"Дунарит" – национализация или нещо по-просто
В последните дни Министерството на стопанската система разгласи, че изкупува задълженията на оръжейния цех " Дунарит ", гравитирал до неотдавна към мажоритарния притежател на банкрутиралата Корпоративна комерсиална банка Цветан Василев, с концепцията да поеме собствеността на предприятието и да го вкара в забранителния лист за приватизация. До намесата на страната се стигна след продължителни правосъдни разногласия за надзор над " Дунарит " сред сдружение, свързвано с някогашния бизнес сътрудник на Василев и народен представител от Движение за права и свободи Делян Пеевски и " Емко ", съперника на " Дунарит ". Преди ден мениджмънтът на " Дунарит " заплати напълно дълга си към страната, с което дава отпор на национализацията. За това по какъв начин се стигна до този безизходен проблем, каква е ролята на страната в него и какво може да се чака отсега нататък четете в разбора на Калоян Стайков от Седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система.
С встъпването си в служба актуалният министър на стопанската система разгласи, че приватизацията завършва и напъните на държавното управление ще са в посока насърчаване на държавните компании. Събитията към оръжейния цех " Дунарит " от последната седмица, а и национализацията на авиоремонтния цех " Авионамс " от средата на предходната година, демонстрират, че задачите на страната се простират оттатък развиването на държавните компании.
Въпреки че ръководещите заобикалят да употребяват термина " национализация ", евентуално поради културни и исторически натрупвания, ето и дефиницията: национализация е актът на прекачване на частна благосъстоятелност, а от време на време и общинска благосъстоятелност, в държавна благосъстоятелност. Крайна форма на национализация е експроприацията, при която отплата или не се изплаща, или тя е пренебрежимо ниска.
Битката за " Дунарит " евентуално стартира още преди банкрута на КТБ през 2014 година, съгласно изявленията на някогашния притежател на банката, продължава повече от година и половина с голям брой правосъдни хватки и ескалира през последните няколко седмици.
Въпреки че ръководещите оправдават дейностите си с " изключителната обстановка ", както я назовава министърът на стопанската система, и грижа за служащите в сдружението, обстановката е доста по-проста и е обвързвана с " завладяването " на страната от частни ползи, за което сме писали неколкократно (тук, тук и тук). Самата обстановка не е разследване, с което политиците би трябвало да се оправят, а е директен резултат от целенасочени дейности на държавни органи. Тя става допустима едвам след включването на Комисията за лишаване на нелегално добито имущество, повдигнатите обвинявания от профилираната прокуратура, входираното писмо от същата за лишаване на лицензите на " Дунарит " и редица медийни изявления.
Всъщност това не е нещо ново. Наблюдателите с малко по-дълга памет ще си спомнят, че повода за краха на КТБ не беше нито на множеството изявления през годините до 2014 година за проблемите в банката, нито отчетите на Европейската комисия, които обръщаха внимание на бурното развиване на банките с български притежатели. Проблемите започнаха с куп публикации за измислени закани, които не бяха потвърдени, прокурорска акция по претършуване на офиси в постройката на КТБ и повдигнато обвиняване на подуправителя на ръководство " Банково " в Българска народна банка.
Освен дежурните обвинени, в спектакъла " Дунарит " се включват и нови артисти - синдиците на КТБ. Те по едно и също време купуват обвързване на оръжейния цех към друга компания, а по-късно го продават на Държавната консолидационна компания (ДКК). Целта е да се употребява особеният залог върху предприятието и по този метод ДКК да стане негов притежател. Въпросът е по силата на каква логичност и кой нормативен акт синдиците в КТБ изразходват средства от масата на неплатежоспособност за закупуване на финансов актив.
Назначаването на синдици е резултат от разкриване на произвеждане по неплатежоспособност, чиято цел е да опази цената на банката, да осребри имуществото ѝ и да се разплати с кредиторите. В член 31 от Закона за банковата неплатежоспособност ясно са написани пълномощията на синдика и единственото споменаване на разноски е във връзка с " ръководството и запазването на имуществото на банката или с осъществяването на други разходи в производството по неплатежоспособност ", а казусът не е подобен. С други думи нито духът, нито буквата на закона са спазени.
Нещо повече – синдиците се съгласяват да се разплатят за закупения заем с активи на банката, които са предлагани на търгове, само че не са продадени. Няма информация за кои активи става въпрос, нито за това дали по този метод не се поврежда масата на несъстоятелността, а оттова – и ползите на кредиторите на банката. За похлупак на всичко банката е страна по правосъдни каузи, с които апелира първичната цесия, посредством която " Дунарит " погасява заема си към нея. Това е като да спорите пред арбитър, че някой ви е откраднал шапката, след което да купите същата шапка от трето лице и да я продадете на четвърто.
Ситуацията е повече от неуместна, а краят ѝ е надалеч от предупреден. " Дунарит " е погасила главница и лихви по своето взимане в размер на 50 млн. лева към ДКК. Освен това компанията към този момент е декларирала вписването на пълномощник, каквото беше поискано от министерството на стопанската система, което би следвало да прекрати процедурата за лишаване на лиценза на предприятието, а оттова – изключителната обстановка, която разясняваме.
Предвид това, че тази сага се развива към този момент близо две години, като нито едната, нито другата страна наподобява подготвена да се съобщи, най-вероятно ни чака още от същото – нови парадокси. Актьорите са едни и същи, сюжетът е неизменен и до момента в който обществото се изживява като безмълвен наблюдаващ, му остава само да се чуди за кой подред път ще гледаме същата драма.
Всичко, което би трябвало да знаете за:Фалитът на КТБ (894)
С встъпването си в служба актуалният министър на стопанската система разгласи, че приватизацията завършва и напъните на държавното управление ще са в посока насърчаване на държавните компании. Събитията към оръжейния цех " Дунарит " от последната седмица, а и национализацията на авиоремонтния цех " Авионамс " от средата на предходната година, демонстрират, че задачите на страната се простират оттатък развиването на държавните компании.
Въпреки че ръководещите заобикалят да употребяват термина " национализация ", евентуално поради културни и исторически натрупвания, ето и дефиницията: национализация е актът на прекачване на частна благосъстоятелност, а от време на време и общинска благосъстоятелност, в държавна благосъстоятелност. Крайна форма на национализация е експроприацията, при която отплата или не се изплаща, или тя е пренебрежимо ниска.
Битката за " Дунарит " евентуално стартира още преди банкрута на КТБ през 2014 година, съгласно изявленията на някогашния притежател на банката, продължава повече от година и половина с голям брой правосъдни хватки и ескалира през последните няколко седмици.
Въпреки че ръководещите оправдават дейностите си с " изключителната обстановка ", както я назовава министърът на стопанската система, и грижа за служащите в сдружението, обстановката е доста по-проста и е обвързвана с " завладяването " на страната от частни ползи, за което сме писали неколкократно (тук, тук и тук). Самата обстановка не е разследване, с което политиците би трябвало да се оправят, а е директен резултат от целенасочени дейности на държавни органи. Тя става допустима едвам след включването на Комисията за лишаване на нелегално добито имущество, повдигнатите обвинявания от профилираната прокуратура, входираното писмо от същата за лишаване на лицензите на " Дунарит " и редица медийни изявления.
Всъщност това не е нещо ново. Наблюдателите с малко по-дълга памет ще си спомнят, че повода за краха на КТБ не беше нито на множеството изявления през годините до 2014 година за проблемите в банката, нито отчетите на Европейската комисия, които обръщаха внимание на бурното развиване на банките с български притежатели. Проблемите започнаха с куп публикации за измислени закани, които не бяха потвърдени, прокурорска акция по претършуване на офиси в постройката на КТБ и повдигнато обвиняване на подуправителя на ръководство " Банково " в Българска народна банка.
Освен дежурните обвинени, в спектакъла " Дунарит " се включват и нови артисти - синдиците на КТБ. Те по едно и също време купуват обвързване на оръжейния цех към друга компания, а по-късно го продават на Държавната консолидационна компания (ДКК). Целта е да се употребява особеният залог върху предприятието и по този метод ДКК да стане негов притежател. Въпросът е по силата на каква логичност и кой нормативен акт синдиците в КТБ изразходват средства от масата на неплатежоспособност за закупуване на финансов актив.
Назначаването на синдици е резултат от разкриване на произвеждане по неплатежоспособност, чиято цел е да опази цената на банката, да осребри имуществото ѝ и да се разплати с кредиторите. В член 31 от Закона за банковата неплатежоспособност ясно са написани пълномощията на синдика и единственото споменаване на разноски е във връзка с " ръководството и запазването на имуществото на банката или с осъществяването на други разходи в производството по неплатежоспособност ", а казусът не е подобен. С други думи нито духът, нито буквата на закона са спазени.
Нещо повече – синдиците се съгласяват да се разплатят за закупения заем с активи на банката, които са предлагани на търгове, само че не са продадени. Няма информация за кои активи става въпрос, нито за това дали по този метод не се поврежда масата на несъстоятелността, а оттова – и ползите на кредиторите на банката. За похлупак на всичко банката е страна по правосъдни каузи, с които апелира първичната цесия, посредством която " Дунарит " погасява заема си към нея. Това е като да спорите пред арбитър, че някой ви е откраднал шапката, след което да купите същата шапка от трето лице и да я продадете на четвърто.
Ситуацията е повече от неуместна, а краят ѝ е надалеч от предупреден. " Дунарит " е погасила главница и лихви по своето взимане в размер на 50 млн. лева към ДКК. Освен това компанията към този момент е декларирала вписването на пълномощник, каквото беше поискано от министерството на стопанската система, което би следвало да прекрати процедурата за лишаване на лиценза на предприятието, а оттова – изключителната обстановка, която разясняваме.
Предвид това, че тази сага се развива към този момент близо две години, като нито едната, нито другата страна наподобява подготвена да се съобщи, най-вероятно ни чака още от същото – нови парадокси. Актьорите са едни и същи, сюжетът е неизменен и до момента в който обществото се изживява като безмълвен наблюдаващ, му остава само да се чуди за кой подред път ще гледаме същата драма.
Всичко, което би трябвало да знаете за:Фалитът на КТБ (894)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ