В последните 30 години един малък белгийски град, на име

В последните 30 години един дребен белгийски град, на име Екло, с почти 20 000 души население, се трансформира в столицата на на ниска цена зелено електричество. 20 ветрогенератора и стотици слънчеви панели на територията му създават ток, който препокрива потребностите на домовете и бизнеса.

Най-хубавото е, че производителите са самите жители. Те са притежателите на генераторите и на слънчевите панели. Обединили са се в кооператив – така наречен енергийно общество, което носи името „ Екопауър “.

Част от него е Бернадет Вандеркамен. Посреща ни в дома си – къща, която е монумент на културата, издигната през 1939 година, в жанр „ ар деко “. В нея живеят със брачна половинка си. Двамата са пенсионери. Готвят и се отопляват на газ, а това, което всеки ден Бернадет прави е да ревизира какъв брой ток изразходва.



„ Преглеждам първия номер, по-късно натискам още веднъж, считам разликата и нормално дневно консумираме 4 или 5 киловатчаса “, споделя Бернадет Ватдеркамен. Тя става част от енергийната общественост преди 3 години. Средно всеки месец през миналата година е плащала по 34-35 евро за електричество на месец.

„ Това е прелестен метод да имаш ток на добра цена и да си самостоятелен. Освен това си в борда на компания, която опазва хората, природата и изобщо цялата околна среда. Много желаех да съм част от това и се веселя, че към този момент съществува “, продължава да споделя Бернадет. Според нея по този начин е доста по-евтино.

„ За огромна постройка като тази е изключително на ниска цена. И считам, че е на ниска цена за всеки. Ако не бяхме част от тази кооперация, щяхме да плащаме минимум тройно повече, т.е. сред 100 и 120 евро месечно “, твърди дамата.

Белгийският пазар за електричество е либерализиран и предлага на семействата голям брой електроразпределителни сдружения, които създават ток от възобновими източници, само че разликата е фрапантна. Най-евтината оферта е за над 1300 евро на година, а най-скъпата - близо 1600 евро.

„ Направих съпоставяне с „ Екопауър “. Зададох за ползване 2000 киловатчаса и цената е 668 евро. Това е на половина. Въпреки, че цените на тока се повишиха в последно време “, безапелационна е Бернадет Ватдеркамен.

Но по какъв начин този дребен град се трансформира в парадайс за ниски сметки за ток?

„ Всъщност всичко стартира през 90-те години с построяването на първия ветрогенератор. Това беше доста специфичен миг. Тогава разработихме система, с която градът предложи на жителите да основат кооператив, представете си го като компания. Трябваше искащите да влагат средства в този кооператив. С тези пари се купи ветрогенератора и се построи. Продължаваме да се опитваме да разраснем тази идея “, споделя Филип Смит, зам.-кмет на Екло.



„ Идеята пристигна от жителите. Разбира се общината и кметът тогава доста помогнаха за това да бъдат уверени хората в полезността на концепцията. И за какво още сработи? Защото, когато притежаваш личната си сила и притежаваш част от ветрогенератора, няма по какъв начин да си против него. В цяла Европа, както и в Белгия има хора, които са срещу да се строи нещо с големи размери покрай двора на къщата им. Пречи им, закрива им гледката и така нататък, само че трикът тук в Екло е, че жителите са притежателите “, споделя още той.

Освен ветрогенераторите, в Екло кооперативът „ Екопауър “, който прави работата на електроразпределително сдружение, създава ток и от слънцето.

„ Вече имаме 65 000 семейства, които членуват в кооператива и 80% от тях употребяват електрическата енергия, която произвеждаме. Ставате член като заплатите 250 евро за един дял. Ако желаете повече дялове, това също е допустимо, само че 70% от членовете имат единствено по един. 80% от хората обаче желаят да членуват в кооператива, с цел да получават ток на добра цена. А тя се формулира от разноските които имаме, плюс дребна такса, с която финансираме поддръжката и работата на кооператива. Това не е по този начин при естествения пазар на електричество. Там цените се въздействат и следват цените на газа “, споделя опит и Ян Депо, инженер в кооперацията „ Екопауър “.



През предходната година енергийната общественост съумява да създаде 100 гигаватчаса от слънце и вятър. Остатъкът от неконсумираната електрическа енергия се продава, а със средствата се строят нови фотоволтаични съоръжения или още ветрогенератори. Изграждането на един ветрогенератор коства 3 млн. евро, само че е задоволителен да зареди 2000 белгийски семейства.

Белгия е измежду страните, на които газовата рецесия повлия мощно, защото с изключение на от атомни електроцентрали, към момента се създава ток и от синьо гориво.

„ От началото на войната в Украйна цените на газа се утроиха, даже станаха четворни за семействата тук. Това е огромен проблем, тъй като даже преди рецесията всяко домакинство плащаше по 2000 евро за вноса на изкопаеми горива. За нашия апетит Екло това значи 40 милиона, които харчим всяка година за вноса на горива. С трансформацията ни към възобновими източници не става дума единствено за намаляването на въглеродния диоксид във въздуха, а за опазване на парите ни в нашия град “, изяснява Боб Даелер, консултант по екологията в град Екло.



Белгия надалеч не е единствената страна, в която съществуват енергийните общности. Хора се сдружават, с цел да вършат дружно електричество из цяла Европа. Германия, Австрия, Англия са измежду страните, където този модел е най-разпространен. Оказва се има 1900 европейски кооператива, които дават електричество на 1,2 млн. поданици на Стария континент.



Изненадващо, само че във федерацията на енергийните общества има записано едно и в България. В пловдивското село Белозем се намира първата Българска енергийна общественост, която е на път да сътвори, въпреки и дребна, само че своя фотоволтаична електроцентрала.

Тук живеят към 3800 души и производството на зелената сила не е тематика за хората. Една от старите къщи в края на селото обаче следва да бъде захранвана от слънчева светлина и по опция да дава ток на съседите.

До там ни води Цветан Георгиев. Заедно със фамилията си основава енергийната общественост. Кръщават я „ Изгрей БГ “, само че поради неналичия в законодателството ни това не е кооператив като белгийския. Регистрирана като елементарна компания - ООД. Посочва, че тежките административни процеси лишават близо година и разноски по нотариуси, до момента в който се пристъпи към същинската част - инсталирането на слънчевите панели.

Фирмата разполага с 9 панела. Идеята е те да се инсталират на покрива на къщата. Те са с мощ 4 киловата. Ще дават ток за главните електроуреди - ледник, фурна, отопление, а остатъкът ще се продава. Цялата инвестиция излиза към 15 хиляди лева

„ Видяхме, че цените стават доста непоносими сега за бизнеса. Не е инцидентно това повишаване на цените по магазините. Просто на самия бизнес разноските му се подвигнаха доста. Започнахме да се интересуваме, какво би станало, в случай че семействата излязат на свободния пазар. Какво вършим тогава? Реално тогава отново ще се вдигнат сметките. Идеята на нашата общественост за момента е да покажем на общините, на жителите, на бизнеса, на държавното управление като цяло, че това е едно решение на казуса, обвързван с енергийната беднотия “, споделя Цветан Георгиев, създателят на първата енергийна общественост у нас.



Проблем остава неналичието на закон, който да урежда какво съставляват енергийните общности. Така Цветан не може да включи други към своя кооператив. Над новото законодателство обаче към този момент се работи. Инициатори са от българския клон на международната организация Greenpeace.

„ Бяхме въодушевени от сполучливите образци в чужбина от една страна. От друга срана, това е един извънредно добър способ за справяне с енергийната рецесия и за децентрализиране на енергийната система. Това дава опция на хората да създават сами сила и да бъдат самостоятелни ", изясни Кристиян Димитров от Greenpeace България.



Според Greenpeace България енергийните общности могат да бъдат доста потребни за тези места, където отиват да живеят младежи със фамилиите си.

„ Те биха желали да влагат в възстановяване на средата, както и да оказват помощ на по-малко платежоспособните си съседи, като провеждат една енергийна общественост, в която да споделят между тях силата. В някои случаи това оказва помощ на съседите, които са употребявали изкопаеми горива или дърва за отопляване, да понижат потреблението си на сила и по този метод да излязат от един кръговрат на енергийна беднотия. Те могат непрестанно да купуват запас, който ще става все по-скъп “, изяснява Меглена Андонова, шеф на Greenpeace България.



В законопроекта на Greenpeace за образец са употребявани елементи от законодателството на Гърция, Белгия и Германия. Това европейско решение ще бъде препоръчано в Народното събрание на депутатите. Председателят на енергийната комисия в 48-ия парламент Делян Добрев е песимистичен, че ще сработи у нас.

„ Такъв законопроект ще има в нашето законодателство. Ние ще го подкрепим и ще бъде признат в Народното събрание. Друг е въпросът до каква степен той ще действа, тъй като в последна сметка основаването на енергийни общности зависи от това до каква степен хората са съгласни да се сдружават. А ние в България нямаме особени образци в това един вход, или едно село, или един квартал да се сдружат за да влагат в план за възобновима сила. Тези текстове са работещи на доста места в Европа. Доколко ще проработят те в България? Предстои да забележим. Аз съм персонално леко песимистичен “, изяснява Делян Добрев.

Предвижда се от 2026 година семействата, също като бизнеса, да излязат на свободния пазар за електричество. Тогава всеки ще избира по какъв начин да се доставя с ток, а тези, които не могат да си заплащат сметките, ще би трябвало да бъдат подкрепени от страната като енергийно небогати.

„ Бъдещето на енергетиката е в произвеждане, децентрализирано на електрическа енергия, т.е. всяка една общественост, всяко едно обитаемо място да генерира единствено своята електрическа енергия. Тя, несъмнено, след немного години ще бъде напълно зелена “, безапелационен е Делян Добрев.

Електричество от бъдещето или да произвеждаме ток дружно – към този момент у нас това остава фантазия в едно пловдивско село, а на запад към този момент е действителност.