Защо в България не се спазват правата на писатели, преводачи и илюстратори
В португалската столица се състоя Международна среща на страните членки на PLR (Public Lending Right). През предходната година сходна конференция беше извършена в Загреб и в. „ Труд ” разгласява материал за активността на тази организация. Тогава подчертавах, че България изостава в модерните трендове по отношение на преосмислянето на връзката автор-издател-библиотека-ползвател. Вече 70 години в областта на интелектуалната благосъстоятелност работи системата PLR, тясно обвързвана с библиотечното дело и с авторското право на писателите, преводачите, илюстраторите. България не е неин член, макар че е подписала европейската инструкция за последователното ѝ въвеждане, бидейки пълноправен член на Европейски Съюз. Следователно Европейската комисия е в правото си да стартира наказателна процедура против България за нарушение правата на създателите, чиито книги съставляват фондовете на публичните библиотеки.
От 24 до 26 октомври в Лисабон се събраха представители на писателските организации от Норвегия, Финландия, Англия, Малта, Гърция, Кипър, Испания, Португалия, Ирландия. Тези страни, плюс още 20 страни в Европа, са въвели отчасти или изцяло системата за възнаграждение на авторските права в библиотеките. Членове на PLR са също Канада, Австралия, Нова Зеландия, страни от Латинска Америка.
На конференцията още веднъж беше заложен въпросът: Защо България не съблюдава директивите на Европейски Съюз във връзка с библиотеките и правата на създателите в тях?
Необходимо е да се напомни на виновните отдели в Министерския съвет, че правото в Европейски Съюз съблюдава правилото на върховенството (разпоредбите на Европейски Съюз имат преимущество пред националните правни норми) и правилото на директния резултат – т.е. правните правила пораждат непосредствено права за частноправните субекти, които могат да бъдат предпазени в Съда в Люксембург. Тези правила дефинират и уговорките на България като член на Европейски Съюз.
Какво е PLR и по какъв начин системата е въведена в цивилизованите страни?
Public Lending Right е правото на създателите да получават възнаграждение за използването в публичните библиотеки на техните творби. Според него създателите получават възнаграждание всяка година.
Отделните държавни управления са въвели системата по три разнообразни метода и я финансират от държавния бюджет:
• Чрез специфичен член в Закона за авторското право;
• Чрез независимо право на заплащане в обособен закон;
• Чрез особено основан фонд за подкрепяне на културата. Някои страни ползват композиция от тези три метода. Заплащане се пресмята по два метода: въз основата на честотата на заемането на дадена книжна единица; въз основата на самото наличие на книгите в дадена библиотека.
Какво ни пречи?
И тук на напред във времето излиза главният въпрос за България: Докога финансирането на родната просвета ще бъде единствено 0,5% от Държавния бюджет (на последно място в Европа сме!)? Това не дава опция за обикновено битие на културните институции, за заслужен живот на всички създатели по посоки и жанрове. При този смехотворен бюджет Министерството на културата в никакъв случай няма да сътвори фонд за подкрепяне на родните създатели, както да вземем за пример е основан във Финландия. За 2017 година там писателите ще получат непосредствено финансиране от държавното управление в размер на 14,2 милиона евро! Това е страна с население от 3,5 милиона, а дейните писатели, за чиито книги се изплащат грантове, не надвишават 400 души. И най-простата сметка демонстрира, че в тази страна годишно писателите са обезпечени с един порядъчен приход, с цел да творят свободно. Всички скандинавски страни ползват системата като държавна политика единствено за личните им създатели, с цел да поддържат развиването на родния език.
От друга страна, с цел да е заслужено разпределянето на хонорарите, библиотеките би трябвало да са цифровизирани. Компютъризацията и дигитализацията на родните библиотеки върви постепенно, заради липса на средства. Частично дигитализиране имат единствено Националната библиотека, Столичната библиотека, Централната библиотека на Българска академия на науките, някои огромни регионални библиотеки и университетските центрове. В доста от библиотеките в страната има единствено по един-два компютъра и стеснен брой библиотечни служащи, няма условия за работещ информативен център. Малко са модерните здания, оборудвани по Програма „ Глобални библиотеки ”, отсам и достъпът до електронните запаси е стеснен.
Като прибавим и разединението на писателската колегия у нас (няма друга страна в Европа с 4 писателски съюза!), излиза наяве, че депутатите в никакъв случай няма да извърнат внимание на апелите да се планува финансиране по PLR със специфичен закон или да се направи допълнение в Закона за авторските права. Нашият парламент е ангажиран на първо място с междуличностни кавги, партийни борби или лобистки тактики в стопанската система. Културата, изкуството и съхраняването на българския дух се неглижират.
През последната година написах няколко публикации по въпроса за авторските права в библиотеките, приказвах по тематиката в БНР, Дарик радио и Българска национална телевизия, желаех мнение по въпроса от Комисията по просвета в Парламента. Никакъв отклик.
Предстои Българското председателство на Европейски Съюз, в София ще дойдат представители на Европейска комисия, които бяха и в Лисабон. Тяхното мнение беше изрично изразено: „ Всички погледи в този момент са вперени в България. Неспазването на европейските наставления ощетява родните създатели. Дори едно недоволство от креативен съюз или група интелектуалци до Европейска комисия ще задейства наказателна процедура против България. ”
За 11-те години наше участие в Европейски Съюз статистиката е стряскаща: против нас са водени повече от 290 наказателни процедури. Защо би трябвало да чакаме тази конфузна обстановка да се повтори и с авторските права в библиотеките? Оказва се, че някои страни нещата са решени доста елементарно: „ В Испания няма специфичен закон, всяка година държавното управление гласоподава избрана сума и тя се изплаща на нашия съюз за разпределение сред създателите. Лично министър ръководителят е зает с казуса ” – означи ръководителят на Съюза на испанските писатели Мануел Рико.
Един възможен ангажимент от законодателството или държавното управление да се вкара PLR-системата би било глътка животворен въздух за българските създатели на художествена литература.
Назряла е нуждата нова културна политика поради глобализацията. Мултикултурализмът ще изиграе неприятна смешка на дребните езици, които са изправени пред действителната заплаха да изчезнат на фона на агресивното наличие на англоамериканската просвета и на доминантни народи като немската, френската, испаноговорящите нации, арабските и азиатски езици. Както сподели интернационалният секретар на PLR Тронд Андреасен (Норвегия), „ аз се боря към този момент 32 години за идеята на авторските права и всяка година политиците в разнообразни страни осъзнават какъв брой е значима PLR и я вкарват ”.
Историческото ни развиване допуска да престанем с оправданията за вековете иго и десетилетията комунизъм, а да се опитаме да вкарваме незабавно директивите на Европейски Съюз. Припомням, че първият прочут закон за авторското право е в Англия от 1709 година и се отнася за книгите. Преди три века англичаните са осъзнали кое е в основата на държавността. Би трябвало запазването на българския език и литература да е главен приоритет на културната ни политика, а креативната активност на писателите да е първа по значимост интелектуална благосъстоятелност.
От 24 до 26 октомври в Лисабон се събраха представители на писателските организации от Норвегия, Финландия, Англия, Малта, Гърция, Кипър, Испания, Португалия, Ирландия. Тези страни, плюс още 20 страни в Европа, са въвели отчасти или изцяло системата за възнаграждение на авторските права в библиотеките. Членове на PLR са също Канада, Австралия, Нова Зеландия, страни от Латинска Америка.
На конференцията още веднъж беше заложен въпросът: Защо България не съблюдава директивите на Европейски Съюз във връзка с библиотеките и правата на създателите в тях?
Необходимо е да се напомни на виновните отдели в Министерския съвет, че правото в Европейски Съюз съблюдава правилото на върховенството (разпоредбите на Европейски Съюз имат преимущество пред националните правни норми) и правилото на директния резултат – т.е. правните правила пораждат непосредствено права за частноправните субекти, които могат да бъдат предпазени в Съда в Люксембург. Тези правила дефинират и уговорките на България като член на Европейски Съюз.
Какво е PLR и по какъв начин системата е въведена в цивилизованите страни?
Public Lending Right е правото на създателите да получават възнаграждение за използването в публичните библиотеки на техните творби. Според него създателите получават възнаграждание всяка година.
Отделните държавни управления са въвели системата по три разнообразни метода и я финансират от държавния бюджет:
• Чрез специфичен член в Закона за авторското право;
• Чрез независимо право на заплащане в обособен закон;
• Чрез особено основан фонд за подкрепяне на културата. Някои страни ползват композиция от тези три метода. Заплащане се пресмята по два метода: въз основата на честотата на заемането на дадена книжна единица; въз основата на самото наличие на книгите в дадена библиотека.
Какво ни пречи?
И тук на напред във времето излиза главният въпрос за България: Докога финансирането на родната просвета ще бъде единствено 0,5% от Държавния бюджет (на последно място в Европа сме!)? Това не дава опция за обикновено битие на културните институции, за заслужен живот на всички създатели по посоки и жанрове. При този смехотворен бюджет Министерството на културата в никакъв случай няма да сътвори фонд за подкрепяне на родните създатели, както да вземем за пример е основан във Финландия. За 2017 година там писателите ще получат непосредствено финансиране от държавното управление в размер на 14,2 милиона евро! Това е страна с население от 3,5 милиона, а дейните писатели, за чиито книги се изплащат грантове, не надвишават 400 души. И най-простата сметка демонстрира, че в тази страна годишно писателите са обезпечени с един порядъчен приход, с цел да творят свободно. Всички скандинавски страни ползват системата като държавна политика единствено за личните им създатели, с цел да поддържат развиването на родния език.
От друга страна, с цел да е заслужено разпределянето на хонорарите, библиотеките би трябвало да са цифровизирани. Компютъризацията и дигитализацията на родните библиотеки върви постепенно, заради липса на средства. Частично дигитализиране имат единствено Националната библиотека, Столичната библиотека, Централната библиотека на Българска академия на науките, някои огромни регионални библиотеки и университетските центрове. В доста от библиотеките в страната има единствено по един-два компютъра и стеснен брой библиотечни служащи, няма условия за работещ информативен център. Малко са модерните здания, оборудвани по Програма „ Глобални библиотеки ”, отсам и достъпът до електронните запаси е стеснен.
Като прибавим и разединението на писателската колегия у нас (няма друга страна в Европа с 4 писателски съюза!), излиза наяве, че депутатите в никакъв случай няма да извърнат внимание на апелите да се планува финансиране по PLR със специфичен закон или да се направи допълнение в Закона за авторските права. Нашият парламент е ангажиран на първо място с междуличностни кавги, партийни борби или лобистки тактики в стопанската система. Културата, изкуството и съхраняването на българския дух се неглижират.
През последната година написах няколко публикации по въпроса за авторските права в библиотеките, приказвах по тематиката в БНР, Дарик радио и Българска национална телевизия, желаех мнение по въпроса от Комисията по просвета в Парламента. Никакъв отклик.
Предстои Българското председателство на Европейски Съюз, в София ще дойдат представители на Европейска комисия, които бяха и в Лисабон. Тяхното мнение беше изрично изразено: „ Всички погледи в този момент са вперени в България. Неспазването на европейските наставления ощетява родните създатели. Дори едно недоволство от креативен съюз или група интелектуалци до Европейска комисия ще задейства наказателна процедура против България. ”
За 11-те години наше участие в Европейски Съюз статистиката е стряскаща: против нас са водени повече от 290 наказателни процедури. Защо би трябвало да чакаме тази конфузна обстановка да се повтори и с авторските права в библиотеките? Оказва се, че някои страни нещата са решени доста елементарно: „ В Испания няма специфичен закон, всяка година държавното управление гласоподава избрана сума и тя се изплаща на нашия съюз за разпределение сред създателите. Лично министър ръководителят е зает с казуса ” – означи ръководителят на Съюза на испанските писатели Мануел Рико.
Един възможен ангажимент от законодателството или държавното управление да се вкара PLR-системата би било глътка животворен въздух за българските създатели на художествена литература.
Назряла е нуждата нова културна политика поради глобализацията. Мултикултурализмът ще изиграе неприятна смешка на дребните езици, които са изправени пред действителната заплаха да изчезнат на фона на агресивното наличие на англоамериканската просвета и на доминантни народи като немската, френската, испаноговорящите нации, арабските и азиатски езици. Както сподели интернационалният секретар на PLR Тронд Андреасен (Норвегия), „ аз се боря към този момент 32 години за идеята на авторските права и всяка година политиците в разнообразни страни осъзнават какъв брой е значима PLR и я вкарват ”.
Историческото ни развиване допуска да престанем с оправданията за вековете иго и десетилетията комунизъм, а да се опитаме да вкарваме незабавно директивите на Европейски Съюз. Припомням, че първият прочут закон за авторското право е в Англия от 1709 година и се отнася за книгите. Преди три века англичаните са осъзнали кое е в основата на държавността. Би трябвало запазването на българския език и литература да е главен приоритет на културната ни политика, а креативната активност на писателите да е първа по значимост интелектуална благосъстоятелност.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ