Петър Волгин пред СБЖ: Няма разлика между някогашните комунистически цензори и днешните евроатлантически пропагандатори
В последните дни обществото ни и гилдията следят с учудване сагата към неразрешеното от Програмния съвет на БНР лъчение на квалифицираното за изданието на предаването „ Политически НЕкоректно ” от 16 декември изявление на Петър Волгин с посланика на Русия Н. Пр. Елеонора Митрофанова. Казусът нашумя много, а и уеб сайтът на Съюз на българските журналисти в детайли наблюдава цялото му развиване. Така че няма да припомняме детайлите – всеки може да се запознае с тях, като прочете изявленията на уеб страницата ни от последните дни. Предлагаме специфичното изявление на ПЕТЪР ВОЛГИН за уеб страницата на по тематиката.
– Демократична ли е страната, в която живеем? Уважава ли се особеното мнение, гражданската позиция, сериозният взор? Ти защо си мислиш, когато чуваш термини като агитация, дезинформация, хибридна война?
– Днес всяко друго мнение бива определяно като „ агитация “. Това е най-сигурният метод да заглушиш неуместните гласове. Между другото, във времената преди 1989 година, които от ден на ден наподобяват на днешните,
също публична цензура не съществуваше.
Когато в тогавашните медии биваха сваляни репортажи, мнения или изявленията, това биваше обяснявано като съблюдаване на „ високите социалистически стандарти “ и като„ недопускане на зловредната западна агитация “. На процедура няма никаква разлика сред тогавашните комунистически цензори и днешните евроатлантически пропагандатори. Така че в случай че има нещо, което сигурно отсъства от днешна България, то е уважението към плурализма и към особеното мнение.
/със съкращение/
Последвайте канала на
– Демократична ли е страната, в която живеем? Уважава ли се особеното мнение, гражданската позиция, сериозният взор? Ти защо си мислиш, когато чуваш термини като агитация, дезинформация, хибридна война?
– Днес всяко друго мнение бива определяно като „ агитация “. Това е най-сигурният метод да заглушиш неуместните гласове. Между другото, във времената преди 1989 година, които от ден на ден наподобяват на днешните,
също публична цензура не съществуваше.
Когато в тогавашните медии биваха сваляни репортажи, мнения или изявленията, това биваше обяснявано като съблюдаване на „ високите социалистически стандарти “ и като„ недопускане на зловредната западна агитация “. На процедура няма никаква разлика сред тогавашните комунистически цензори и днешните евроатлантически пропагандатори. Така че в случай че има нещо, което сигурно отсъства от днешна България, то е уважението към плурализма и към особеното мнение.
/със съкращение/
Последвайте канала на
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ