В последната среща с автор преди Коледните и Новогодишните празници,

В последната среща с създател преди Коледните и Новогодишните празници, Литературен салон „ Spirt&Spirit ” посрещна  една от българските поетеси, която приказва, написа, а както сама си призна, и сънува на български и на британски език. Тя е Катерина Стойкова, родената в Бургас авторка, която понастоящем живее в Съединени американски щати, написа на два езика и има лично издателство. Модератор на срещата беше Ина Иванова, която показа за Катя, че с изключение на книжовен човек, тя е и един от най-качествените, сбити и тихи хора, които съществуват в литературния свят. А мотивът за срещата е публикуването на първата прозаична книга „ Нокомис ” след прелестната и обичана поредност от стихосбирки. Как обаче авторката се е решила на сходна стъпка, ще се запита някой? Затова и Ина Иванова зададе на гостенката на първо време този въпрос.
Прочетете още
„ Аз пиша за себе си, ” - показа Катя Стойкова. - „ Писането за мен е един доста персонален развой, който се случва сред мен и моята тетрадка в стая, която е даже без прозорци. Харесва ми да вляза в тази тъмна вътрешност и да кажа на себе си, каквото имам за казване, да видя, каквото би трябвало да видя. ”

Авторката разкри, че в една такава тетрадка е почнала да написа нещо, което наподобявало стихове в прозаичност, а след това се оказало, че на листа стартира да се появява „ Нокомис ”. И тогава разкри, че въпросното издание не е първата прозаична книга, която е написала, само че е първата оповестена. А след това засегна и процеса на редактиране, който бил друг при поезията и прозата. Поезията първо я написвала на тетрадка, а след това редактирала, до момента в който я пренасяла на компютъра. А прозата трябвало да я написа непосредствено на компютър, тъй като другояче нямало късмет да я препише от тетрадката поради по-големия размер.

 „ Темата за страха участва толкоз доста при мен, тъй като аз съм нерешителен човек, който непрекъснато се бори със страховете си, ” – разяснява още Катя Стойкова. ­– „ Разбрах, че когато страхът се изпречи пред мен, аз в действителност се опасявам от това да не узная нещо за себе си, което ще промени методът, по който се виждам. В този миг се опасява моето его. ”

„ По мое мнение книгата наподобява на стихосбирка, само че и на бележник, ” – показа Ина Иванова. – „ И тук преднамерено не употребявам думата тефтерче, тъй като в един бележник има бележки, в които индивидът е най-открит и наличен самичък към себе си, а не към околния свят. Бележки пишеш нормално, с цел да си напомниш нещо, с цел да визираш и да потърсиш. И тази книга е тъкмо това – тя е като едно кълбо прежда, което те води през личния ти лабиринт. ”

„ Нокомис ” е книга за духовното търсене, която, като всички останали издания на Катя, мъчно може да бъде избрана като род. Защото и до момента това, което се разпознава като лирика, доста постоянно при нея се намира на ръба сред притчата и поезията. А новелата е на ръба сред персоналния дневник и новелата.

В сюжета на книгата героинята намира духовна учителка и стартира да чиракува при нея. А щом приключва образованието си, построява нещо въз основа на наученото. В един миг обаче, когато всичко върви доста добре, схваща, че учителката не е това, за което се показва, а всичко построено досега се е случвало въз основата на погрешна информация. Тогава се появява въпросът на кого изискуем своята преданост, доколко и кое може да е вярното решение.

В края на срещата измежду публиката породи въпрос дали героинята повече упреква учителката, която я е заблудила, или себе си, тъй като се е предоверила. А авторката показа, че когато се доверяваме сляпо на някого, това значи непринудено да му дадем силата да взима крайните решения.