Етрополе и безлюдният Етрополски манастир
В последните дни на лятото търсихме вид за еднодневна разходка. Целта ни бе хем да е някакво място, на което не сме ходили, хем детето да получи най-малко един щемпел в книжката си със Стоте национални обекта. Така стигнахме до концепцията за Етрополе и близкия до него манастир. Защо на 50-годишна възраст към момента не бях ходил в Етрополе – нямам пояснение.
Снимка: Васил Богданов
След цялостната с летящи тирове автомагистрала „ Хемус “ (беше работен ден) и заобикалянето на Правец, стигнахме до Етрополе – прелестно мирен град, в който „ трамвайни коли не звънят и реклами неонови няма “.
Снимка: Васил Богданов
Разгледахме центъра и право в Историческия музей, който се намира в някогашен конак, издигнат през 1870 година Автентична атмосфера с приятна миризма на остаряло дърво и леко проскърцващи стълби към втория етаж.
Снимка: Васил Богданов
В музея най-силно усещане ми направиха три неща. Бюрото на локалния бунтовник Тодор Пеев, за който Милен Русков написа в своя превъзходен разказ „ Възвишение “. Ерудиран полиглот, приключил в Цариград, Тодор Пеев свършва доста потребна работа, само че след Освобождението е отчаян от процесите в страната и през 1904 година поставя завършек на живота си.
Интересни са и фотосите от присъщия за града празник на Етрополските зетьове. Отбелязва се с карнавално шествие, участниците в което пресъздават житието и страданията на завряния шурей.
Снимка: Васил Богданов
Не знам за какво, само че запомних и стаята, в която са изложени машини и бутафорни салами от соц епохата, когато в града е имало месокомбинат.
Снимка: Васил Богданов
След музея възнаградихме за търпението 7-годишното дете със сладолед в дребна, фамилна сладкарничка току под часовниковата кула. Тя си няма циферблат, само че на всеки кръговиден час часовниковият механизъм издава камбанен звън.
Снимка: Васил Богданов
Направихме втори тигел по централната улица и се отправихме с колата към манастира. Тук идва огромната магия на пътуването в работен ден. Малко след три следобяд на паркинга няма нито една кола. Единствено в двора на манастира има джип, паркиран някак си несвоевременно по средата на тази обител.
Снимка: Васил Богданов
Портите на манастира са необятно отворени, на църквата също. Никъде няма жива душа, безусловно никой. В църквата има аудио уредба, по която звучат безшумно църковни песнопения. Обиколихме двора за фотоси и си тръгнахме в тишината.
Снимка: Васил Богданов
Това несъмнено е най-вълнуващото ми посещаване в манастир. Иска ми се да дойда тук и в края на октомври, когато гората е пожълтяла, само че още веднъж да бъде в работен ден.
Снимка: Васил Богданов
Още фотоси от пътуването можете да видите в.
Снимка: Васил Богданов
След цялостната с летящи тирове автомагистрала „ Хемус “ (беше работен ден) и заобикалянето на Правец, стигнахме до Етрополе – прелестно мирен град, в който „ трамвайни коли не звънят и реклами неонови няма “.
Снимка: Васил Богданов
Разгледахме центъра и право в Историческия музей, който се намира в някогашен конак, издигнат през 1870 година Автентична атмосфера с приятна миризма на остаряло дърво и леко проскърцващи стълби към втория етаж.
Снимка: Васил Богданов
В музея най-силно усещане ми направиха три неща. Бюрото на локалния бунтовник Тодор Пеев, за който Милен Русков написа в своя превъзходен разказ „ Възвишение “. Ерудиран полиглот, приключил в Цариград, Тодор Пеев свършва доста потребна работа, само че след Освобождението е отчаян от процесите в страната и през 1904 година поставя завършек на живота си.
Интересни са и фотосите от присъщия за града празник на Етрополските зетьове. Отбелязва се с карнавално шествие, участниците в което пресъздават житието и страданията на завряния шурей.
Снимка: Васил Богданов
Не знам за какво, само че запомних и стаята, в която са изложени машини и бутафорни салами от соц епохата, когато в града е имало месокомбинат.
Снимка: Васил Богданов
След музея възнаградихме за търпението 7-годишното дете със сладолед в дребна, фамилна сладкарничка току под часовниковата кула. Тя си няма циферблат, само че на всеки кръговиден час часовниковият механизъм издава камбанен звън.
Снимка: Васил Богданов
Направихме втори тигел по централната улица и се отправихме с колата към манастира. Тук идва огромната магия на пътуването в работен ден. Малко след три следобяд на паркинга няма нито една кола. Единствено в двора на манастира има джип, паркиран някак си несвоевременно по средата на тази обител.
Снимка: Васил Богданов
Портите на манастира са необятно отворени, на църквата също. Никъде няма жива душа, безусловно никой. В църквата има аудио уредба, по която звучат безшумно църковни песнопения. Обиколихме двора за фотоси и си тръгнахме в тишината.
Снимка: Васил Богданов
Това несъмнено е най-вълнуващото ми посещаване в манастир. Иска ми се да дойда тук и в края на октомври, когато гората е пожълтяла, само че още веднъж да бъде в работен ден.
Снимка: Васил Богданов
Още фотоси от пътуването можете да видите в.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ