В поредицата ни за имената на улиците и личностите, които

В поредицата ни за имената на улиците и личностите, които стоят зад тях, през днешния ден ще ви срещнем с Джанюариъс Алойшиъс Макгахан – американски публицист от XIX век, чийто принос към българската история е безценен.​

Ранни години и журналистическа кариера

Джанюариъс Макгахан е роден на 12 юни 1844 година във фермата „ Гълъбов било “ покрай град Ню Лексингтън, щата Охайо, Съединени американски щати. Баща му, Джеймс Макгахан, е ирландски преселник, служил на кораба „ Нортъмбърланд “, който откарва Наполеон Бонапарт в заточение на остров Света Елена. След гибелта на татко си, когато е едвам на 7 години, Джанюариъс стартира да работи в близките ферми, с цел да подкрепя фамилията си. На 17 години се пробва да стане преподавател в локалното учебно заведение, само че след отвод отпътува за Хънтингтън, Индиана, където работи като продавач и преподавател. През 1864 година се реалокира в Сейнт Луис, където е счетоводител в железопътната компания „ Юниън Пасифик “. Там среща военачалник Филип Шеридан, воин от Гражданската война, който го въодушевява да продължи образованието си в Европа.​

През 1868 година Макгахан идва в Брюксел, където бързо научава френски език. С експлоадирането на Френско-пруската война през 1870 година става боен сътрудник на вестник „ Ню Йорк Хералд “. Отразява събития като Парижката комуна през 1871 година, съветската акция против Хивинското ханство през 1873 година и Третата карлистка война в Испания през 1874 г.​

Принос към българската идея

През 1876 година, след потушаването на Априлското въстание, Макгахан е изпратен от лондонския вестник „ Дейли нюз “ да проверява сведенията за зверствата, осъществени от османските управляващи против българското население. Заедно с американския посланик Юджийн Скайлър посещава опустошените селища Батак, Перущица, Панагюрище и други. В своите репортажи Макгахан разказва с потресаващи елементи разрушенията и всеобщите убийства, разкривайки пред света мащаба на нещастието. Тези изявления провокират мощен отзив в Европа и Съединени американски щати, като способстват за смяна в публичното мнение и политиката по отношение на Османската империя.

Участие в Руско-турската война и последни години

С експлоадирането на Руско-турската война (1877–1878) Макгахан още веднъж е на фронтовата линия като сътрудник. Благодарение на околните си връзки с военачалник Михаил Скобелев, той има достъп до основни военни интервенции и отразява в детайли хода на войната. След подписването на Санстефанския кротичък контракт през март 1878 година Макгахан остава в Цариград (дн. Истанбул), където приготвя материали за идния Берлински конгрес. Там обаче се разболява от тиф и умира на 9 юни 1878 година, единствено три дни преди да навърши 34 години.​

Приносът на Макгахан към българската идея е необятно приет. В България улици в разнообразни градове носят неговото име, а в Батак е повдигнат негов бюст-паметник. В родния му град Ню Лексингтън, Охайо, също е построен мемориал в негова чест. Неговите репортажи остават скъп исторически източник и образец за силата на публицистиката в отбрана на човешките права и справедливостта.​

Джанюариъс Макгахан е ослепителен образец за журналистическа героизъм и човещина, чийто живот и дело заслужават да бъдат помнени и почитани.

Улица с името му има в Пловдив, наоколо до бул. „ Княгиня Мария Луиза “, в София, Панагюрище, Варна и Пещера.