена оттова час по-скоро.

Освен на морето, московското държавно управление има и два луксозни парцела в центъра на София. На бул. Раковски " 92, тъкмо против храма „ Св. Александър Невски ”, се намира по този начин нареченият „ Дом на Москва в София ”, а на ул. „ Св. Наум ” 36 има съветско учебно заведение.

Сградите стават „ московски ” по силата на подмяна, а зад нея стои съглашение, подписано на 28 януари 1998 година за икономическо, научно-техническо и културно съдействие сред Столичната община и Правителството на Москва. Тогава е решено да се създадат Дом на София в Москва и Дом на Москва в София. През март 2001 година е договорирана сякаш заменка, а под контракта се е разписал Юрий Лужков. Кмет на София по това време е Стефан Софиянски.

Известната постройка на „ Раковски ” 92, която взема Москва, в документите е разказана като сграда на два етажа, със застроена повърхност от 749 кв. м. и разгъната от 1498 кв. м. Първият етаж се състои от 17, а вторият от 13 стаи. Таванът има две пространства.

Първата копка на това здание, предопределено за „ дипломатическо агентство и генерално консулство на Русия ", е направена през април 1880 година, в наличието на княз Батенберг. Имотът преди този момент е бил възложен от Софийската община. На него са вдигнати няколко представителни здания с забавен интериор, богато декорирани, с камини и огромни огледала. В историята е записано, че това е третата социална постройка, вдигната в София незабавно след Освобождението.

В комплекса, в който в миналото са работили и живеели съветските дипломати, до през днешния ден е оживяла единствено една постройка, другите са разрушени от бомбардировките през Втората международна война.

Посолството на тогавашния Съюз на съветските социалистически републики населява постройката до 1977 година През 1978 година тя е оповестена за архитектурна и историческа културна полезност с, категория „ национално значение “. По същото време с решение на Министерския съвет мястото е върнато на българската страна, която пък я трансферира на столичното кметство. Руснаците, както е известно, тогава подвигат големия си посолски комплекс на „ Драган Цанков ".

През 80-те години на „ Раковски “ 92 е изработен Музей на българо-съветската дружба, след това постройката е дадена на Българска академия на науките. Накрая, по времето на Софиянски, е харизана на руснаците за Дом на Москва. Да отбележим още, че през 2003 година, когато се празнува 125 годишнината от Освобождението, той персонално развежда из тази постройка Владимир Путин.

За какво се употребява през днешния ден неповторимата сграда? Едва ли някой към този момент си спомня гръмките заявления от времето, когато са сключвани договорите – по какъв начин ще се развива съдействието сред двете общини, по какъв начин ще се поддържат съветските съотечественици в България и впрочем неистини за наивници или идиоти.

Сградата е дадена чартърен и в нея в този момент има първокласен ресторант. Като адрес „ Раковски " 92 служи и за регистрацията на десетки компании с съветско присъединяване. А на уеб страницата на така наречен Дом на Москва са изписани всевъзможни русофилски организации с адреси и телефони – от придвижването на глобения по Магнитски Николай Малинов до форума „ България-Русия " на несломимата Светлана Шаренкова.

Вторият съветски парцел, получен от кметството на Москва по времето на Юрий Лужков и Софиянски, е в „ Лозенец ” на ул. „ Св. Наум ” 36. В него до неотдавна се подвизава съветско wчилище, само че в този момент най-малко табелите за балетна школа са махнати.

Този парцел също е с впечатляващи размери – застроена повърхност над 12 907 кв. м.

За тези здания не е известно руснаците да са платили и лев налог.

А какво получава България против тях? Спокойно може да се напише - едно огромно нищо. Руснаците сякаш дават на София административна постройка на три етажа и гараж от 130 квадрата на „ Ленинградски проспект “ 20 в Москва. На това място от години се обитава българският културен институт в Москва. Земята под постройката и гаража обаче е дадена на Столичната община с контракт за аренда за 49 години.

Другият парцел, който София получава, е помещение от 173.50 кв. м. на първия етаж от постройка на улица „ Большая Дмитровка ” 8. За земята под постройката също се заплаща наем. В помещението през годините са настанявани чартърен разнообразни туристически компании.

Като се тегли чертата, излиза, че София дава скъпа благосъстоятелност в идеалния център на града, а получава някакви пространства, освен това за период от 49 години.

В мощните си години и Тодор. Живков е бил доста великодушен към Москва. Сред най-грандиозните съветски парцели в България е посолският комплекс на бул. „ Драган Цанков “. Зад голяма ограда, която опасва парцела, са вдигнати 11 здания. През 1975 година със задна дата е издадено Разпореждане №З01, с което Министерският съвет обилно отстъпва „ безсрочно и безплатно ” на Съюз на съветските социалистически републики правото на градеж върху държавен терен от 32 921 кв. м.

Изграждане на „ административно-жилищния комплекс на руското посолство " обаче се възнамерява още от 1968 година, само че има спънка – парцелът е на Бялото приятелство. През 1927 година на това място, тогава отвън София, Петър Дънов основава селището „ Изгрева ”, в което се заселват негови почитатели. Земята е закупена с техни средства. Когато е взето решение за повдигането на ново руско посолство, там живеят към 150 души, а в съседство е гробът на Петър Дънов. Впрочем за гроба има особено позволение на Министерски съвет, след писмо на дъновистите персонално до Георги Димитров, който персонално е длъжен на лидера на дъновистите.

Когато се разчува, че теренът е избран за здания на съветското и японското посолство, почитателите на Дънов пишат писмо до Централен комитет на Българска комунистическа партия с молба да бъде съхранен „ Изгрева ", като „ център на духовно придвижване с общочовешко значение ", а също и като „ благосъстоятелност на Бялото приятелство ".

Под писмото има 95 подписа, нечувана смелост в комунистическа България. Наблегнато е на обстоятелството, че Дънов е укривал в дома си на ул. „ Опълченска ” съседа си Георги Димитров.

В последна сметка японското посолство е отрязано от нова постройка на това място, с цел да не бъде локален гробът на Дънов, само че върху другата част от парцелите на Бялото приятелство израсна съветският „ жилищно-административен комплекс ". Там, където през днешния ден са 11-те здания на посолството, в миналото е бил молитвеният дом на дъновистите, тяхната столова и поляната за паневритмия. Когато през 1972 година стартира построяването на дипломатическото посланичество, всички постройки на братството са разрушени.

В средата на 70-те години в центъра на София е издигнат и „ Домът на руската просвета и просвета ”. Той се простира на ул. „ Шипка ", на над 4 декара и върти комерсиална активност в несъгласие с интернационалните регламенти.

Пак в тези времена на крепка българо-съветска дружба е издигната и още една съветска постройка. Тя се намира на ул. „ Фредерик Жолио Кюри " 23 и е комерсиално посланичество. Нейната повърхност, както регистрират от съветската държавна компания, която дава отговор за парцелите в чужбина е 4371,25 кв. м.

Руски парцел съгласно въпросната конструкция към президента Путин, е и постройката на ул. „ Шипка " 20. Този парцел преди време е бил благосъстоятелност на тютюневия търговец, Стефан Чапрашиков, който от 1907 до 1914 година е секретар на княз Фердинанд, а по-късно посланик във Франция, Гърция, Сърбия и Русия. Фирмата му „ Стефан Чапрашиков и сие " изнася тютюни в Германия. Освен огромен предприемач, той е и играч по конен спорт, член на МОК и почетен ръководител на Българския олимпийски комитет. След 1944 година завещава на страната собствен парцел в Евксиноград и къщата си на ул. „ Шипка " №20, в която е трябвало да се направи музей на спорта. Вместо музей обаче на това място през 1958 година е вдигната 4-етажна жилищно-административна постройка, плюс гараж, и там дълги години работи руското комерсиално посланичество.

Днес парцелът на Чапрашиков, ситуиран на една от най-скъпите столични улици, е благосъстоятелност на Руската федерация. Според осведомени към терена имали апетити строителни компании, само че очевидно Москва най-малко към този момент не е склонна да го продаде.

Компанията, която ръководи парцелите на Русия в чужбина, отбелязва също, че нейна благосъстоятелност са и две здания на ул. „ Юрий Гагарин " – на 5 и на един етаж, издигнати през 1963 и 1961 година Отбелязано е, че те не се употребяват и се нуждаят от ремонт. Руски парцел е и жилищна постройка на столичната ул. „ Райко Алексиев “ 11. Московска благосъстоятелност са и две здания в „ Хиподрума ”, на ул. „ Урвич ".

Като база за отдих пък е разказан парцел в Панчарево – вила и хотел с мансарда и ресторант. Само че там собствеността май ще се окаже на някаква организация на белогвардейци. Във Варна за съветски парцел е посочен апартамент в кв. „ Чайка ”, платен през 1994 година в постройка от 1971 година

За похлупак се оказва, че и Руската черква на бул. „ Цар Освободител " е благосъстоятелност на Федерацията. При това, както е маркирано в уеб страницата на московското държавно дружество, което дава отговор за собствеността в чужбина, съветско владеене са с изключение на черквата в Ница, само че и православните храмове в Бари, Йоханесбург  и редица други забележителни обекти по света. Разправиите към собствеността на храма „ Св. Николай Чудотворец " в центъра на София стигнаха до прокуратурата. Временният основен прокурор Борис Сарафов през есента даде за експертиза при районния министър Андрей Цеков четири тома документи.

Те потвърждават собствеността на българската страна върху постройката на храма, сочат също, че след бомбардировките над София през 1944 година две трети от средствата за ремонта са дадени от българската страна. Да не приказваме, че съветското посолство „ няма доказателства да е приемник на имперска Русия ", по думите на прокуратурата.

Ситуацията към храма се нажежи, откакто през септември архимандрит Васиан и още няколко руснаци бяха изгонени от България като шпиони, а Елеонора Митрофанова удари ключ на черквата. Така стана известно, че през 1997 година съветското посолство е извадило нотариален акт за съветската черква и земята под нея, като се базира на Крепостния акт от 1898 година

От прегледа на парцелите излиза наяве, че Руската федерация е натрупала много благосъстоятелност в България, а тъй като това са дипломатически парцели, за тях не се заплащат и налози. Респектира с мащабите си и недвижимата благосъстоятелност, закупена от руснаци в България. По публична информация това са 7472 парцела. Най-много жилища и къщи руснаците са купили в Бургаска област – 5298. Във Варна и района са 997. В област Добрич руснаците владеят 117 парцела, в София – 214, в Благоевград – 463, в Пловдив – 96, и в Смолян – 80.

Счита се, че Филип Киркоров е разкрил Равда като място за вложения за съветския шоубизнес. Той си взел там 14 жилището. Примерът му е последван от Лолита Милявская, Надежда Бабкина, Борис Моисеев и други актьори, множеството от тях примерни към Путин. Киркоров, който също е от почитателите на кремълското джудже, си е накупил и парцели във Варна.

Източник: Уикенд, crimesbg.com