Чужденец по паспорт, българин по дух: Историята на Антон Тайнер
В поредицата за имената на улиците се стопираме на още една значима, само че постоянно подценявана персона, чието име стои на улични табели в Пловдив – Антон Тайнер. Мнозина минават по улица, носеща неговото име, без да знаят, че той е един от хората, които са съдействали за развиването на оперното и музикалното изкуство в България при започване на XX век.
Антон Тайнер е чешки диригент, роден на 22 февруари 1866 година в село Богдане, покрай Пардубице, в тогавашната Австро-Унгария (днес в Чехия).
Още в ранна възраст демонстрира интерес към музиката. Следва в Пражката консерватория, която приключва през 1888 година В консерваторията образованието му е фокусирано върху контрабас, само че се научава да свири чудесно на цигулка и пиано. Той стартира музикалната си кариера като капелмайстор на Симфоничния оркестър в Лайпциг, по-късно работи като диригент в Хамбург и в Императорския симфоничен оркестър в Санкт Петербург. В продължение на три години преподава в консерваторията в Грац.
През 1890-те е поканен в Съединени американски щати и в България. Страхът му от пътуването през океана е повода да избере България. Той идва в България с покана да управлява български военни оркестри. Прекарва известно време в София, където работи като диригент във военно учебно заведение. В София той се среща с Йозеф Барта, който става негов непосредствен другар и го заема със салонния си оркестър, където Тайнер постоянно свири. Около 1897 година Йозеф Барта умира, само че преди този момент го моли да се грижи за фамилията му. По-късно Антон Тайнер се дами за вдовицата му Франсис и осиновява щерка му Богомила.
През 1899 година фамилията се реалокира в Пловдив. Там в началото живеят в дребна къща на улица „ Крали Марко “, през 1921 година се реалокира в по-голяма къща на улицата „ Мария Луиза “. След преместването си в Пловдив Антон Тайнер стартира да работи като диригент в оркестъра на гръцката музикална група „ Орфей “. Там той работи до 1906 година когато гърците се изследват от Пловдив.
От 1900 до 1912 година е диригент на оркестъра към Пловдивското певческо сдружение. Под негово управление оркестърът свири шестата симфония от Хайдн, „ Леомор “ от Бетовен, „ Рондо от Вебр “, „ Сън в лятна нощ “ от Менделсън, „ Мадам Бланш “ от Балдо, „ Ларго “ от Хандл и други. От 1902 до 1912 година работи като преподавател във френския девически лицей „ Свети Йосиф “, Пловдивска мъжка гимназия и девическата гимназия. Също води и частни уроци по цигулка, контрабас и пиано.
От 1905 година Антон Тайнер дирижира първия учебен оркестър в Пловдивска мъжка гимназия. Освен това той е бил и диригент на учебния оркестър в девическата гимназия. Работил е и като диригент на оркестър в Еврейското сдружение на Давид, оркестър в библиотеката „ Иван Вазов “, а в това време дирижира празнични оркестри в католическата катедрала „ Св. Лудвиг “ и изнася разнообразни салонни концерти.
В началото на Първата международна война е мобилизиран в австрийската войска. През 1919 година се завръща в България и стартира да работи като диригент в оркестъра на Пловдивското певческо сдружение, до 1921 година, когато оркестърът е закрит.
Антон Тайнер е основател за основаването на музикално учебно заведение в Пловдив, дружно с Петър Караджиев. На 29 март 1921 година се открива музикалното учебно заведение „ Родни пиеси “. Тайнер става преподавател по цигулка, пиано и контрабас.
Антон Тайнер е също един от създателите на Дом на изкуствата и печата, чиято цел е била да сплоти всички пловдивски изкуствоведи. Позицията на основателите е съгласувана с българските интелектуалци още през 1923 година, само че те не разполагат с нужните финансови средства. Основна част от тези средства са получени от чехите. Инициатори за събирането на средства за тази постройка са брачната половинка на известния чешки художник Алфонс Муха и главаният редактор на чешкия вестник „ Народни листи “ Владимир Сис. Художникът Муха прекарва няколко дни в Пловдив през 1924 година, пътувайки от Атос до Чехословакия. Съвместните старания на тези две значими персони съумяха да съберат 160 000 крони, които по-късно са изпратени за постройката. Построен е през 1928 година и се трансформира в център на художествения живот в Пловдив. Тайнер става диригент на симфоничния оркестър в дома.
През 1930-те Антон Тайнер се занимаваше с изнасяне на концерти в разнообразни салони, кафенета и кина. В същото време той към момента работи като преподавател в музикалното учебно заведение и е диригент в католическата катедрала. Тайнер е награден с медал и грамота от Ватикана за музикалната си активност в църквата.
Антон Тайнер умира на 8 януари 1946 година в Пловдив като прекарва 47 години в града и оставя трайни следи в градския културен живот, както с дирижирането и концертите си, по този начин и с организационната активност. След гибелта му във военния клуб в Пловдив е свикана комисия, която трябвало да провежда създаване на монумент на Тайнер в града, само че заради промяна на политическия режим в България подобен не е издигнат. По-късно една от улиците до Католишката махала в Пловдив е наречена на негово име.
Антон Тайнер е чешки диригент, роден на 22 февруари 1866 година в село Богдане, покрай Пардубице, в тогавашната Австро-Унгария (днес в Чехия).
Още в ранна възраст демонстрира интерес към музиката. Следва в Пражката консерватория, която приключва през 1888 година В консерваторията образованието му е фокусирано върху контрабас, само че се научава да свири чудесно на цигулка и пиано. Той стартира музикалната си кариера като капелмайстор на Симфоничния оркестър в Лайпциг, по-късно работи като диригент в Хамбург и в Императорския симфоничен оркестър в Санкт Петербург. В продължение на три години преподава в консерваторията в Грац.
През 1890-те е поканен в Съединени американски щати и в България. Страхът му от пътуването през океана е повода да избере България. Той идва в България с покана да управлява български военни оркестри. Прекарва известно време в София, където работи като диригент във военно учебно заведение. В София той се среща с Йозеф Барта, който става негов непосредствен другар и го заема със салонния си оркестър, където Тайнер постоянно свири. Около 1897 година Йозеф Барта умира, само че преди този момент го моли да се грижи за фамилията му. По-късно Антон Тайнер се дами за вдовицата му Франсис и осиновява щерка му Богомила.
През 1899 година фамилията се реалокира в Пловдив. Там в началото живеят в дребна къща на улица „ Крали Марко “, през 1921 година се реалокира в по-голяма къща на улицата „ Мария Луиза “. След преместването си в Пловдив Антон Тайнер стартира да работи като диригент в оркестъра на гръцката музикална група „ Орфей “. Там той работи до 1906 година когато гърците се изследват от Пловдив.
От 1900 до 1912 година е диригент на оркестъра към Пловдивското певческо сдружение. Под негово управление оркестърът свири шестата симфония от Хайдн, „ Леомор “ от Бетовен, „ Рондо от Вебр “, „ Сън в лятна нощ “ от Менделсън, „ Мадам Бланш “ от Балдо, „ Ларго “ от Хандл и други. От 1902 до 1912 година работи като преподавател във френския девически лицей „ Свети Йосиф “, Пловдивска мъжка гимназия и девическата гимназия. Също води и частни уроци по цигулка, контрабас и пиано.
От 1905 година Антон Тайнер дирижира първия учебен оркестър в Пловдивска мъжка гимназия. Освен това той е бил и диригент на учебния оркестър в девическата гимназия. Работил е и като диригент на оркестър в Еврейското сдружение на Давид, оркестър в библиотеката „ Иван Вазов “, а в това време дирижира празнични оркестри в католическата катедрала „ Св. Лудвиг “ и изнася разнообразни салонни концерти.
В началото на Първата международна война е мобилизиран в австрийската войска. През 1919 година се завръща в България и стартира да работи като диригент в оркестъра на Пловдивското певческо сдружение, до 1921 година, когато оркестърът е закрит.
Антон Тайнер е основател за основаването на музикално учебно заведение в Пловдив, дружно с Петър Караджиев. На 29 март 1921 година се открива музикалното учебно заведение „ Родни пиеси “. Тайнер става преподавател по цигулка, пиано и контрабас.
Антон Тайнер е също един от създателите на Дом на изкуствата и печата, чиято цел е била да сплоти всички пловдивски изкуствоведи. Позицията на основателите е съгласувана с българските интелектуалци още през 1923 година, само че те не разполагат с нужните финансови средства. Основна част от тези средства са получени от чехите. Инициатори за събирането на средства за тази постройка са брачната половинка на известния чешки художник Алфонс Муха и главаният редактор на чешкия вестник „ Народни листи “ Владимир Сис. Художникът Муха прекарва няколко дни в Пловдив през 1924 година, пътувайки от Атос до Чехословакия. Съвместните старания на тези две значими персони съумяха да съберат 160 000 крони, които по-късно са изпратени за постройката. Построен е през 1928 година и се трансформира в център на художествения живот в Пловдив. Тайнер става диригент на симфоничния оркестър в дома.
През 1930-те Антон Тайнер се занимаваше с изнасяне на концерти в разнообразни салони, кафенета и кина. В същото време той към момента работи като преподавател в музикалното учебно заведение и е диригент в католическата катедрала. Тайнер е награден с медал и грамота от Ватикана за музикалната си активност в църквата.
Антон Тайнер умира на 8 януари 1946 година в Пловдив като прекарва 47 години в града и оставя трайни следи в градския културен живот, както с дирижирането и концертите си, по този начин и с организационната активност. След гибелта му във военния клуб в Пловдив е свикана комисия, която трябвало да провежда създаване на монумент на Тайнер в града, само че заради промяна на политическия режим в България подобен не е издигнат. По-късно една от улиците до Католишката махала в Пловдив е наречена на негово име.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ