В поредната си , Българската народна банка (БНБ) предвижда растежът

В следващата си , Българската национална банка (БНБ) планува растежът на действителния Брутният вътрешен продукт на България да нараснне до 2.8% през 2022 година и да спадне доста до 0.1% през 2023 година, след което да се форсира до 3.4% през 2024 година В същото време годишната инфлация, измерена посредством хармонизирания показател на потребителските цени (ХИПЦ), се планува да възлезе на 14.9% в края на 2022 година, внезапно да спадне до 4.1% следващата година и да се намали до 3.4 на 100 през 2024 година. В предходната си юнска прогноза анализаторите на Българска народна банка предвиждаха закъснение на Брутният вътрешен продукт до 1.9% през 2022 година и да спадне малко до 1.7 на 100 през 2023 година, до момента в който упованията за инфлацията бяха за растеж от 14.7% до края на актуалната година. Сред главните аргументи за проверката се показва продължаващото ескалиране на войната в Украйна, което основава по-голяма от нормалната неустановеност в плануваните стойности за главните макроикономически индикатори, чиято динамичност е мощно повлияна от заложените в прогнозата механически допускания. В базисния сюжет на прогнозата не са включени отрицателни резултати върху българската стопанска система, които биха зародили вследствие на възможен дефицит на природен газ в страната. В прогнозата не се регистрира евентуалното въздействие на политическата неустановеност в България върху икономическата интензивност и инфлацията. Техническите допускания, заложени в прогнозата, допускат външното търсене на български артикули и услуги да регистрира напредък с 2.9% през 2022 година, последван от спад с -0.1% през 2023 година и възобновяване на растежа до 4.1% през 2024 година Цените на суровините на интернационалните пазари не престават да се характеризират с високи съмнения, като включените в допусканията цени на фючърсни контракти дават знаци, че при множеството първични материали те ще останат трайно над равнищата си от 2021 година За цените на енергийните артикули в евро пазарните упования са те да продължат да се покачват с високи темпове на годишна база доникъде на 2023 година, след което да стартират да се намаляват на годишна база, само че да останат доста над равнищата от 2021 година през целия планиран небосвод. Допусканията за цените на неенергийните артикули в евро са за забележителен напредък през 2022 година, дължащ се най-много на по-високите цени на храните, последван от широкообхватен по подгрупи спад през 2023 година и повишение през 2024 година в сходство с допусканията за развиването на световната икономическа интензивност. Очакванията на пазарните участници допускат продължаващо мощно покачване на краткосрочните лихвени проценти в еврозоната в края на 2022 година и при започване на 2023 година и стабилизирането им на равнища, покрай достигнатите, за останалата част от прогнозния небосвод. Ревизия нагоре на Брутният вътрешен продукт В съпоставяне с макроикономическата прогноза от юни 2022 година настоящите упования са за по-висок напредък на действителния Брутният вътрешен продукт през 2022 година и по-нисък напредък през 2023 година и 2024 година Ревизиите в растежа на икономическата интензивност през прогнозния интервал в огромна степен са механически и отразяват смяната в метода на Българска народна банка за прогнозиране на изменението на запасите, която води до образуване на огромен позитивен принос на запасите за изменението на действителния Брутният вътрешен продукт през 2022 година и на негативен принос през 2023–2024 година (спрямо безпристрастен за всички години от прогнозния небосвод в макроикономическата прогноза от 24 юни 2022 г.). За 2022 година растежът на действителния Брутният вътрешен продукт е ревизиран с 0.9 процентни пункта, което в допълнение към планувания позитивен принос на изменението на запасите отразява също възходящата проверка във връзка с държавното ползване в съотсветствие с отчетните данни за второто тримесечие на 2022 година Данните за осъществяването на Консолидираната фискална стратегия към края на първото полугодие сочат, че разноските за междинно ползване имат забележителен позитивен принос за растежа на държавното ползване. Тези проверки в съставените елементи на Брутният вътрешен продукт са единствено отчасти обезщетени от планувания по-висок негативен принос на чистия експорт и упования спад на вложенията в главен капитал (спрямо напредък в макроикономическата прогноза от юни 2022 г.). По-големият негативен принос на чистия експорт в настоящата прогноза се дължи както на реализацията през първата половина на 2022 година, по този начин и на предстоящ по-висок импорт, обвързван основно с предвижданото струпване на ресурси в тази прогноза. Низходящата проверка във връзка с вложенията в главен капитал е избрана в по-голяма степен от частния бранш и отразява както слабата капиталова интензивност на компаниите през първата половина на годината, по този начин и предстоящото по-голямо повишение Според анализаторите на Българска народна банка, за по-високия напредък на икономическата интензивност през 2022 година ще способстват разширението на негативния принос на чистия експорт и забавянето на растежа на частното ползване вследствие на отрицателния резултат от ускоряването на инфлацията върху действителния наличен приход на семействата. Тази динамичност ще бъде единствено отчасти обезщетена от упования по-силен напредък на държавното ползване, както и от значителното струпване на ресурси в стопанската система под въздействие на нарасналите инфлационни упования и несигурността по отношение на ефикасното действие на световните вериги за доставки. Допусканото утежняване на световната макроикономическа среда в композиция със запазването на относително висока инфлация при потребителските цени ще доведат до в допълнение закъснение на растежа на икономическата интензивност през 2023 година В допълнение предстоящото прекратяване на наклонността към струпване на ресурси от първични материали, материали и подготвени артикули в стопанската система и плануваният негативен принос на изменението на запасите през идната година също ще лимитират доста растежа на действителния Брутният вътрешен продукт. Фактор, който ще поддържа в най-голяма степен икономическата интензивност през 2023 година, е предстоящото асимилиране на средства по Националния проект за възобновяване и резистентност (НПВУ) от страна както на частния, по този начин и на обществения бранш. Прогнозираното ускорение на растежа на действителния Брутният вътрешен продукт през 2024 година е в сходство с техническото допускане за възобновяване на външното търсене и предстоящото ускорение на растежа на крайните потребителски разноски в изискванията на отслабващ инфлационен напън. Защо ще нараства инфлацията Както посочихме първоначално, инфлацията ще се форсира до 14.9% в края на 2022 година, за което ще способства най-много значителното нарастване на разноските за произвеждане на компаниите в изискванията на забележителен напредък на годишна база на цените в евро на съществени храни и енергийни първични материали (електроенергия, природен газ и петрол) на интернационалните пазари. Други фактори със значително проинфлационно въздействие са плануваното мощно нарастване на разноските за труд на единица продукция, както и ускоряването на годишния напредък на цените на вноса на подготвени промишлени артикули заради инфлационните процеси в главните търговски сътрудници на България. Административно определяните цени също се чака да имат относително висок позитивен принос за общата инфлация в края на годината основно заради утвърдените към август 2022 година от Комисията за енергийно и водно контролиране покачвания на цените на някои комунални услуги. При отразяване в прогнозата на допусканията за динамичността на цените на енергийните първични материали и храните на интернационалните пазари чакаме темпът на повишаване на ХИПЦ да се забави до 4.1% в края на 2023 година, до момента в който приблизително за годината инфлацията ще остане висока (7.6%).  От Българска народна банка предвиждат в края на 2024 година в допълнение закъснение на инфлацията до 3.4%. Ревизираната инфлация Прогнозата за инфлацията е ревизирана едва в посока по-голямо повишаване на потребителските цени в края на 2022 година (с 0.2 процентни пункта), което се дължи на групите на стоките и услугите с административно определяни цени и храните вследствие на постъпили спомагателни отчетни данни и на проверка в техническите допускания за динамичността на цените на природния газ и електрическата енергия на интернационалните пазари. Годишната инфлация за края на 2023 година и края на 2024 година е поправена с по 0.3 процентни пункта в посока по-голям напредък на цените, което се дължи основно на групите на услугите и нехранителните артикули. За възходящата проверка в базисната инфлация способстват плануваният по-силен напредък на разноските за труд на единица продукция и предстоящата по-висока инфлация през интервала 2023–2024 година в главните търговски парт ньори на България по отношение на прогнозата от юни 2022 година За интервала 2023–2024 година темповете на изменение на цените на храните са ревизирани надолу, което отразява най-много корекцията в допусканията за интернационалните цени на съществени първични материали и в по-малка степен – за динамичността на частното ползване. По отношение на инфлацията при енергийните артикули (без тези с административно определяни цени) се чака по-голямо намаляване на цените в края на 2023 година и по-малък спад в края на 2024 година по отношение на прогнозата от юни 2022 година, което се дължи напълно на настоящите допускания за интернационалната цена на петрола в евро.