Цугцванг на Байдън: Близкият изток е застрашен от голяма война
В последните дни на миналата година американската преса стартира да проучва протичащото се в Близкия изток. Регионът без подозрение е основен - както за световната стопанска система (важен контейнер за гориво и кръстопът на обширни търговски пътища), по този начин и за интернационалната политика - заради изобилието от заинтригувани сили и спорове.
И заключенията на западните медии не са по никакъв начин радостни. От една страна “Уолстрийт Джърнъл ” със публикация „ Байдън излага американските бойци на заплаха “, а от друга “Ню Йорк Таймс ” с материал за това по какъв начин “Ансар Аллах ” съставлява особено предизвикателство за Съединени американски щати. Но с цел да стигнем до корена на проблемите, пред които е изправена администрацията на Байдън, би трябвало да погледнем няколко месеца обратно.
Въпросните закани, несъмнено, са разследване от дългогодишна американска политика, само че повратната точка са събитията от 7 октомври, които обърнаха страницата в историята на целия район. Атаката на ХАМАС постави край както на мита за израелската неуязвимост, по този начин и на очакванията за единение в мюсюлманския свят. И в случай че последното не беше толкоз ненадейно, нямаше доста подозрение по отношение на способността на Тел Авив да се опълчва на заканите за личната си сигурност.
Това беше последвано от интервенцията на “Цахал ” “Железни Мечове ”. Освен това не е напълно ясно по какъв начин и по кое време ще завърши. Официалната цел е дефинирана доста съответно - унищожаването на ХАМАС. Реалността на достижението ѝ обаче е под въпрос: управлението на организацията на практика не претърпя загуби. Вместо това цивилните страдат: броят на невоюващите жертви в Газа надвиши 20 000, множеството от тях дами и деца. Трудно е да си представим по-плодородна почва за радикализъм от тази.
Вашингтон, както може да се чака, изцяло застана на страната на Тел Авив и последствията от тази поддръжка се усетиха мигновено. Вярно, не в деянията, които се чакаха в Белия дом.
От октомври подкрепяните от Иран сили са атакували американски военни цели в Сирия и Ирак повече от 100 пъти. Дълго време Вашингтон заявяваше, че силите за Противовъздушна отбрана са съумели да отхвърлен тези офанзиви, само че на 25 декември вследствие на детонацията на атакуващ дрон бяха ранени трима бойци, един от които в сериозно положение.
„ Министърът на защитата Лойд Остин разгласява изказване, в което се споделя, че неговите молебствия са с ранените бойци. Мило, само че Остин не е духовник. Работата на шефа на Пентагона е да предотвратява сходни офанзиви и да подсигурява, че войските не са лесна цел за шиитските милиции. “, иронизира “Уолстрийт Джърнъл ”. Самият Байдън си го отнесе даже още повече от вестника. След като сподели, че нищо не е по-важно за президента от отбраната на американските бойци, той беше непосредствено упрекнат в неистина, отбелязвайки, че в този момент ръководителят на Белия дом има по-неприятен главобол от това по какъв начин да не се намесва във война с Иран.
И това доста ясно демонстрира тежката обстановка, в която се намират Щатите. Може, несъмнено, да прекарат дълго време в опити да смъкват дронове и ракети, ориентирани към американските бази в Близкия изток, само че превъзмогването на всяка Противовъздушна отбрана е въпрос на натоварване и време. В същото време Вашингтон към момента не разполага с задоволително сили, с цел да отстрани опасността от иранските проксита. Това, несъмнено, може да бъде решено, само че не е мъчно да си представим по какъв начин Конгресът и американският народ в този момент ще реагират на концепцията за разширение на военното наличие и изпращане на още няколко десетки хиляди бойци в Сирия и Ирак. Как да се предвиждат резултатите от президентските избори през ноември след такова решение?
Белият дом схваща това добре. Всъщност това също удостоверява нерешителността, с която администрацията на Байдън работи в борбата с йеменските хусити.
Отначало малко хора одобриха съществено изказванията на “Ансар Аллах ”, че ще се застъпят за палестинците. Е, каква опасност може да съставлява страна, която до неотдавна беше разкъсвана от революция, съпроводена от намеса, освен това официално неприключила.
Сега обаче, заради непрекъснатите офанзиви, корабоплаването през Червено море е застрашено и това, съгласно разнообразни оценки, са от 12 до 18% от международната морска търговия. Разбира се, можете да планирате маршрут край Африка, само че това са спомагателни дни и в този случай фразата „ времето е пари “ работи безупречно.
За да отстрани тази опасност, Вашингтон реши да образува цяла военноморска коалиция, която с изключение на Съединени американски щати включваше Бахрейн, Англия, Дания, Испания, Италия, Канада, Холандия, Норвегия, Сейшелите и Франция. Изглежда впечатляващо, а от Пентагона настояват, че в листата има даже повече от двадесет страни, само че някои от тях са помолили да не разкриват присъединяване им. Но има една измама - действително присъединяване на тези страни е лимитирано до номинално наличие: ще изпратят няколко офицера в щаба на интервенцията в Бахрейн. Освен това, макар че Испания се причисли към обединението, тя блокира присъединяване на Европейски Съюз в нея.
Така че Щатите ще би трябвало да решат всичко сами. И към този момент техните дейности се лимитират до отбиване на офанзиви против личните им кораби, ситуирани в района. Освен това, с цел да се унищожат безпилотни самолети, струващи две хиляди $, се харчат ракети, струващи два милиона. Йемен няма кораби, само че дронове и ракети се изстрелват от сушата и е изцяло неразбираемо по какъв начин американският флот може да пречи на хусите по различен метод. Само наземна интервенция може да реши казуса, само че към този момент Пентагонът избира да не показва сходни начинания на глас.
Изводът: както в обстановката с офанзивите против бази в Сирия и Ирак, по този начин и при офанзивите против кораби наоколо до протока Баб ел Мандеб, Съединени американски щати се борят със заканите, само че не вършат нищо, с цел да отстранен източника им. Всъщност администрацията на Байдън се оказа в цугцванг - всеки ход, който Белият дом предприеме в този момент, ще сложи Вашингтон в още по-трудна обстановка: към този момент няма задоволително пари за поддръжка на Израел и Украйна и няма запаси за нова близкоизточна война.
Единственият вероятен сюжет тук е по-нататъшно понижаване на наличието на Съединени американски щати. И събитията се развиват по подобен метод, че ново „ бягство от Афганистан “ е единствено въпрос на време.
Превод: В. Сергеев
И заключенията на западните медии не са по никакъв начин радостни. От една страна “Уолстрийт Джърнъл ” със публикация „ Байдън излага американските бойци на заплаха “, а от друга “Ню Йорк Таймс ” с материал за това по какъв начин “Ансар Аллах ” съставлява особено предизвикателство за Съединени американски щати. Но с цел да стигнем до корена на проблемите, пред които е изправена администрацията на Байдън, би трябвало да погледнем няколко месеца обратно.
Въпросните закани, несъмнено, са разследване от дългогодишна американска политика, само че повратната точка са събитията от 7 октомври, които обърнаха страницата в историята на целия район. Атаката на ХАМАС постави край както на мита за израелската неуязвимост, по този начин и на очакванията за единение в мюсюлманския свят. И в случай че последното не беше толкоз ненадейно, нямаше доста подозрение по отношение на способността на Тел Авив да се опълчва на заканите за личната си сигурност.
Това беше последвано от интервенцията на “Цахал ” “Железни Мечове ”. Освен това не е напълно ясно по какъв начин и по кое време ще завърши. Официалната цел е дефинирана доста съответно - унищожаването на ХАМАС. Реалността на достижението ѝ обаче е под въпрос: управлението на организацията на практика не претърпя загуби. Вместо това цивилните страдат: броят на невоюващите жертви в Газа надвиши 20 000, множеството от тях дами и деца. Трудно е да си представим по-плодородна почва за радикализъм от тази.
Вашингтон, както може да се чака, изцяло застана на страната на Тел Авив и последствията от тази поддръжка се усетиха мигновено. Вярно, не в деянията, които се чакаха в Белия дом.
От октомври подкрепяните от Иран сили са атакували американски военни цели в Сирия и Ирак повече от 100 пъти. Дълго време Вашингтон заявяваше, че силите за Противовъздушна отбрана са съумели да отхвърлен тези офанзиви, само че на 25 декември вследствие на детонацията на атакуващ дрон бяха ранени трима бойци, един от които в сериозно положение.
„ Министърът на защитата Лойд Остин разгласява изказване, в което се споделя, че неговите молебствия са с ранените бойци. Мило, само че Остин не е духовник. Работата на шефа на Пентагона е да предотвратява сходни офанзиви и да подсигурява, че войските не са лесна цел за шиитските милиции. “, иронизира “Уолстрийт Джърнъл ”. Самият Байдън си го отнесе даже още повече от вестника. След като сподели, че нищо не е по-важно за президента от отбраната на американските бойци, той беше непосредствено упрекнат в неистина, отбелязвайки, че в този момент ръководителят на Белия дом има по-неприятен главобол от това по какъв начин да не се намесва във война с Иран.
И това доста ясно демонстрира тежката обстановка, в която се намират Щатите. Може, несъмнено, да прекарат дълго време в опити да смъкват дронове и ракети, ориентирани към американските бази в Близкия изток, само че превъзмогването на всяка Противовъздушна отбрана е въпрос на натоварване и време. В същото време Вашингтон към момента не разполага с задоволително сили, с цел да отстрани опасността от иранските проксита. Това, несъмнено, може да бъде решено, само че не е мъчно да си представим по какъв начин Конгресът и американският народ в този момент ще реагират на концепцията за разширение на военното наличие и изпращане на още няколко десетки хиляди бойци в Сирия и Ирак. Как да се предвиждат резултатите от президентските избори през ноември след такова решение?
Белият дом схваща това добре. Всъщност това също удостоверява нерешителността, с която администрацията на Байдън работи в борбата с йеменските хусити.
Отначало малко хора одобриха съществено изказванията на “Ансар Аллах ”, че ще се застъпят за палестинците. Е, каква опасност може да съставлява страна, която до неотдавна беше разкъсвана от революция, съпроводена от намеса, освен това официално неприключила.
Сега обаче, заради непрекъснатите офанзиви, корабоплаването през Червено море е застрашено и това, съгласно разнообразни оценки, са от 12 до 18% от международната морска търговия. Разбира се, можете да планирате маршрут край Африка, само че това са спомагателни дни и в този случай фразата „ времето е пари “ работи безупречно.
За да отстрани тази опасност, Вашингтон реши да образува цяла военноморска коалиция, която с изключение на Съединени американски щати включваше Бахрейн, Англия, Дания, Испания, Италия, Канада, Холандия, Норвегия, Сейшелите и Франция. Изглежда впечатляващо, а от Пентагона настояват, че в листата има даже повече от двадесет страни, само че някои от тях са помолили да не разкриват присъединяване им. Но има една измама - действително присъединяване на тези страни е лимитирано до номинално наличие: ще изпратят няколко офицера в щаба на интервенцията в Бахрейн. Освен това, макар че Испания се причисли към обединението, тя блокира присъединяване на Европейски Съюз в нея.
Така че Щатите ще би трябвало да решат всичко сами. И към този момент техните дейности се лимитират до отбиване на офанзиви против личните им кораби, ситуирани в района. Освен това, с цел да се унищожат безпилотни самолети, струващи две хиляди $, се харчат ракети, струващи два милиона. Йемен няма кораби, само че дронове и ракети се изстрелват от сушата и е изцяло неразбираемо по какъв начин американският флот може да пречи на хусите по различен метод. Само наземна интервенция може да реши казуса, само че към този момент Пентагонът избира да не показва сходни начинания на глас.
Изводът: както в обстановката с офанзивите против бази в Сирия и Ирак, по този начин и при офанзивите против кораби наоколо до протока Баб ел Мандеб, Съединени американски щати се борят със заканите, само че не вършат нищо, с цел да отстранен източника им. Всъщност администрацията на Байдън се оказа в цугцванг - всеки ход, който Белият дом предприеме в този момент, ще сложи Вашингтон в още по-трудна обстановка: към този момент няма задоволително пари за поддръжка на Израел и Украйна и няма запаси за нова близкоизточна война.
Единственият вероятен сюжет тук е по-нататъшно понижаване на наличието на Съединени американски щати. И събитията се развиват по подобен метод, че ново „ бягство от Афганистан “ е единствено въпрос на време.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ