В поредицата Пътешествениците ви разказваме за онези граждани на света,

В поредицата " Пътешествениците " ви описваме за тези жители на света, които не стопират да преоткриват нови дестинации.

Журналистът Георги Милков тази седмица публично показа и книгата " Истории от ръчния багаж ". Срещаме ви с него.

„ Любопитството, едно толкоз огромно любознание ме държи от дребен до момента и не ме напуща по никакъв метод и това любознание към света, и към свръх забавното, това ме държи и ме кара да диря да откривам, да преоткривам “, споделя той.

Колко са страните , които сте посетили до момента ?

Нямам точната численост, един другар с екселската таблица ги брои, като ме види. Когато ги преброи за финален път, бяха към 160 - беше от дълго време, несъмнено съм ги минал. Но за мен това няма никакво значение. Сигурно е впечатляващо, когато човек стартира да натрупа знания за света и каже, че е бил в 100 страни, само че като минеш избрана численост няма значение, в случай че не си усетил самата страна.

Примерно да ядеш с локалните или да отидеш тук-там, където туристите не вървят. Защото да кацнеш някъде и да кажеш, че си бил там, това е за туристи.

Можете ли да наречете себе си странник и за какво ?

Преди 20 година разбрах разликата сред екскурзиант и странник. Разбрах, че желая да съм странник. Много от туристите нямат опция да видят същинската хубост на света.


Отиват на известни места и се снимат дружно с други туристи… Това е изцяло обикновено, просто не е моят метод. Нямам проблем да срещам неравности. И аз обичам разкош, само че мога да дремя и на палатка, и на гарата.

Спъвате ли се обаче в тези неравности ?

От време на време. То е обикновено, човек като върви, се спъва.


Спомняте ли си за последно по кое време се спънахте в някоя странна обстановка накрай света ?

Не знам, по скоро целеустремено отиваш, с цел да се спънеш някъде. Аз обичам да минавам по задната уличка. Примерно да попадна в обстановка, в която считам, че нещо забавно иска ми се случи. Има страни, в които по принцип не можеш да вървиш, където си искаш. Да речем Северна Корея, там постоянно вървиш с придружители.

Те си записват какво искаш да видиш и листата от 15 неща виждаш, че е сведен на две. Но аз съумях да се измъкна и обикалях.

Единствено съумях да осъществя контакт с едни дечица, които си играеха в локвите на открито. Те ми се усмихнаха, аз на тях също и ги снимах.

Ние сме привикнали да вървим по отъпканите пътища, тъй като там ни е най-сигурно. Е, аз не върша по този начин.

„ Истории от ръчния багаж “ е книгата , в която събирате част от тези прекарвания . Т ежък ли е ръчният багаж ?

Зависи какво носиш в него. Аз взимам малко неща, даже по улиците обичам да не нося нищо, в случай че мога да си заедно съм с ръце в джобовете и да имам всичко в себе си, без да се постанова да нося нещо.

При пътешестване вземам единствено нещата, които знам, че сигурно ще ми трябват. Когато си с лек багаж, имаш по-голяма независимост да вървиш където искаш. Можеш да минеш дълги дистанции, без да се чудиш какво да правиш с куфара.

Ако ти е лек багажът, свободата ти е по-голяма. Затова и аз привикнах да пътувам единствено с ръчен багаж.

Отивам в една малко по - друга страна континент - страна в далечна Африка и племето зулу . Какви са дамите на Африка ?

Без тях Африка нямаше да съществува, може би целият свят нямаше да съществува, тъй като в случай че се върнем доста обратно - африканската жена е първообразът на прародителката.

Това са едни доста обилни, работливи, цялостни с сила и живот дами. Жени, които носят на главите си големи товари и като ги гледаш, като че ли носят на главите си целия свят.



Защо не успяхте обаче да си купите жена от племето зулу ?

Защото нямам задоволително крави, трябваше да извадя 11 крави за тази съответна обстановка, за която говорите, само че 11 крави са доста и аз ги нямах другояче евентуално всичко щеше да бъде доста по-хубаво.



С какво ви завоюва Еритрея ?

Еритрея е доста особено място. Тя е страна, която все едно живее в загадка от целия свят. Първо, тъй като е доста затворена страна. Може би е по-трудно да влезеш там, в сравнение с в Северна Корея, най-малко на мен ми беше.

Няма доста туристи, само че евентуално и по-тази причина Еритрея е като машина на времето - музей, който е зарязан.



Впечатлихме освен хората, само че и това, че можеш да видиш толкоз доста здания, повече в сравнение с Саут Бийч във Флорида. Да, там са малко по-олющени. В Асмара - столицата, виждаш прелестни модели на архитектурния модернизъм от началото на предишния век. Много добре непокътната е италианската просвета, старите кафемашини с лостове като на рейс.

Мъже, които вървят с черни костюми, шапка и бели ризи непрекъснато. Като срещнат чужденец на улицата, му се усмихват, смъкват шапката и те посрещат с " Бонжорно, коме стай? " Някаква такава долче вита, която изчезва вечерта, когато забучат генераторите, тъй като няма електричество, топла вода и интернет.

Голяма част от вашите пътешествия са свързани и с отвъдния свят , коя е най - мистичната дестинация ?

Знам няколко доста забавни гробища, в които с най-голяма наслада бих завлякъл приятелите си. Умирам от наслаждение, когато повличам някой по гробища, и се пробвам да му покажа хубостта на този вид места, които нормално свързваме с покруса, или със загуба и горест.



Рекулета, Буенос Айрес. Това е най-известното гробище в Буенос Айрес и несъмнено най-хубавото място за задгробен живот.

Къде се намира най - огромната пустота на земята ?

Разбира се пустинята Сахара, в случай че би трябвало да отговоря непосредствено и нефилософски, Иначе най-голямата пустота се намира във всеки един от нас. Ако Сахара те допусне до недрата си, ти сигурно ще си по този начин запленен, че ще искаш да се връщаш отново и отново, и отново, тъй като това е място, което не е нормално. Ако човек си показа хиляди километри пустота, в които, заставайки по средата, можеш да чуеш туптенето на сърцето си. Толкова е безшумно, толкоз е отвън всяка цивилизация и всеки терор на хаоса, в който нормално сме привикнали да живеем.



Това място като че ли те придвижва на друга планета, в друго време, а от самото начало си на планетата земя, като че ли тази пустота се обръща по този начин, че те загърля и те покрива и ти можеш да живееш в един собствен микросвят и да се обърнеш във вътрешността към себе си.

Вие за какво избирате да се завърнете постоянно във България ?

Защото нямам по-добро място, на което да се завърна. България е най- прелестното място - знам, че звучи като факсимиле, само че обикаляйки по света, мога да уверя всеки, изключително обичащите да мрънкат какъв брой несретно място е България. Напротив, би трябвало нещо да се е объркало в тях. България е благословено място - и като място и като природа и даже като хора

А елементарно място ли е за оцеляване ?

Не виждам за какво да не бъде, тъй като то зависи от нас самите. Ние сме тези, които вършим мястото, от време на време доста хора споделят, че доста харесват природата на България, само че не харесват Българите. Това съм го чувал от българи. Ако ние самите си дадем сметка на каво място живеем и какво благосъстояние притежаваме и създадем по този начин, че в случай че може да си сътворяваме по-малко проблеми един на различен, евентуално ще оценим всичко останало.