Португалецът може да се лиши от всичко, но не и от обедната си почивка
В Португалия е цялостно с петли. По-големи, по-малки, шарени, с модернистични линии. Стоят си добродушно, мълчат и чакат някой да ги купи. Размерът в тази ситуация има значение. По-големите са по-скъпи.
Според една остаряла история петелът, който през днешния ден в Португалия е по-прочут даже от Кристиано Роналдо, преди този момент е бил най-обикновено печено бройлерче, приготвено за обяд на съдията от градчето Барселос. Малко преди този момент той бил осъдил на гибел някакъв поддръжник, упрекнат за ликвидиране и по-късно заслужено дело се готвел да си похапне. Нещастникът обаче твърдял, че е почтен и доказателство за това е, че на мига този печен петел ще оживее. Така и станало. Птицата подскочила, поизтърсила се и изкукуригала. Така се раждат националните знаци.
Освен петли на всяка крачка из Португалия през днешния ден могат да се видят и предизборните лозунги на партиите, напиращи към Европарламента. Те не се разграничават доста от нашенските: „ Да употребим най-добре парите от Европа “-настояват едни, „ Страна на законите “ – желаят втори. Другите приказват, ние вършим “-твърдят трети. Както постоянно комунистите са по-хард: „ Да защитим народа и страната “.
„ Да живеем, не значи единствено да дишаме “-това не е избирателен девиз, а афиш на хората с неравностойно състояние, протестиращи по улиците на Лисабон. Те упорстват за по-голяма съпричастност от страна на страната. Емоционални са и горди, макар физическите си недъзи. В колоните им не е позволен нито един партиен водач, поблазнен да се възползва предизборно от нещастието им.
По малкия екран диспути не са по-малко яростни от нашите. Естествено ръководещите са анатемосани. Говори се аз идея, която да смени системата и да се спре с корупцията и кражбите. Не минава без приказки отбрана на обществената и национална сигурност. Все едно слушаш Българска национална телевизия. Липсва единствено тематиката за жилищата.
Преди четиридесет години, когато за първи път стъпих Португалия, тя имаше население седем милиона, колкото България. Сега в нея живеят 10 000 000 души. Така, че малко сме се разминали, само че продължаваме да си приличаме в едно. И те и съгласно формалната статистика живеят в най-бедните страни на Европа. Малката разлика е, че Португалия е най-бедната, само че в Еврозоната, като минималната заплата е 600 евро. Цените, несъмнено, надвишават нашите, само че не чак толкоз.
Португалците са кротки, усмихнати и общителни хора. Палят се рядко, само че гърмежът им е мощен, най-много на мач.
По време на финансовата рецесия, обхванала света през 2012 година, ограниченията, които взема държавното управление по никакъв начин не бяха приятни. Намаляват се заплатите, подвигат се налози, изключително на богатите, работната седмица в държавния бранш става пет дни и половина. И това се приема някак си с схващане. Но когато обедната отмора е понижена от два часа на един, тогава засегнатите излизат на улицата. В резултат на бурните митинги, се стига до консенсус- на обяд отдиха да бъде 90 минути. По него време с се откриват по този начин наречените магазини за битка с инфлацията. Те съществуват и през днешния ден, предопределени са за бедните, само че ги употребяват всички. В тях стоките са с положително качество, от време на време от влиятелни марки, само че на доста по ниски цени.
Както в целият свят и в Португалия китайската промишленост и търговия се е настанила като вкъщи си. Има едно място, обаче, в което с преимущество си употребяват единствено локалните продукти-аптеките. В страната се създават положителни медикаменти. Има качествени заместители на всички известни в света лекарства. Затова фармацевтите на първо време да оферират медикаментите създадени в страната им. А това, че са по евтини е в допълнение преимущество.
Подобно на българите и португалците считат, че техните политици крадат най-вече. Не Бразилия е най-корумпираната страна, а нашата, твърди водачът на таксито, до момента в който се бори с трафика по моста „ 25 април “.
За датата 25 април 1974 година припомнят и снимки изложени на разнообразни места из градовете. Танкове, бойци, флагове, екстаз. Всички революции първоначално си наподобяват. Португалската се отличава по това, че червени карамфили, се посочваха от пушките на бойците. Тогава военните взеха властта и страната за малко не потегли по пътя на социализма. Имала шанс.
С идването на алените карамфили е комплициран завършек на дългото ръководство, почнало в далечната 1932 година, от Антониа Салазар. Професорът по стопанска система и финанси от университета в Куимбра не разрешава партиите, вкарва цензура и непоколебим ред. Той харесва Мусолини и по тази причина някой го дефинират като фашист.
През 1968 получава удар, а две години по-късно почива. Неговите политически съидейници съумяват да задържат властта си единствено още четири години. Връщаме се към тези отминали и добре познати събития, поради един чудноват факт:
Неотдавна една от малките екрани в Португалия е направила огромна анкета с един въпрос: „ Коя е най-значимата персона в португалска история. “ Посочени били 100 имена, сред които на крале, мореплаватели, актьори, спортисти. Салазар липсвал, само че по гледище на феновете, бил включен в анкетата. И колкото и изненадващо да звучи, заел първото място.
Така професорът-диктатор дочакал своята реабилитация. Поуката е, че последна сметка последната дума постоянно има историята. И тъй като си я ценят португалците в никакъв случай не я хулят и не разрушават знаците й: Каквато й да е, тя си е наша - споделят. И я пазят.
Исак ГОЗЕС
Според една остаряла история петелът, който през днешния ден в Португалия е по-прочут даже от Кристиано Роналдо, преди този момент е бил най-обикновено печено бройлерче, приготвено за обяд на съдията от градчето Барселос. Малко преди този момент той бил осъдил на гибел някакъв поддръжник, упрекнат за ликвидиране и по-късно заслужено дело се готвел да си похапне. Нещастникът обаче твърдял, че е почтен и доказателство за това е, че на мига този печен петел ще оживее. Така и станало. Птицата подскочила, поизтърсила се и изкукуригала. Така се раждат националните знаци.
Освен петли на всяка крачка из Португалия през днешния ден могат да се видят и предизборните лозунги на партиите, напиращи към Европарламента. Те не се разграничават доста от нашенските: „ Да употребим най-добре парите от Европа “-настояват едни, „ Страна на законите “ – желаят втори. Другите приказват, ние вършим “-твърдят трети. Както постоянно комунистите са по-хард: „ Да защитим народа и страната “.
„ Да живеем, не значи единствено да дишаме “-това не е избирателен девиз, а афиш на хората с неравностойно състояние, протестиращи по улиците на Лисабон. Те упорстват за по-голяма съпричастност от страна на страната. Емоционални са и горди, макар физическите си недъзи. В колоните им не е позволен нито един партиен водач, поблазнен да се възползва предизборно от нещастието им.
По малкия екран диспути не са по-малко яростни от нашите. Естествено ръководещите са анатемосани. Говори се аз идея, която да смени системата и да се спре с корупцията и кражбите. Не минава без приказки отбрана на обществената и национална сигурност. Все едно слушаш Българска национална телевизия. Липсва единствено тематиката за жилищата.
Преди четиридесет години, когато за първи път стъпих Португалия, тя имаше население седем милиона, колкото България. Сега в нея живеят 10 000 000 души. Така, че малко сме се разминали, само че продължаваме да си приличаме в едно. И те и съгласно формалната статистика живеят в най-бедните страни на Европа. Малката разлика е, че Португалия е най-бедната, само че в Еврозоната, като минималната заплата е 600 евро. Цените, несъмнено, надвишават нашите, само че не чак толкоз.
Португалците са кротки, усмихнати и общителни хора. Палят се рядко, само че гърмежът им е мощен, най-много на мач.
По време на финансовата рецесия, обхванала света през 2012 година, ограниченията, които взема държавното управление по никакъв начин не бяха приятни. Намаляват се заплатите, подвигат се налози, изключително на богатите, работната седмица в държавния бранш става пет дни и половина. И това се приема някак си с схващане. Но когато обедната отмора е понижена от два часа на един, тогава засегнатите излизат на улицата. В резултат на бурните митинги, се стига до консенсус- на обяд отдиха да бъде 90 минути. По него време с се откриват по този начин наречените магазини за битка с инфлацията. Те съществуват и през днешния ден, предопределени са за бедните, само че ги употребяват всички. В тях стоките са с положително качество, от време на време от влиятелни марки, само че на доста по ниски цени.
Както в целият свят и в Португалия китайската промишленост и търговия се е настанила като вкъщи си. Има едно място, обаче, в което с преимущество си употребяват единствено локалните продукти-аптеките. В страната се създават положителни медикаменти. Има качествени заместители на всички известни в света лекарства. Затова фармацевтите на първо време да оферират медикаментите създадени в страната им. А това, че са по евтини е в допълнение преимущество.
Подобно на българите и португалците считат, че техните политици крадат най-вече. Не Бразилия е най-корумпираната страна, а нашата, твърди водачът на таксито, до момента в който се бори с трафика по моста „ 25 април “.
За датата 25 април 1974 година припомнят и снимки изложени на разнообразни места из градовете. Танкове, бойци, флагове, екстаз. Всички революции първоначално си наподобяват. Португалската се отличава по това, че червени карамфили, се посочваха от пушките на бойците. Тогава военните взеха властта и страната за малко не потегли по пътя на социализма. Имала шанс.
С идването на алените карамфили е комплициран завършек на дългото ръководство, почнало в далечната 1932 година, от Антониа Салазар. Професорът по стопанска система и финанси от университета в Куимбра не разрешава партиите, вкарва цензура и непоколебим ред. Той харесва Мусолини и по тази причина някой го дефинират като фашист.
През 1968 получава удар, а две години по-късно почива. Неговите политически съидейници съумяват да задържат властта си единствено още четири години. Връщаме се към тези отминали и добре познати събития, поради един чудноват факт:
Неотдавна една от малките екрани в Португалия е направила огромна анкета с един въпрос: „ Коя е най-значимата персона в португалска история. “ Посочени били 100 имена, сред които на крале, мореплаватели, актьори, спортисти. Салазар липсвал, само че по гледище на феновете, бил включен в анкетата. И колкото и изненадващо да звучи, заел първото място.
Така професорът-диктатор дочакал своята реабилитация. Поуката е, че последна сметка последната дума постоянно има историята. И тъй като си я ценят португалците в никакъв случай не я хулят и не разрушават знаците й: Каквато й да е, тя си е наша - споделят. И я пазят.
Исак ГОЗЕС
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ