Коя е Съба Вазова – майката на Патриарха на българската литература
В поредицата, отдадена на имената на улиците, които срещаме всеки ден, през днешния ден обръщаме внимание на Съба Вазова, майката на Иван Вазов – именуван Патриарх на българската литература.
Съба Вазова не е просто „ майката на... “ – тя е изтъкната общественичка, дейна фигура в българското Възраждане, ръководител на женското сдружение „ Постоянство “ и авторка на няколко поетични и прозаични произведения. Животът ѝ е образец за женско достолепие, просветителска задача и отдаденост на жанр и татковина.
Съба Вазова е родена през 1834 година в Сопот в фамилията на хаджи Никола поп Аврамов. На едвам 14 години стартира да се учи да чете благодарение на брат си Георги. По нейните думи:
„ Скоро захванах да прелиствам всяка книга българска “ – удостоверение за нейното ранно увлечение към знанието и книжовността.
През лятото на 1849 година се омъжва за Минчо Вазов в Калоферския мъжки манастир. Двамата основават многолюдно семейство – раждат им се девет деца: Иван, Никола, Кирил, Ана, Георги, Михаил, Вълка (Фетваджиева), Владимир и Борис Вазови.
Съба Вазова е добре известна в Сопот като вдъхновителка на първите литературни четения в града. На празници събирала млади дами, родственици и приятелки, на които четяла творби като „ Памели оженена “, „ Сантипа Философа “ и „ Александрията “.
Тя следи постоянно българския периодически щемпел и го споделя с присъстващите на обичайните празнични сбирки. През 1870 година става основател и ръководител на женското сдружение „ Постоянство “. Благодарение на нейната активност се открива библиотека към сдружението, подаряват се книги и средства, а Девическото учебно заведение в Сопот претърпява подем до трагичните събития през 1877 година
Годината 1877 се оказва съдбоносна за Съба Вазова. При опожаряването на Сопот, тя губи брачна половинка си Минчо Вазов, погубен по изключително нечовечен метод. Свекърва ѝ, баба Ана, умира от тиф в Араповския манастир „ Св. Неделя “. Самата Съба намира леговище с дребните си синове Борис и Владимир в същия манастир.
След Освобождението тя написва „ Спомени “ (1891 г.), в които разказва персоналните си нещастия, само че и отразява духа на времето. Там е оповестена и първата ѝ поетична творба – недоволство, подбудено от болката по загубите, понесени през 1877 година
Известно е и друго нейно стихотворение – „ Песен “, отдадено на раздялата с обичания ѝ наследник Георги, който прекарал 11 години в Русия.
Съба Вазова умира на 12 ноември 1912 година в София, само че името ѝ остава вписано в историята – както посредством делото ѝ, по този начин и посредством улици, които носят нейното име в символ на респект.
Съба Вазова не е просто „ майката на... “ – тя е изтъкната общественичка, дейна фигура в българското Възраждане, ръководител на женското сдружение „ Постоянство “ и авторка на няколко поетични и прозаични произведения. Животът ѝ е образец за женско достолепие, просветителска задача и отдаденост на жанр и татковина.
Съба Вазова е родена през 1834 година в Сопот в фамилията на хаджи Никола поп Аврамов. На едвам 14 години стартира да се учи да чете благодарение на брат си Георги. По нейните думи:
„ Скоро захванах да прелиствам всяка книга българска “ – удостоверение за нейното ранно увлечение към знанието и книжовността.
През лятото на 1849 година се омъжва за Минчо Вазов в Калоферския мъжки манастир. Двамата основават многолюдно семейство – раждат им се девет деца: Иван, Никола, Кирил, Ана, Георги, Михаил, Вълка (Фетваджиева), Владимир и Борис Вазови.
Съба Вазова е добре известна в Сопот като вдъхновителка на първите литературни четения в града. На празници събирала млади дами, родственици и приятелки, на които четяла творби като „ Памели оженена “, „ Сантипа Философа “ и „ Александрията “.
Тя следи постоянно българския периодически щемпел и го споделя с присъстващите на обичайните празнични сбирки. През 1870 година става основател и ръководител на женското сдружение „ Постоянство “. Благодарение на нейната активност се открива библиотека към сдружението, подаряват се книги и средства, а Девическото учебно заведение в Сопот претърпява подем до трагичните събития през 1877 година
Годината 1877 се оказва съдбоносна за Съба Вазова. При опожаряването на Сопот, тя губи брачна половинка си Минчо Вазов, погубен по изключително нечовечен метод. Свекърва ѝ, баба Ана, умира от тиф в Араповския манастир „ Св. Неделя “. Самата Съба намира леговище с дребните си синове Борис и Владимир в същия манастир.
След Освобождението тя написва „ Спомени “ (1891 г.), в които разказва персоналните си нещастия, само че и отразява духа на времето. Там е оповестена и първата ѝ поетична творба – недоволство, подбудено от болката по загубите, понесени през 1877 година
Известно е и друго нейно стихотворение – „ Песен “, отдадено на раздялата с обичания ѝ наследник Георги, който прекарал 11 години в Русия.
Съба Вазова умира на 12 ноември 1912 година в София, само че името ѝ остава вписано в историята – както посредством делото ѝ, по този начин и посредством улици, които носят нейното име в символ на респект.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ